Октиси: Разлика между версии

В XIX век Октиси е село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село със 60 домакинства, като жителите му са 162 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Октиси'' има 120 християнски, доста състоятелни къщи.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Охтиси (Октиси)'' има 840 жители [[българи]] [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.]</ref>

Мнозинството от жителите на селото са [[помаци|българоговорещи мюсюлмани]] - торбеши, деклариращи се като македонци, турци и албанци. В Октиси църквите са „Свети Атанасий Велики“, „Свети Никола“, „Свети Димитър“ и „Свети Йоан Кръстител“.<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref>