Версайски дворец: Разлика между версии

Най-ранното споменаване на името Версай е в документ от 1038 г., отнасящо се до село Версай. През 1575 г. феодалното владение на Версай е купено от [[Албер де Гонди]], натурализиран флорентинец, който е поканил [[Луи XIII]] на няколко ловни излета в горите около Версай. Доволен от мястото, Луи ХІІІ нарежда изграждането на ловна хижа през 1624 г. Осем години по-късно кралят получава феодалното владение на Версай от семейството Гонди и започва да разширява замъка. Тази структура ще се превърне в ядрото на новия дворец.<ref>{{cite web |url=http://splendors-versailles.org/TeachersGuide/Building/index.html |title= Teachers' Guide Supplement |work=The Splendors of Versailles |date= |accessdate= 22 May 2012}}</ref> По време на управлението на наследника на Луи XIII, Луи XIV, дворецът се превръща в един от най-големите дворци в света.<ref>{{harvnb|Weil|2012|p=8}}</ref> След договора от Неймеген през 1678 г., Луи ХІV започва постепенно да премества двора във Версай. Дворът официално се установява там на 6 май 1682 г.<ref>{{harvnb|Berger|Hedin|2008|p=27}}</ref>

[[File:Versailles chateau.jpg|thumb|right|300px|Изглед към двореца от градините]]

'''Първата строителна кампания''' (1664-1668) започва с ''Plaisirs de l'Île enchantée'' (Удоволствията на омагьосания остров), празненство, което се провело между 7 и 13 май 1664 г. Направени са промени в замъка и градините, за да се настанят 600 гости, поканени на партито.<ref>{{harvnb|Nolhac|1899|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Nolhac|1901|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|1968|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref>

'''Втората строителна кампания''' (1669-1672) била открита с подписването на Аахенски мирен договор, който слага край на [[Деволюционна война|Деволюционната война]]. По време на тази кампания, замъкът започва да променя външния си вид. Най-важната промяна в замъка е ловната хижа на Луи XIII.<ref>{{harvnb|Nolhac|1901|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|Marie|1972|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|985}}</ref> Изключителното в проектирането и изграждането на кралските апартаменти е, че стаите в двата апартамента са с едни и същи конфигурация и размери, новаторство във френския дворцов дизайн. Както големият кралски апартамент, така и апартаментът на кралицата формират седем стаи с [[анфилада|анфиладен]] план. Декорацията на помещенията, която се провеждала под ръководството на Льо Брун, изобразява "героичните действия на царя" и са представени в алегорична форма от действията на исторически личности от античното минало ([[Александър Велики]], [[Октавиан Август|Август]], [[Кир_II|Кир]], и т.н.).<ref>{{harvnb|Berger|1986|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Félibien|1674|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref>

С подписването на Неймегенския договор от 1678 г., което слага край на [[Холандска война|френско-холандската война]], '''третата строителна кампания''' във Версай започва (1678-1684) под ръководството на архитекта [[Жул Ардуен-Мансар]]. Версайският дворец придобва много, от това което виждаме днес. В допълнение към Огледалната зала, Ардуен-Мансар проектира северното и южното крило, както и Оранжерията. Льо Брун се заема не само с интериора на новите попълнения на двореца, но си и сътрудничи с Льо Нотър в озеленяването на градините на двореца.<ref>{{harvnb|Berger|1985|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Thompson|2006|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref>

Скоро след разгрома в [[Деветгодишната война]] (1688-1697), Луи XIV предприема последната си строителна кампания във Версай. '''Четвъртата строителна кампания''' (1699-1710) се концентрира почти изцяло върху изграждането на кралския параклис, проектиран също от Ардуен-Мансар и завършен от [[Робер де Кот]]. Има и някои изменения в калския апартамент, а именно изграждането на Салона с биволско око и кралската спалня. Със завършването на параклиса през 1710 г. почти всички строителни дейности във Версай прекъсват; строителството няма да бъде възобновено до управлението на [[Луи XV]] двадесет години по-късно.<ref>{{harvnb|Nolhac|1911|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|Marie|1976|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|Marie|1984|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}</ref>

Градините са останали до голяма степен непроменени от времето на Луи XIV. Завършването на Басейта на Нептун между 1738 г. и 1741 г. е единственото важно наследство от Луи XV до изграждането на градините.<ref>{{harvnb|Marie|Marie|1984|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Thompson|2006|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref> Към края на царуването си, Луи XV, по препоръка на [[Анж-Жак Габриел]], започва да прекроява дворните фасади на двореца. С цел да обнови класическите фасади на входа на двореца, Луи XV започва един проект, който продължава по време на царуването на [[Луи XVI]] и приключва едва през 20. век.<ref name="Verlet 1985"/>

Библиотеката в двореца, игралният салон в малкия кралски апартамент и украсата на малкия апартамент на кралицата, правен за [[Мария-Антоанета]], са сред най-добрите примери за стила от времето на Луи XVI.<ref>{{harvnb|Verlet|1945|ps=}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref>