Разлика между версии на „Велмевци“

187 байта изтрити ,  преди 4 години
м
без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 13x параметри
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 13x параметри)
==История==
[[Файл:Church pr. Iliya in Velmevci.jpg|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Илия“ във Велмевци, тук е обявено Илинденското въстание от [[Димитър Дечев]], [[Йордан Пиперката]], [[Христо Пасхов]] и поп [[Кузман Попдимитров]] от [[Бабино (Община Демир Хисар)|Бабино]]]]
В XIX век Велмевци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Илия (Велмевци)|Свети Илия]]“ е от 1838 година, „[[Света Богородица (Велмевци)|Света Богородица]]“ е по-стара, а „Света Петка“ е от 1999 година.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/kicevsko.asp | заглавие = Кичевско архијерејско намесништво | достъп_дата = 15 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години Велмевци е голямо село на хубаво място с добра църква и 130 хубави християнски къщи. Населението му се занимава с хлебарство в Битоля.<ref name="Из пътните бележки 23">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 23 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Велмевци има 800 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>
 
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Велмевци има 960 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>
 
Подобно на много други села в района Велмевци страда от бедното си планинско землище, а след национализацията през [[1947]] г. процесите на изселване се засилват.
[[ФайлFile:Sveta Marena vo Velmevci.jpg|дясно|мини|„Света Марена“ във Велмевци]]
 
==Личности==
560 984

редакции