Майкъл Удръф: Разлика между версии

Въпреки [[пацифизъм|пацифистките]] си убеждения от студентските години, след избухването на Втората световна война Удръф се присъединява към медицинския корпус на австралийската армия. Съветват го, че ще е по-полезен на армията, ако продължи да специализира хирургия, и така до получаване на магистърска степен от Кралския хирургически колеж през 1941 г. той остава в Мелбърн. След това е изпратен да работи в Десета главна болница на австралийската армия в [[Британска Малая]] със званието [[капитан]]. Няколко месеца по-късно, след нападението срещу [[Пърл Харбър]], Удръф и колегите му са пренасочени към главната болница в [[Сингапур]], където са пленени от японците. Удръф, колегите му и техните пациенти са изпратени в затворнически лагер в [[Чанги]], където се присъединяват към други 55&nbsp;000 австралийски и британски военнопленници.<ref>Morris, P. [http://www.pubs.royalsoc.ac.uk/media/bio_mems/Woodruff%20press.pdf Biographical Memoirs], p. 459</ref>

 

Скоро след затварянето си Удръф осъзнава опасността от недостига на витамини сред военнопленниците вследствие на нищожните хранителни дажби, раздавани от японците. За да реши този проблем, той разработва метод за извличане на ценни [[хранително вещество|хранителни вещества]] от [[ориз]]а, [[соя]]та и [[Тревисто растение|трева]]та, използвайки стари машини, които открива в лагера. Тези методи са описани от него в първата му книга ''„Deficiency Diseases in Japanese Prison Camps“'', издадена във Великобритания през 1951 г.

 

През 1948 г., скоро след като молбата му за Мелбърн е отхвърлена, Удръф се мести от Шефилд в [[Абърдийн]], [[Шотландия]], за да чете лекции в [[Абърдийнски университет|Абърдийнския университет]]. Там получава и по-добра възможност за лабораторни изследвания с помощта на съпругата си, която е негов лаборант. За да проверят [[имунна толерантност|имунната толерантност]] (склонността на тялото да приема чужди тъкани) у плъховете, двамата правят експерименти за вътрематочна [[имплантация]] над фетус с кожа от друг плъх и повторна имплантация няколко седмици след раждането с имплант от същия донор. Опитите им обаче търпят провал.

 

 

В този период Удръф предприема пътуване до САЩ на разноски на [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]]. При престоя си там се среща с много от водещите американски хирурзи, което още повече го мотивира да продължи изследванията си. След завръщането си в Абърдийн прави опити, свързани с ефектите на [[кортизон]]а и влиянието на [[антиген]]ите в кръвта върху отхвърлянето. При изследването на антигените Удръф открива двама доброволци с идентични кръвни антигени, които се съгласяват да се подложат на операции за размяна на кожни присадки. Когато у двамата пациенти настъпва отхвърляне на имплантите, Удръф заключава, че процесът се контролира от допълнителни фактори.

През 1957 г. Удръф постъпва на работа в [[Единбургски университет|Единбургския университет]], където времето му е разпределено между клиничната, преподавателската и изследователската дейност. Голяма част от проучванията си извършва, докато заема поста почетен председател на изследователската група за трансплантациите, създадена от Британския съвет за медицински изследвания.

 

Основните проучвания на групата са насочени към имунната толерантност, [[автоимунна хемолитична анемия|автоимунната хемолитична анемия]] (по-специално при мишките) и имунните реакции към рака у различни животни. В клиничната си работа Удръф поставя началото на програма за [[съдова хирургия]] и прилага методите на [[имунотерапия]]та в лечението на рака. И все пак най-големите му успехи са в областта на бъбречните трансплантации.