Разлика между версии на „Шуменска крепост“

м
форматиране: 2x А|А(Б)
м (България вместо „нашата страна“)
м (форматиране: 2x А|А(Б))
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години – археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са [[траки]]те, вероятно от племето гети. Около [[1200 г. пр.н.е.]] те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост се явява връстник на [[Приам]]ова [[Троя]] (по-точно на VIIb пласт на Троя). Предполага се, че около [[5 век пр.н.е.|V век пр.н.е.]] е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
 
През 15 г. от н.е. [[римляни]]те завладяват днешните земи на [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] и Шуменската крепост става [[римляни|римско]] владение. Възможно е името на крепостта по това време да е било [[Даусдава]], но това предположение засега остава недоказано. [[римляни|РимлянитеРимляни]]те построяват нова стена, вече със спойка от [[хоросан]] и с кули – правоъгълна и U-образна. Около [[250]] г. [[готи]]те разрушават твърдината, но скоро тя е възстановена. През римския период крепостта е изпълнявала предимно военни функции и е отстъпвала по икономическо развитие на близките [[Марцианопол]] ([[Девня]]) и [[Абритус]] ([[Разград]]).
 
През 395 година [[Римска империя|Римската империя]] е разделена на [[Западна Римска империя|Западна]] и [[Византия|Източна]] (Византия), като всички български земи остават към [[Византия]]. [[Византия|Византийците]] изграждат нова стена, вече с петоъгълни кули за да не бъдат уязвими при обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост вече е със значение на по-голям производителен и търговски център, монетните находки (158 ранновизантийски [[монети]]) свидетелстват за търговския обмен на обитателите на града с отдалечените краища на империята. Варварските нашествия в периода от втората половина на [[5 век|V]] до средата на [[7 век|VII]] век допринесли за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на [[хан Аспарух|Аспаруховите]] [[прабългари|българи]] през [[680]] – [[681]] г. районът на крепостта влязъл в границите на [[Първа българска държава|Първата българска държава]].
 
== Крепостта днес ==
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в България. Разкопките са проведени в периода 1957 – 1987 година (най-активни през 1974 – 1981 година) под ръководството на [[Вера Антонова]] от Окръжен исторически музей град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени – [[Римска империя|римска]], [[Византия|ранновизантийска]] (използвана по-късно и от българи и османци) и от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от [[Византия|ранновизантийска]] баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар [[Иван Шишман]], където се говори за посещението на този владетел в [[Шумен]] (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би [[прабългари|прабългарски]] [[шаман]] – въпросът остава неизяснен); надписът на „Остро... богоин“ (според [[Вера Антонова]], това е първият надпис на кирилица в [[България]]); сграфито-керамика; букел-керамика от [[Троя|троянскитроя]]нски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
 
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
394 317

редакции