Калиник Преспански и Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 13x параметри |
|||
Ред 11:
== Биография ==
Роден е в тракийското градче [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]]. Калиник заема митрополитската катедра в [[Охрид]] на 15 март 1802 година.<ref name="Петров, Петър">[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> Според други източници той оглавява Охридската епархия в 1800 година.<ref>{{cite book |title= Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου
Калиник развива учебното дело в града. Когато пристига в града има само един първоначален учител на име Герасим. По думите на [[Кузман Шапкарев]]:
Ред 17:
{{цитат|Той владика, родом от Калипол, макар и немного учен, но много ученолюбив, постарал се да ги въздигне пак на първата им височина и сполучил в целта си така, щото при учителствуванието на горепоменатите учители, а особено на пок. [[Димитър Миладинов|Д. Миладинова]], охридските училища пак и отново процъфнали.<ref name="Шапкарев 41">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 41.]</ref>}}
В 1835 година подпомага финансово изграждането на църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги]]“ в [[Струга]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г
Калиник се скарва с охридските първенци, които заедно с Шериф ага успяват да му издействат трикратно заточение, от което обаче Калиник винаги се връща, тъй като се ползва с подкрепата на тогавашния васален охридски управител [[Джеладин бег|Джелядин бег]].<ref name="Шапкарев 92">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_3.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 92.]</ref> В крайна сметка се оттегля в преспанското село [[Янковец]], където умира и е погребан. Богатата си библиотека не завещва на охридските училища, а на родния си Галиполи, а имуществото му наследява незаконният му син [[Стефан Владиков]],<ref name="Шапкарев 51"/> предал по-късно Димитър Миладинов. Син на Стефан Владиков е сърбоманинът [[Темко Попов]].
|