Разлика между версии на „Черешница (дем Костур)“

м
без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 4x параметри
м (без right/дясно в картинки (x2); форматиране: 4x параметри)
В 1898 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
 
[[ФайлFile:Polykeraso-old-house-facade.jpg|дясно|мини|250п|Стара къща в Черешница.]]
Черешничани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] със своя чета, ръководена от [[Герман Чиковски]]. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]], на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (50 год.), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство<ref>Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов</ref><ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13</ref> Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището<ref name="Шклифов-записи8,25">Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 8, 25.</ref> Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 24.</ref> След въстанието 150 души се изселват в [[България]]<ref name="Шклифов100"/>.
 
 
=== Преброявания ===
[[ФайлFile:Polykeraso-St-Nicholas.jpg|дясно|мини|250п|Църквата „Свети Николай“.]]
* [[1913]] - 660 души
* [[1920]] - 343 души
* {{BGR-флаг}} поп [[Герман Чиковски]] (? - 1908), български духовник и революционер
* {{BGR-флаг}} Кирил Зеков, войвода на [[Охрана]], по-късно комунистически партизанин
* {{BGR-флаг}} Коста Пандов Бусотов (р. 1928), член на ЕПОН от 1943, участник в Гражданската война на страната на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ е емигрант в СССР от 1949 до 1953, в Полша от 1953 до 1960 г., след което се установява във Варна, България, оставя спомени за положението на българите в Костурско при режима на Метаксас и за Гражданската война<ref name="ГУАМС 67">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=67 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2015-08-28}}</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Костадин Сулев]] (? - 1947), войвода на [[Охрана]], по-късно комунистически партизанин
* {{BGR-флаг}} Кузман Василев Тръпчев (1873 - 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина, убит на 9 март 1913 година<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.</ref>
423 033

редакции