Охридско-Дебърско въстание: Разлика между версии

Всеобхватна подготовка обаче не е извършена, тъй като непредвидено въстанието избухва един месец по-рано и бързо обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. На 7 септември 1913 година долнодебърският байрактар Селим ага е заграден от сръбски войски в [[Пешкопия]]. На помощ му пристига милиция от албанските и българските села, но пристигат още сръбски войски и започва голямо сражение, след което въстава цяло Дебърско.<ref>{{cite book |title= Македония. История и политическа съдба, ІІ том |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1996|publisher= Знание|location= |isbn= 954-621-104-4|pages= 42|url= |accessdate=}}</ref> Обединените български и албански чети освобождават [[Дебър]] и на 9 септември 1913 г., чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт, като във временната управа са избрани Сефедин Пустина, Христо Атанасов, Иван Бойчев, Нестор Георгиев, [[Риза бей]], [[Байрам Стразимири]], [[Наум Бояджиев]] и други, всички родом от Дебър.<ref>{{cite book |title= Македония. История и политическа съдба, ІІ том |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1996|publisher= Знание|location= |isbn= 954-621-104-4|pages= 43|url= |accessdate=}}</ref>