Виктор Амадей II Савойски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 31:
Френският крал [[Луи XIV]] урежда брака на Виктор-Амадей II и племенницата си [[Анна-Мария Орлеанска]], за да осигури френското влияние в Савоя, но въпреки това Виктор-Амадей II не се поколебава по-късно да прекрати френското влияние върху политиката на страната си. След смъртта на стария савойски херцог през 1675 от името на малолетния Виктор-Амадей II започва да управлява майка му, която де факто стои начело на властта до 1684 г., когато Виктор-Амдей II забранява по-нататъшната ѝ намеса в управлението на страната. Взел участие във войната за испанското наследство, през 1713 г. Виктор-Амадей II е получава кралската корона на Сицилия, но седем години по-късно е принуден да отстъпи Сицилианското кралство на Австрия срещу кралската корона на Сардиния. Виктор-Амадей II оставя богато културно наследство след себе си - той обновява кралския дворец в Торино, дворците Венария и Ступениджи, и построява кралската базилика ''„Суперга“''.
==Ранни години==
Виктор-Амадей II е роден на [[14 май]] [[1666]] г. в Торино като ''Виктор Амадей Себастиан Саовойски, принц на Пиемонт''. Той е единствения син на савойския херцог [[Карл-Емануил II|Карл-Емануил II]] от втория му брак с [[Мария-Жана Савойска]]. С раждането си получава титлата ''Принц на Пиемонт'', която по традиция се носи от наследниците на савойската херцожеска титла.
 
[[Карл-Емануил II]] умира от треска през 1675 г., оставяйки властта на малолетния си син, от името на когото като регент започва да управлява майка му. През 1677 г. Мария-Жана се опитва да уреди брак между сина си и първата му братовчедка - португалската инфанта [[Изабела Луиза Жозефа Португалска|Изабела-Луиза]], която по това време е наследница на португалската корона. Чрез този брак майката на Карл-Емануил II се стреми да запази властта над Савоя за себе си, тъй като Карл-Емануил трябвало да да се установи заедно с бъдещата си съпруга в Португалия. Плановете на регента означавали и бъдещо сливане на Савоя и Португалия. Виктор-Амадей II обаче отказва да се ожени за братовчедка си, а в двора се сформира и партия, противопоставяща се на заминаването му. Въпреки подписването на предбрачния договор още през 1679, плановете на регента се провалят и годежът е анулиран.
Ред 44:
Успял да отстрани от властта майка си, Виктор-Амадей решава да довърши докрай преговорите за бъдещ брак с най-малката дъщеря на орлеанския херцог [[Филип I Орлеански|Филип I]] и англисйаката принцеса [[Хенриета-Анна Стюарт]]. Предбрачният договор между Виктор-Емануил и Мария-Анна е подписан на [[9 април]] [[1684]] г. във Версай, а на следващия ден двамата са венчани по доверие отново във Версай. Официланата цремония обаче е повторена в присъствието и на двамата на [[6 май]] [[1684]] г.
==Валденсите==
През 1685 г. Виктор-Амадей II започва мащабни преследвания на [[Валденси|валденситевалденси]]те (протестантски последователи) в Савоя. Изправена пред реален банкрут, с тази политика Савоя заплашва да изразходва и последните финанси на държавата. Поради съюза си с Англия и Холандия в [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] от 1688 г. Виктор-Амадей II е принуден да смекчи политиката си спрямо валденсите и през 1694 г. издава т.н. Едикт за толерантство. Въпреки това през 1698 г. [[Луи XIV]] принуждава Виктор-Амадей да изгони всички протестантски имигранти от Савоя в съответствие с договора, който двете страни подписват през 1696 г.
==Вътрешни реформи==
Виктор-Амадей II предприема въвеждането на мащабни административни реформи в Савоя. През 1796 по френски образец е създадена системата на интендантствата, отговорни за събирането на данъците и прилагането на законите. През 1697 г. херцогът започва кадастриране на земята, което е завършено през 1711 г. и е съпроводено с проучване на църковното земевладение и привилегиите на духовенството. През 1717 е реформирана секретариатната система в Торино, като са създадени отделни секретариати за войната, вътрешните работи и външните отношения. През 1670 г. в Торино е обособена нова административна единица около княжеския дворец, която включва още военната академия, монетния двор, секретариата на войната и митническата палата.