Дичо Зограф: Разлика между версии

'''Димитър (Дичо) Кръстев (Кръстевич) Дичов''', известен най-често като '''Дичо Зограф''', е [[българи|български]] [[иконопис]]ец, виден представител на [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]].<ref name="Иконописното творештво">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2714-ikonopisnoto-tvoreshtvo-na-dicho-zograf-vo-skopje-i-skopskiot-region | заглавие = Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион | достъп_дата = 2015-03-23 | фамилно_име = Коцевски | първо_име = Викторија Грозданова | дата = | труд = | издател = [[Премин]] Портал | език = | цитат = }}</ref><ref name="Василиев 179">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 179 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Премин Портал">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://preminportal.com.mk/ikonopis-i-freskopis/43-ikonopis-i-freskopis/2790-dicho-zograf-eden-od-najistaknatite-makedonski-zografi | заглавие = Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи | достъп_дата = 2015-04-09 | фамилно_име = Алексиев | първо_име = Емил | дата = | труд = | издател = Премин Портал | език = | цитат = }}</ref> Дичо Зограф предпочита кавалетната живопис<ref name="Василиев 182">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 182 |url= |accessdate=}}</ref> и е един от най-плодотворните зографи на Българското възраждане - огромно количество красиви икони и фрески са разпръснати из Драмско, Охридско,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.scribd.com/doc/241888918/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D1%87%D0%BE-%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B4-%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B8%D1%87%D0%BE-%D0%97%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84#scribd | заглавие = Милчо Георгиевски — Икони од Охридскиот опус на Дичо Зограф | достъп_дата = 2015-04-13 | фамилно_име = Георгиевски | първо_име = Милчо | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref> Серско, Кумановско, Воденско, Видинско, Кулско, Ломско, Скопско и Албания.

Първите дела на Димитър Кръстев са по егейското крайбрежие<ref name="Иконописното творештво"/> и иконите в църквата „[[Свети Георги (Лазарополе)|Свети Георги]]“ от 1841 година в съседната на Тресонче мияшка паланка [[Лазарополе]].<ref name="Василиев 182"/><ref>{{cite book |title= За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе |last= Попоска-Коробар |first=Викторија |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=УДК. 75.046.035.4(497.7) |location= |isbn= |pages= 230|url=https://www.academia.edu/5260760/_._On_the_Iconostasis_in_the_Church_of_St_George_at_Lazaropole_|accessdate=2015-03-23}}</ref><ref name="Иконописното творештво"/> Иконите в църквата в Лазарополе обаче са подписани „Дичо Перкоски“ и идентификацията с Дичо Зограф все още е нестабилна,<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> както и не е сигурна работата му по егейското крайбрежие.<ref name="Премин Портал"/> Първото със сигурност известно дело на Дичо Зограф е иконата на Света Богородица Пантонхара (''Радост за всички'') от църквата „[[Свети Йоан Канео]]“ в Охрид, подписана и датирана в 1844 година.<ref name="Иконописното творештво"/> Именно тази икона показва силно влияние на Михаил Анагност и Димитър Самарински.<ref name="Премин Портал"/><ref name="">{{cite journal | last = Georgievski | first = Milco | authorlink = | coauthors = | year = 2014 | month = | title = The icon of the Mother of God Pantonhara in the Icon Gallery-Ohrid | journal = | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url =https://www.academia.edu/9843052/The_icon_of_the_Mother_of_God_Pantonhara_in_the_Icon_Gallery | format = | accessdate = 2015-04-13 }}</ref>

След това Дичо в края на 1845 - началото на 1846 и отново в 1847 година работи в „[[Свети Георги (Баняне)|Свети Георги]]“ в Баняне.<ref name="Премин">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.preminportal.com.mk/duhovnost-2/drugo/2231-crkovnata-tradicija-vo-skopje-i-skopsko-od-iv-vek-do-denes-2-del | заглавие = Црковната традиција во Скопје и Скопско от IV век до денес (2- дел) | достъп_дата = 2015-03-23 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = [[Премин]] Портал | издател = | език = | цитат = }}</ref> Ктиторският надпис над западната врата от притвора към наоса дава дата на завършване 5 декември 1846 г.<ref name="Иконописното творештво"/> За храма Дичо изписва иконите на целия иконостас и цялата нова живопис на храма - на източната стена на притвора. На иконостаса има четири престолни икони: Исус Христос Вседържител, Богородица с Христос, подписана и датирана 1845, Йоан Предтеча и Архангел Михаил.<ref name="Иконописното творештво"/> Парапетните плочи са декорирани с флорални елементи. Дичово дело са и царските двери, 15-те апостолски икони, 15-те празнични икони и кръстът над иконостаса. На стената в притвора са запазени пет фрески: Свети Георги, Богородица с Христос, Исус Христос Вседържител, Свети Йоан Предтеча и Свети Димитър, а под тях имитации на парапетни плочи, на които са изписани кантароси с цвете и комплексната композиция на Страшния съд, за която в литературата има спор дали е Дичово дело. Макар да е единствен открит досета пример за подобен тип стенопис от Дичо Зограф, стилистичните характеристики и иконографското решение на композицията навеждат на неговото авторство.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

Дичо Зограф завършва и работата по живописта в олтарното пространство на [[Кичевски манастир|Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“]]. Иконите за иконостаса ги изписва в дълъг период. Престолните икони са от 1853 г., когато е датирана „Исус Христос Вседържител“, до 1864 г., когато са датирани „Свети Никола и Свети Спиридон“ и „Свети Георги и Свети Димитър“. Половината от празничните икони са от 1848 и 1849 година. Те вероятно са били за друга църква, но поради голямата поръчка били използвани за този иконостас. Останалите празнични икони са от 1864 г., когато са изработени и иконите на апостолите и евангелистите с дейсисната композиция.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Василиев 183">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 183 |url= |accessdate=}}</ref>

В 1858 година Дичо Зограф изписва за църквата „Света Троица“ в Гумендже иконите на Света Троица, Свети Йоан Кръстител, Свети Георги и Успение.<ref name="Василиев 184">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 184 |url= |accessdate=}}</ref> Иконите за тази църква вероятно са работени в скопското ателие на Дичо.<ref name="Иконописното творештво"/> В 1859 година Дичо работи за църквата „[[Света Марина (Зубовце)|Света Марина]]“ в гостиварското село Зубовце, като подписва и датира престолната икона на светицата покровителка.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В същата година е изработен и иконостасът в църквата „[[Света Петка (Гостивар)|Света Петка]]“ в Гостивар, където Дичо изписва престолните икони, работени няколко години по-рано от 1853 до 1856 година.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

От 1862 година Дичо работи в Охридско няколко години. В същата година обновява иконостаса на църквата „[[Свети Никола Геракомия]]“.<ref name="Василиев 184"/><ref name="Премин Портал"/> Подписва и датира иконата на Христос Вседържител и царските двери.<ref name="Премин Портал"/> Негова е и живописта в сводовете на северния и южния кораб и трите слепи купола.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/index.php/namesnistva | заглавие = Охридско архијерејско намесништво | достъп_дата = 2015-03-24 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref>

От 1862 година са и няколко икони на Дичо Зограф в „[[Света Богородица Перивлепта]]“ („Свети Климент“) - Кръщене Христово, кръстът с разпятието, Богородица и Йоан. В църквата Дичо работи и през следващите години - иконите на Свети Климент и Св. св. Кирил и Методий на входа са от 1863 година, Възкресение - от 1864 година. На иконостаса има надпис с дата 1866 година, който обозначава, че Дичо е рисувал големите табла под иконостасните икони.<ref name="Василиев 185">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 185 |url= |accessdate=}}</ref> На таблата са композициите Лествици Яковлеви, Гостоприемството Аврамово и Изгарянето на Содом и Гомор.<ref name="Премин Портал"/> В 1863 година завършва живописта в „[[Света Богородица Каменско]]“.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> Рисува в „[[Големи Свети Врачи]]“<ref name="Иконописното творештво"/> и иконостаса в „[[Свети Никола Чудотворец (Охрид)|Свети Никола]]“ в Долна Влашка махала.<ref name="Премин Портал"/><ref name="Иконописното творештво"/> В „[[Света Богородица Болничка]]“ има три икони - първата на Екатерина, Параскева, Йоан и Матрона, втората на Василий Велики, Йоан Златоуст и Григорий Богослов и третата на Кирил и Юлита, Климент, Владимир, Архангел Михаил, Йоаким и Ана, Еразъм и Стилиян. Първите две са подписани и датирани 1864 година и са технически отлично изпълнени<ref name="Василиев 185"/> със забележителен колорит.<ref name="Василиев 186">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 186 |url= |accessdate=}}</ref>

На 2 май 1864 година Дичо завършва живописта в храма „[[Свети Илия (Селце, Дебърско)|Свети Илия]]“ в Селце, а иконостасът, чиято конструкция, според датираните парапетни плочи със сцени от Стария завет е поставена през април 1864 г., е завършен в 1866 година.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В 1865 година Дичо Зограф се установява в [[Епаноми]] с братята си и работи в църквата „[[Успение Богородично (Епаноми)|Успение Богородично]]“.<ref name="ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ierosnaoskoimhseostheotokouepanomis.blogspot.com/2011/06/blog-post_3025.html | заглавие = ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΙ ΠΟΥ ΕΡΓΑΣΤΗΚΑΝ ΣΤΟΝ ΙΕΡΟ ΝΑΟ ΚΟΙΜΗΣΕΩΣ ΤΗΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΕΠΑΝΟΜΗΣ | достъп_дата = 2014-06-11 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου Επανομής | език = | цитат = }}</ref> След работата в „Света Богородица Перивлепта“ в 1866 г. отново е в Реканско и работи иконите за иконостаса и живопистта в „[[Успение Богородично (Гари)|Успение Богородично]]“ в Гари.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В същата година работи и иконостасните икони в „[[Свети Илия (Стенче)|Свети Илия]]“ в Стенче.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/>

Творби на Дичо Зограф има в църквите в Северозападна България, датирани 1863, 1865 и 1867. Македонските майстори, построили в 1858 година църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Кула)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Кула, препоръчали Дичо Зограф като иконописец и според местни спомени той пребивавал в града в 1863 година. Три от десетте царски икони са негови - на Богородица, Христос и Архангел Михаил,<ref name="Василиев 184"/> от които първите две са подписани и датирани 20 август 1863 г.<ref name="Премин Портал"/> Останалите икони са на [[Евгений Попкузманов]], положил усилия да имитира стила на Дичо Зограф.<ref name="Василиев 186"/> От 1861 година е иконата на Богородица Сладколюбеща в „[[Свети Никола (Лом)|Свети Никола]]“ в Лом.<ref name="Василиев 184"/> Дичови икони от края на 1867 година<ref name="Иконописното творештво"/> има и в църквата „[[Свети Илия (Градец)|Свети Илия]]“ в Градец - Архангели Михаил - изписана с изключително майсторство, Свети Илия, Христос Велик Архиерей.<ref name="Василиев 186"/> В „[[Свети Пантелеймон (Видин)|Свети Пантелеймон]]“ във Видин иконата на Св. св. Кирил и Методий е на Дичо Зограф. Негова икона на същите светци от 1867 година има и в Ломския музей.<ref name="Василиев 187">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 187 |url= |accessdate=}}</ref>

В 1868 година Дичо се връща в Бигорския манастир и рисува портретите на йеромонах Теодосий и игумена Йоаким на източната стена на мъжката трапезария.<ref name="Иконописното творештво"/><ref name="Премин Портал"/> В „[[Свети Георги (Белица)|Свети Георги]]“ в кичевското село Белица са последните подписани и датирани септември 1868 година икони на Дичо Зограф,<ref name="Иконописното творештво"/> смятани за едни от най-красивите му дела.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mpc.org.mk/vest.asp?id=4464 | заглавие = Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век | достъп_дата = 2015-04-19 | фамилно_име = | първо_име = | дата =2010-10-06 | труд = | издател = Македонска православна црква | език = | цитат = }}</ref>