|
}}
'''Вила Осман Али бей''' ({{lang-el|Βίλλα Οσμάν Αλή Μπέη}}) е историческа постройка в град [[Солун]], [[Гърция]]. Намира се в солунския квартал [[Пиргите]], на булевард „[[Василиси Олга (булевард в Солун)|Василиси Олга]]“ № 36. Днес в сградата се помещава [[Център за византийски изследвания (Солун)|Солунският център за византийски изследвания]].<ref name="Konstantinova 241">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 241 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref><ref name="PM">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://parallaximag.gr/thessaloniki/o-chartis-tis-polis-orfanotrofio-meli | заглавие= Ο Χάρτης της πόλης: Ορφανοτροφείο Μέλισσα |достъп_дата = 2016-09-20 |фамилно_име= Καζαντζίδου |първо_име= Νένα |дата= 2012-06-15 |труд= |издател= Parallaxi Magazine |език= |цитат= }}</ref>
== Архитектура ==
Сградата е в еклектичен стил. Представлява солидна каменна сграда с 22 стаи, покрита с марсилски керемиди, внушително мраморно стълбище и градина от двете страни. Украсена е със симетрични скулптури. Размерите на сградата са 25 метра дължина, 15 метра височина и 21 метра ширина. Състои се от приземно ниво, два етажа и таванско помещение, свързани с дървено стълбище.<ref name="Konstantinova 230">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 230 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
== История ==
Вилата е построена в 1898 година като резиденция на Осман бей,<ref name="Konstantinova 230"/><ref name="PM"/> потомък на [[Евренос бей]], един от основните османски пълководци при завоеванието на Балканите в XIV - XV век. Поради [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|българската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката]] революционна активност в Македония в началото на XX век, Осман бей решава да се изсели от Солун и установи в Цариград.<ref name="Konstantinova 232">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 232 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
В ноември 1904 година обявата за продажба на сградата е забелязана от българския търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]],<ref name="Konstantinova 232"/> който смята, че седалището на [[Българско консулство в Солун|българското търговско агентство]] е несигурно - то е разположено заедно с френското консулство в къщата на Димостен Ангелаки на булевард „Хамидие“ (днес „Етники Амина“) № 6.<ref name="Konstantinova 233">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 233 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Шопов започва преговори с българското правителство за закупуване на вилата.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 233 - 234 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Продажбата е финализирана на 26 март 1905 година, но поради особеностите на османското законодателство, вилата формално е купена от името на Хенри Бекър, виден английски търговец. По време на сделката вилата служи за резиденция на австро-унгарския консул в Солун. След като българското правителство купува вилата, австро-унгарското консулство продължава да се помещава в нея до края на 1908 година, плащайки наем на българското агентство. Българското агентство (по-късно консулство) използва голяма част от наема за подобряване на състоянието на вилата.<ref name="Konstantinova 235">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 235 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> В 1908 година, след смъртта на Хенри Бекър, сградата е прехвърлена на името на Атанас Шопов, след повдигнати аргументи в полза на прехвърлянето на сградата на българското консулство на името на българин.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 235 - 236 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Във вилата отсяда цар [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] по време на посещението му в Солун в 1912 година.<ref name="Konstantinova 236">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 236 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полция на 26 юли 1913 година и превърната в болница, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати. В януари 1914 година сградата е прехвърлена на руското генерално консулство.<ref name="Konstantinova 236"/> Българското генерално консулство официално отваря отново врати във Вила Осман бей на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски веонни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а тогавашният консул [[Тодор Недков]] губи цялата си собственост. Френският генерал [[Морис Сарай]] след това се настанява във вилата и я превръща в своя резиденция. В 20-те години на XX век българското правитеслтво отправя много молби към Гърция за възстановяване или обезщетения за тези загуби, но напразно.<ref name="Konstantinova 237">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 237 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> След Първата световна война България прави редица опити да отвори отново консулство в Солун, но безуспешно. Безплодни са и опитите на българското правителство да си върне Вила Осман бей. Първоначално Гърция отказва, на базата на факта, че сградата е купена от частно лице (Атанас Шопов), но след като наследниците му потвърждават, че Шопов е купил вилата със средства от българското правителство и от негово име, Гърция отново не се съгласява да върне имота.<ref name="Konstantinova 238">{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 238 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
В ранните 20 години на XX век Вила Осман бей е превърната в сиропиталище „Мелиса“ за сираците от Кавказ и децата от сиропиталищата от Смирна, които са принудени да избягат от Мала Азия след поражението на гръцката войска по време на [[Гръцко-турска война (1919 – 1922)|Гръцко-турската война]].<ref name="Konstantinova 238"/>
По време на Втората световна война сградата е предадена на България от [[Гърция във Втората световна война|окупационната германска администрация]]. Във вилата отваря врати българско начално училище в 1942 година. Училището работи до 1945 година, когато след края на войната сградата е отново конфискувана от Гърция и там се завръща сиропиталище „Мелиса“.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 239 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref>
В 70-те години на XX век сиропиталището се измества в [[Панорама (дем Пилеа-Хортач)|Панорама]], но запазва офис във вилата. След като и този офис се изнася, вилата остава неизползвана и е окупирана от анархисти, които ѝ нанасят тежки щети. Цялата дървения например е изгорена. В 1988 година вилата е реставрирана и в нея е настанен Солунският център за византийски изследвания.<ref>{{Цитат периодика| last = Konstantinova | first = Yura | authorlink = | coauthors = | year = 2015 | month = | title = The Un/Believable Story of a Salonica Building | journal = Études balkaniques | volume = LI | issue = 1 | pages = 241 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref><ref name="PM"/>
== Бележки ==
|
