Антон Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x2) |
м форматиране: 11x параметри |
||
Ред 27:
==Биография==
[[Файл:Bulgarian high school in Solun teachers and students.JPG|ляво|мини|250п|Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Андон Димитров е трети отзад от ляво на дясно.]]
Андон Димитров е роден през 1867 година в село [[Айватово]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в среднозаможно семейство. През 1889 година завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]] в [[Солун]],<ref name="Кандиларовъ 89">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст
Връща се в Солун и в периода 1892 - 1897 преподава [[турски език]] в Солунската българска мъжка гимназия, а от 1894 година преподава и български в турската гимназия в града.
Ред 42:
[[File:Anton Dimitrov Almanah Makedonia.JPG|мини|Андон Димитров.]]
През 1908 година Антон Димитров посредничи на младотурския комитет да се свърже с битолския четнически ръководител на ВМОРО [[Милан Матов]] и така се постига споразуменние за предстоящата революция. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] участва в създаването на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и на учредителния му конгрес е избран за председател.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома
След края на [[Балканска война|Балканската война]] се завръща в Македония, където е преследван от новите сръбска и гръцки власти и тайно се прехвърля в [[България]]. Там подпомага дейността на [[Съюз на македонските културно-просветни благотворителни братства|Съюза на македонските културно-просветни благотворителни братства]] и като неин представител участва в тайни преговори между България и Османската империя за даване на автономия на Македония. Между 1915-1918 година работи в Министерството на правосъдието, а след това в Министерството на външните работи и изповеданията. От [[1920]] година е председател на Изпълнителния комитет на македонските братства в България, като след разцепването на същия става член на новообразувания [[Македонска федеративна организация|Федеративен македонски комитет]], но след поредните дележи в македонското освободително движение се оттегля от активна дейност. През [[1922]] година преподава турски в Българското търговско училище в Цариград.
| |||