Мантра: Разлика между версии

Мантрите имат някои общи черти със [[заклинание|заклинанията]] в смисъл, че те са превод на човешката воля и желание във формата на действие. Дори др. [[Едуард Конзе]], изучаващ будизма, често е превеждал „мантра“ като „заклинание“. Като символ, за [[звук|звуците]] се смята, че въздействат на това, което символизират. Гласните звуци често се възприемат като имащи магическа сила или дори представящи думите или речта на някое божество. За авторите на индуските свещени писания — [[Упанишади]]те, самата сричката [[Аум]] е мантра, представяща [[Брахман]], божеството, но също и целостта на сътворението. Само да произнесеш тази сричка е като да изпиташ „небесното“ по много директен начин. [[Кукай]] изказва предположението, че всички звуци са гласа на [[Дармакая Буда]] — т.е. както в индуско-упандишадските и [[йога|йогистките]] представи, тези звуци са проява на [[крайна действителност|крайната действителност]]. Думите имат загадъчна сила, чрез която могат да ни влияят. Една от възприетите научна етимология свързва думата „мантра“ с „'''манас'''“, значещо „съзнание“ и „'''трана'''“, означаващо „защита“, от където следва, че мантрата е нещо, което пази съзнанието ни. За мантрата се смята, че прави много повече от това просто да защитава съзнанието ни.

 

 

 

== Мантрата в индуизма ==

 

Най-основната мантра е [[Аум]], която е позната в индуизма като „пранава мантра“, началото на всички мантри. Философията скрита зад нея е идеята за '''нама-рупа''' (име-форма), която допуска, че всички неща, идеи или същества във феноменологическия космос имат някакъв вид име и форма. Най-основното или първоначално име и форма е [[първична вибрация|първичната вибрация]] на Аум, защото то е първата проявена нама-рупа от [[Брахман]], непроявената реалност/нереалност. По същество, преди съществуванието и отвъд съществувание има само Една реалност, [[Брахман]], и първото проявление на Брахман в съществуванието е Аум. По тази причина Аум се смята за най-съществената и мощна мантра и затова се слага пред или след всички индуски молитви. Докато някои мантри могат да призоват единични Богове или принципи, най-фундаменталните мантри като „Аум“, „[[Шанти мантра]]“ или „[[Гаятри мантра]]“ и др. фокусират в [[Първична реалност|Първичната реалност]].

Мантра [[джапа]] е понятие на Ведическите мъдреци, което въплътява мантрите като основна форма на [[пуджа]] или преклонение, чиито завършек се смята за [[мокша]] — освобождение. По същество, мантра джапа означава да се повтаря дадена мантра. Това е станало установена практика във всички индуски течения, от разнообразните [[Йога]] течения до [[Тантра]]. Тази практика включва повтаряне на мантрата отново и отново, обикновено в цикли на благоприятни числа (в кратни на 3), като най-популярният е 108. По тази причина индуските [[мала|мали]] (огърлици от зърна — броеници) почнали да бъдат правени от 108 зърна и главното „меру“ зърно. Посветеният, който извършва джапа използвайки пръстите си отброява всяко зърно докато повтаря избраната мантра. Когато достигне 108 повторения, ако поиска да продължи нов цикъл от мантри, посветеният трябва да обърне малата без да пресече „меру-то“ и да почне да повтаря отново.

 

 

Всякоя шлока от свещените индуски текстове като [[Веди]]те, [[Упанишади]]те, [[Бхагавад гита]], [[Йога сутра]], дори и [[Махабхарата]], [[Рамаяна]], Дурга-сапта-шати или [[Чанди]] се смята за достатъчно мощна за да бъде повтаряна с огромен ефект и затова има статуса на мантра.