Разлика между версии на „Юстин II“

33 байта изтрити ,  преди 4 години
м
без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 2x А|А(Б)
(1 съкращение при използване на шаблон)
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 2x А|А(Б))
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на [[лангобарди|ломбардите]] в [[Италия]], които, в мащабен съюз със [[гепиди]], [[саксонци]], [[Прабългари|българи]], [[сармати]], [[свеви]] и панонски племена, нападат през [[568]] г. и само за няколко години завладяват почти цялата страна, без да срещнат сериозна съпротива. Неорганизирани и отслабени в резултат от епидемия, византийските войски в Италия, под командването на [[евнух]]а [[Нарсес]], се ограничават само до отбрана на крепостите. Когато Нарсес умира през 574 г. Рим, [[Равена]] и повечето от по-големите градове все още остават под властта на империята. Междувременно, [[вестготи]]те в [[Испания]] и [[бербери]]те в [[Северна Африка]] предприемат настъпление срещу границите на империята в началото на 70-те години.
 
През [[572]] г. се стига до война със [[сасаниди|Сасанидска Персия]] за контрола над северен [[Кавказ]]. По време на настъплението им в [[Месопотамия]], [[ромеи]]те губят подкрепата на арабските си съюзници, поради заплахите които императора отправя към тях. След две катастрофални кампании, при които [[перси|персите]]те преминават в контраофанзива, империята губи част от [[Сирия]] (573 г.), заедно с ключовата крепост Дара. През 574 г. Юстин II купува несигурен мир, като се съгласява да плаща на персийският шах значителен годишен данък от 45 хил. златни [[солид]]а.
[[File:Justin II with Sophia.jpg|thumb|дясно|165px|Монета от 20 [[нумия|нумии]] (половин [[фолис]]) с изображение на Юстин II и София]]
 
В последните години от царуването на Юстин II, Византия сключва съюз с [[Тюркски хаганат|тюркският хаганат]] срещу Персия, но това не трае дълго и няма особен резултат. По същото време [[авари|аварите]]те окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], те започват да нахлуват в балканските провинции на империята, възползвайки се от затрудненията на изток. През 574 г. имперската армия е разбита в Тракия от аварите, което принуждава правителството в Константинопол да приеме условията за подновяването на мира и отново да изплаща годишен данък (60 хил. солида) на аварския владетел.
 
===Абдикация===
561 912

редакции