Чосон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вследствие се пише слято
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
Ред 69:
 
=== Манджурски нашествия ===
След Японските нашествия, Чосон бил отслабен. От друга страна Нурхаци, вожд на [[Джурчени|Джурчените]]те, целял да обедини Манджурия в силна коалиция и която по-късно синът му Абахай преименувал на манджури. Нурхаци от своя страна изпраща до [[Китай]] „Седемте оплаквания“, чрез които започва да води военни конфликти. По това време на власт в Чосон бил петнайстият крал Кланхе, която изпаднал в тежка ситуация – и двете воюващи страни поискали помощ от страната. Първоначалното решение на крал Кланхе било Чосон да не подкрепи нито една от воюващите страни, но съдът се противопоставил остро на решението му, аргументирайки се, че без намесата на Китай по време на нашествията от страна на [[Япония|Япония]], Чосон щял да бъде разрушен.<ref name="books.google.bg2">[https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=ou-hq_FlQY4C&oi=fnd&pg=PR5&dq=East+Asia%0AA+Cultural,+Social+and+Political+History&ots=rJ0bZeEN5i&sig=d6oAheUS2th9dg6umDAYdpOVvY0&redir_esc=y#v=onepage&q=East%20Asia%20A%20Cultural%2C%20Social%20and%20Political%20History&f=false Източна Азияːкултурна, социална и политическа история]</ref> През 1623 Кланхе е свален от престола и заменен с Инджо, който прогонва всички подръжници на предишния крал и открито подкрепя Китай, но генерал И Глал организира бунт, който отслабва много северните граници. Въпреки това, крал Инджо решава да постави по-голяма военна сила в столицата, отколкото по северните граници. През [[1627]] година армията на Манджурия състояща се от 30,000 войници навлизат в Чосон, по северните граници те са подкрепени от янбан (държавните служители и офицерите), които били подръжници предишния крал Кланхе и същата година Чосон е принудена на приеме „братски“ отношения с Манджурското кралство. Въпреки победата на Чосон, крал Инджо не спира да се противи на вече остановената династия Цин и император Абахай изпраща наказателин отряд от 120,000 цивилни. Победен Инджо е принуден да признае Цин като сюзерен, вместо Мин. Последвалия крал Хьоджон се опитва да си отмъсти, но така и не осъществява плановете си. <ref name="books.google.bg2" /> Като последница от поражението, Чосон трябвало да даде няколко принцесите си на регента, принц Доргон, които станали наложници. <ref name="books.google3">[https://books.google.bg/books?id=BRl1sWYShpcC&pg=RA1-PA200&dq=dorgon+korean+princess&hl=en&sa=X&ei=KaNsVbuZC8KEsAXjy4HoDQ&redir_esc=y#v=onepage&q=dorgon%20korean%20princess&f=false „Случки, които оформят днескашния свят“]</ref> <ref name="books.google4">[https://books.google.bg/books?id=8nXLwSG2O8AC&pg=PA892&dq=dorgon+korean+princess&hl=en&sa=X&ei=KaNsVbuZC8KEsAXjy4HoDQ&redir_esc=y#v=onepage&q=dorgon%20korean%20princess&f=false „The Great Enterprise: The Manchu Reconstruction of Imperial Volume 1“]</ref>
 
Въпреки, че двете държави въстановява икономическите си отношения, много интелектуалци и лидери смятат, Цин за варвари и продължават да използват името на предишната династия като официално име на държавата до 1861. <ref name="hup.harvard">[http://www.hup.harvard.edu/catalog.php?isbn=9780674060739 „Tradition, Treaties, and TradeːQing Imperialism and Chosŏn Korea, 1850–1910“]</ref>