Чеч: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 4x А|А(Б)
Ред 12:
== История ==
 
През последните 100-120 години са изказани и изписани всевъзможни теории за произхода на названието Чеч, но едва след разкриването на Османския архив в [[Истанбул]] за български учени стана ясно от къде идва това наименование. В подробен регистър на [[Тимар|тимаритимар]]и и [[Хас|хасовехас]]ове във [[Вилает|вилаетитевилает]]ите [[Места|Кара су]], [[Драма (град)|Драма]], [[Зъхна]], Кешишлик, [[Сяр|Сироз]], [[Неврокоп]], [[Валовища|Тимур хисар]] и [[Солун|Селяник]] от 1478 – 1479 година, със сигнатура ''BOA, TD7'' се споменава селото Чеч. Поименно са изброени главите на домакинствата в него:
 
{{цитат|Тимар на Яхши бей, син на Исмаил, кулоглу е. Хасса от орехи – половин дял, 200 [акчета].
Ред 37:
Процесът на разпространение на исляма се засилва през 16 век, а в началото на 17 почти всички села от Чеча са изцяло мюсюлмански, както показват документите BOA, MAD5 25; BOA, TD7; BOA, TD70; BOA, TD403; BOA, TD167; Mevkufat Kalemi No 8723 от Истанбул, както и ф.126, а.е. 4 и ф. 126, а.е. 9 от [[НБКМ]] - Ориенталски отдел.
 
[[Хасан Тахсин Узер|Тахсин бей]], който е [[мюдюр]] в Чечка нахия през 1898 година, пише: {{цитат|70% от народа в Чеч говори български. Помаци са. Много сиромашна, много съсипана общност. Това, което ми направи впечатление в тази нахия е, че [[имам|имамите]]ите бяха богати и влиятелни. Във всяко село в Чеч имамът беше важна персона, дори имаше и аги между имамите... Във всяко село имаше по един имам и един-двама аги, които правеха всичко да изгорят и унищожат селото.<ref>Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 52-53.</ref>|}}
Имамите, според Тахсин бей, са „катили в тюрбани“, които имат почти пълна власт в селата. В техните възможности са избягването на военна служба, продажбата на тютюна, посредничеството с различни представители на властта. Под 1% от населението на Чеч са грамотни, няма дори едно „истинско училище“.<ref>Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 53-57.</ref>