Мали Влай: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране: 13x параметри |
||
Ред 32:
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], Влай (погрешно изписано Glaï) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 100 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref>
Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години 70 къщи българи екзархисти, много добри и здрави селяни, които се занимават със скотовъдство, имат много кестени и ходят на гурбет в чужбина.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година във Влай има 192 българи патриаршисти гъркомани.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.</ref>
Ред 40:
Селото е известно със своя [[Вевчанско-радожденски говор|диалект]], говорен единствено в още три съседни села.
В селото има църкви „Свети Атанасий“, „Свети Никола“ и „Света Петка“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г
==Литература==
|