Трайко Китанчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 27x параметри
Ред 33:
През учебната 1882–1883 година Китанчев е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българска мъжка гимназия]] в [[Солун]], където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата [[учебна програма]], води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник.
 
През 1883 - 1884 година Трайко Китанчев работи като учител в [[Пловдив]], през 1884–1885 — в [[Габрово]], а след това през 1885–1886 - в [[София]]. В 1885 година пише във вестник „[[Македонски глас (1885 - 1887)|Македонски глас]]“ под псевдоним Даскалетина.<ref name="Боршуков 517">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=517 |url= |accessdate=}}</ref> При избухването на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 година Китанчев заминава като доброволец на фронта. От 1886 до 1890 г. е училищен инспектор в [[Велико Търново|Търновско]].
 
Китанчев развива активна политическа дейност. Първоначално е привърженик на [[Петко Каравелов]] и член на [[Либерална партия|Либералната партия]]. Сближава се със [[Стефан Стамболов]], като известно време двамата дори живеят в една стая. По време на [[Преврат в България (1886)|преврата]] през август 1886 г. Китанчев е заедно с него в Търново и пише под негова диктовка прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен.
Ред 44:
 
== Творчество ==
Китанчев е автор на баладата „Дядо Недялко“, на 35 стихотворения, много статии и речи.<ref name="РБЛ 217">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 217 |url= |accessdate=}}</ref> Китанчев пише във вестниците „[[Право (1894 - 1903)|Право]]“, „[[Знаме (вестник)|Знаме]]“ и списание „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“.<ref name="РБЛ 218">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 218 |url= |accessdate=}}</ref> В 1893 година превежда за пръв път на български „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], а през 1894 година - „[[Шинел (повест)|Шинел]]“ и „[[Невски проспект (повест)|Невски проспект]]“ на [[Николай Гогол]].<ref name="РБЛ 217"/> Известен е като един от най-добрите оратори на своето време.<ref name="РБЛ 218"/>
 
==За него==
Ред 66:
 
== Литература ==
* {{cite book |title= Съчинения на Трайчо Китанчевъ. Нарежда Юрданъ Ивановъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1898 |publisher= Издава книжарницата на Д. Головъ, печатница на Иванъ Г. Говедаровъ & С-ие |location=София |isbn= |pages= |url=http://strumski.com/biblioteka/?id=275 |accessdate=2015-06-07}}
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=1094 "За некои собствени имена в Българския език"], публикувано във в. "Новини", год. IV, брой 1-7, Цариград, 1893 година