561 912
редакции
(1 съкращение при използване на шаблон) |
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 2x А|А(Б)) |
||
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на [[лангобарди|ломбардите]] в [[Италия]], които, в мащабен съюз със [[гепиди]], [[саксонци]], [[Прабългари|българи]], [[сармати]], [[свеви]] и панонски племена, нападат през [[568]] г. и само за няколко години завладяват почти цялата страна, без да срещнат сериозна съпротива. Неорганизирани и отслабени в резултат от епидемия, византийските войски в Италия, под командването на [[евнух]]а [[Нарсес]], се ограничават само до отбрана на крепостите. Когато Нарсес умира през 574 г. Рим, [[Равена]] и повечето от по-големите градове все още остават под властта на империята. Междувременно, [[вестготи]]те в [[Испания]] и [[бербери]]те в [[Северна Африка]] предприемат настъпление срещу границите на империята в началото на 70-те години.
През [[572]] г. се стига до война със [[сасаниди|Сасанидска Персия]] за контрола над северен [[Кавказ]]. По време на настъплението им в [[Месопотамия]], [[ромеи]]те губят подкрепата на арабските си съюзници, поради заплахите които императора отправя към тях. След две катастрофални кампании, при които [[перси
[[File:Justin II with Sophia.jpg|thumb
В последните години от царуването на Юстин II, Византия сключва съюз с [[Тюркски хаганат|тюркският хаганат]] срещу Персия, но това не трае дълго и няма особен резултат. По същото време [[авари
===Абдикация===
|