Ят: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 16x тире, 3+ параметъра, кавички (ползвайки Advisor) |
м без right/дясно в картинки (x3) |
||
Ред 23:
През [[1895]] г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата [[Константин Величков]], предлага нов проект, напълно изхвърлящ {{Уникод|ѣ}} от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с {{Уникод|ѣ}} на етимологичното му място. Изписването на {{Уникод|ѣ}} на етимологичното място е утвърдено и с [[s:Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев|правописното упътване]] на министър [[Тодор Иванчов]] от [[1899]] г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът [[Мисъл (литературен кръг)|„Мисъл“]] – след [[1910]] г. съчиненията на [[Пенчо Славейков]] се печатат без {{Уникод|ѣ}}.
[[
[[
От началото на [[20 век]] отношението към въпроса с {{Уникод|ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици – [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] година това е направено с [[Омарчевски правопис|правописната реформа]] на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е – я си личи в различни словоформи.
Ред 46:
== Ят в руския ==
[[
При реформата на [[кирилица]]та от [[Петър I (Русия)|Петър I]] в [[1708]] година и създаването на така наречената Гражданска кирилица буквата {{Уникод|ѣ}} е съхранена без обсъждане, което говори, че руският изговор на ''е'' и {{Уникод|ѣ}} все още е бил различен. Но още във втората половина на [[18 век]] [[Михаил Ломоносов]] отбелязва, че „буквите е и {{Уникод|ѣ}} в обикновения език имат едва забележима разлика“. След един век [[Яков Грот]] заявява в „Руски правопис“, че [[1885]]: „в тяхното произношение няма ни най-малка разлика“. В някои руски диалекти обаче и до днес се е запазило специфично произношение на звука ''е'' под ударение на етимологичното място на стария ят.
|