Хронична бъбречна недостатъчност: Разлика между версии

Основният показател за диагноза и класификация на степента на състоянието е величината на лабораторно определената [[гломерулна филтрация]]. Тази стойност се пресмята на базата на [[серум]]ния [[креатинин]] като индиректно отражение на отделения от бъбреците креатинин, но може да се установи и след събиране на целодневната (24 часова) [[урина]] и претегляне на отделените отпадни азотни тела. [[Диагноза]]та се поставя, като се има предвид [[анамнеза]]та (история на болестта) на бъбречното заболяване и лабораторните показатели. Лица с хронична бъбречна недостатъчност представят редица [[Патогномостични симптоми|патогномонни]] <ref>(Бел.:)...патогномонни се наричат симптоми, които незабавно идентифицират едно заболяване, като например, обрив с форма на малка червена мишена е характерен за вид [[кърлеж]]ова болест (Lyme's disease), пожълтяване на очите – „жълтеница“ – проблеми с черния дроб, игловидни кръвоизливи върху ноктите – инфекциозен ендокардит и др.</ref> или неспецифични [[Симптом|симптомисимптом]]и, които трябва да се отсеят по значимост. Наблюдават се намален обем и честота на уринирането, болки в кръста, гадене при приемане на вода и други течности, [[палпитации]] или бавен [[пулс]], задъхване, силна неприятна телесна миризма на урина или отлагане на солени кристали върху [[кожа]]та, отлагане на [[пигмент]]и (петна) по кожата, силен сърбеж или [[обрив]]. В лабораторията на [[кръв]]та се наблюдава едновременно качване на нивата на [[Карбамид|уреята]] и на креатинина, вероятно<ref>(Бел.:)...според напредналостта на заболяването...</ref> покачване на концентрацията на серумните [[фосфат]]и и [[калий]]. Уринализа може да покаже високи нива на [[протеин]]и, [[еритроцит]]и, [[седимент]]и и други.

Медикаментозното лечение на острата форма зависи от причините на заболяването, поради което е изключително важно да се разчетат правилно конкретните симптоми на болестта. Хроничната недостатъчност изисква чести лабораторни проверки, отличен контрол върху кръвното налягане и [[Диабет|диабетадиабет]]а, диспансеризация към специалист [[Нефрология|нефролог]] и строга диета. В терминалната фаза на заболяването, при наличие на подходящ [[донор]] може да се извърши [[бъбречна трансплантация]]. Трансплантацията прекратява нуждата от хемодиализа или друг вид филтрационен обмен, но от своя страна изисква режим на поддръжка на органа и лекарства срещу имунно отхвърляне на транспланта.