Света Богородица Перивлепта: Разлика между версии

'''„Света Богородица Перивлепта“''' или '''Перивлептос''', наричана '''„Свети Климент“''' е [[средновековие|средновековна]] [[православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Охрид]], [[Република Македония]], втори [[катедрала|катедрален]] храм на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] (XV-XVIII век). Църквата, подобно на [[Йоан Канео|„Свети Йоан Канео“]], е изградена в [[XIII век]]. Църквата е под управлението на [[Дебърско-кичевска епархия|Дебърско-кичевската епархия]] на [[Македонска православна църква]].<ref name="Macedonium">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.macedonium.org/Macedonium.aspx?jazik=2&kid=2&pid=5&ppid=99&tid=593 | заглавие = Црквата Св. Богородица Перивлепта (Свети Климент) | достъп_дата = 4 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Macedonium | издател = | език = | цитат = }}</ref>

{{цитат|Вдигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на благочестивейшата му съпруга Ирина. При архиерейството на [[Макарий I|Макарий]], всесветейши архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България в г. 6803, индикт 2-ри.<ref>{{cite book |title= Български старини из Македония |last= Иванов|first= Й |authorlink= |coauthors= |year=1970 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=38-39 |url= |accessdate=}}</ref>}}

Царските двери в църквата са от средата XVI век и са дело на изтъкната художествена работилница, действала на територията на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]]. Те се намират днес в Националния исторически музей в София. Други произведения от същата работилница са царските двери на „[[Свети Пантелеймон (Горно Нерези)|Свети Пантелеймон]]“, дверите от „[[Големи Свети Врачи]]“ - днес на иконостаса на „Света Богородица Перивлепта“, дверите от неидентифицирана църква в Охрид - днес в Националния музей в Белград, дверите в „[[Свети Никола (Кореница)|Свети Никола]]“, дверите от „[[Свети Георги (Охрид)|Свети Георги]]“ в Горна Влашка махала в Охрид и дверите от „[[Свети Никола (Присовяни)|Свети Никола]]“ в Присовяни.<ref name="Палигора 145">{{cite book |title= Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид |last=Палигора |first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher= |location=Скопje |isbn= |pages=145 |url= |accessdate=}}</ref>