Водолазно гмуркане: Разлика между версии

 

По това време (към края на XIX-ти век) започват и първите научни изследвания по влиянието на водното налягане върху човешкия организъм и безопасните граници за спускане и престой под вода.

 

Революцията във водолазния спорт правят френският морски изследовател, еколог, журналист и фотограф [[Жак-Ив Кусто]] (''Jacques-Yves Cousteau'') и [[Емил Ганян]], които изобретяват акваланга през [[1943]] г. Това позволява развитието на подводната археология. През [[1985]] година са намерени останките на [[Титаник]].

Работата под вода има особеност, при която без да се усеща физическо натоварване има изключително опасни състояния за здравето и живота на водолаза. По-високото [[налягане]] на въздуха под вода води до естествено разтваряне и насищане на кръвта на човека с висока [[концентрация]] на въздух. Стига се дотам, че при дълбочини над 25-30 метра количеството азот в кръвта вече е толкова голямо, че настъпва т. нар. [[азотна наркоза]] или азотно опиянение. Съзнанието на водолаза се замъглява, нарушава се основната координация на движенията му, настъпва състояние на веселост, безотговорност и без да отчита околната среда леководолазът може да извади наустника на апарата си. Бързото напускане на дълбочината също много е опасно, поради това, че намаляване на водното налягане води до състояние на "кипене" на кръвта, т.е. получава са ефект както в отворена бутилка с газирана напитка. Като следствие се получава т. нар. кесонна болест - емболии и трайни парализи или смърт. Затова престояването на определени нива по-високи от работното ниво е задължително. Този процес на '''декомпресия''' като време може да е по-продължителен от престоя на работната дълбочина във водата.

 

 

== Екипировка ==