Четвърти вселенски събор: Разлика между версии

Съборът взима 30 решения, осъжда [[монофизитство]]то и определя догматично, че човешката и божествената страна на [[Исус Христос]] са неразделно свързани. Освен канонични правила, Халидонския събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се църковното имущество да се управлява от [[екином]]. По време на този събор, първият събор в Константинопол е признат за Втори Вселенски събор, като са приети само първите четири канона от този събор.

 

 

Папските легати протестират срещу 28 канон, тъй като папа Лъв I (440-461 г.) не им е делегирал правото да одобрят подобна стъпка, и тъй като това нарушава прерогативите на патриаршиите на Александрия, Антиохия и Йерусалим, които остават с по-малка власт и влияние от новия патриархат на Константинопол, което противоречи на каноните на Първия вселенски събор, състоял се в Никея през 325 г. След приключване на заседанията, съборът пише писмо до папа Лъв, в което го уведомява за случилото се на събора; благодари за изложението на вярата, съдържащо се в писмото на папата до събора; и го моли за ратификация на 28 канон на събора. Подобни писма до папа Лъв пишат и император Маркиан, както и константинополският патриарх свети Анатолий.