Димитър Узунов (общественик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 12x параметри
Ред 12:
 
== Биография ==
Димитър Узунов е роден в 1842 година в град [[Охрид]] в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]. Баща му Христо Узунов е сред малкото жители на Охрид, който знае да чете по славянски – като се учил в Шкодра в 1830 г.<ref>Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 40.</ref> Учи в училището на [[Георги Мустрев]] а след това в [[Русия]]. Близък съратник на [[Григор Пърличев]], който е женен за сестра му Анастасия. Работи за кратко като търговец, а след това от 1866 до 1879 година е български учител в Охрид, [[Кукуш]], [[Струга]], [[Битоля]]<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.</ref> и [[Куманово]].<ref name="Обзор 262">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 262 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Obzor._.7%281%29.pdf |accessdate= }}</ref> В 1867 година издава заедно с [[Димитър Македонски (Емборе)|Димитър Македонски]] „Букварь за употр{{Уникод|&#x463;}}беніе въ македонскыте училища“, и пише във вестниците „[[Македония (1866 – 1872)|Македония]]“, „[[Право (1869 – 1873)|Право]]“ и „[[Напредък (1874 - 1877)|Напредък]]“.<ref name="Обзор 262"/>
 
След създаването на Княжество България се заселва в София и работи като помощник библиотекар в [[Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/np/np_3.html#61. Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 30, 144.]</ref> През 1881 - 1882 година е училищен инспектор в Охридско и Стружко, в 1883 година е учитгел в Кукуш, през 1883/1884 учебна година е иконом в Солунската българска мъжка гимназия,<ref name="Обзор 263">{{cite book |title= Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher= Народна библиотека „Кирил и Методий“|location=София |isbn= |pages= 263 |url= http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Obzor._.7%281%29.pdf |accessdate= }}</ref> а от 1884 година повторно учителства в Куманово, до смъртта си през 1887 година.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 668.</ref> Според [[Симеон Радев]] Узунов, който полага много усилия в борбата срещу сръбската пропаганда в Куманово, вероятно е отровен от [[сърбомани]].<ref>{{cite book |title= Ранни спомени |last=Радев |first=Симеон |year=1969 |publisher=Български писател |location= София |pages=161, 322 }}</ref>
[[Файл:Anastasia Uzunova.jpg|ляво|мини|150п|Съпругата на Узунов Анастасия Узунова]]
Женен е за Анастасия Узунова (1862 – 1948) от стария [[Струга|стружки]] възрожденски род Чакърови, която е първа братовчедка на [[Христо Матов]] и [[Милан Матов]].<ref>Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 40.</ref> Баща е на трима дейци на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Христо Узунов]], [[Андон Узунов]] и [[Ангел Узунов]].<ref>[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2392&Level=2 Радев, Симеон. „Ранни спомени“]</ref> Брат му [[Константин Узунов]] е шивач, между 1855 – 1860 година е учител в Охрид, а след това заминава да учи в Русия, но същата година умира.