Йосип Йелачич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
}}
'''Йосип Йелачич''' (или '''Елачич''', {{lang-hr|Josip Jelačić}}) е [[Хърватия|хърватски]] държавник, от 1848 до 1859 година [[бан (титла)|бан]] на [[Хърватия]], [[Славония]] и [[Далмация]] (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от [[крепостно право|крепостната зависимост]] и свиква първия [[Хърватски събор|хърватски парламент]]. Като военачалник на [[Австрийската империя]] участва в потушаването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|Виенската]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] от 1848 – 1849 година.
С политиката си на обезкуражаване на крайните хърватски националисти и сътрудничество с императора по време на тези събития допринася решително за запазване на целостта на Хабсбурската монархия.<ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/314/mode/2up с. 314]. Посетен на 22.09.2016.</ref>
В днешна [[Хърватия]] Йелачич е почитан като национален герой.
== Образование и военна служба ==
Йосип Йелачич произхожда от стар благороднически род от областта [[Турополе]] (в Централна Хърватия, южно от Загреб). Родовите му имения са в Бужим.<ref name="blsoe-jj">Sundhaussen, Holm. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1033 Jelačić von Bužim, Josip Graf]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 2. Мюнхен 1976, с. 263. Посетен на 22.09.2016.</ref> Баща му, Франьо Йелачич, е висш офицер (фелдмаршал–лейтенант) от армията на Хабсбургите, който участва във войните срещу Наполеон през 1799 – 1809 година.<ref>[https://www.deutsche-biographie.de/gnd136271278.html#adbcontent „Jellacic de Buzim, Franz Freiherr“.] Във: Allgemeine Deutsche Biographie, Том 13 (1881), с. 756.</ref>
Йосип Йелачич получава образованието си във виенския [[Терезианум]] – академия, в която десетилетия наред децата на благородниците от различни краища на Австрийската империя се обучават за кариера във войската и администрацията на императора. През 1819 година постъпва като младши офицер (подпоручик) в австрийската армия. Повече от четвърт век (с прекъсване поради болест между 1822 и 1825 година) служи в [[Галиция]], Северна Италия, [[Далмация]] и [[Военна граница|Хърватска крайна]], набирайки военен и административен опит като помощник на далматинския губернатор (от 1837 до 1841) и началник (от 1842 година) на граничарския полк в [[Глина (град)|Глина]].<ref name="hbl-jj">[http://hbl.lzmk.hr/clanak.aspx?id=135 „Jelačić, Josip“.] Във: Hrvatski biografski leksikon. Leksikografski zavod Miroslav Krleža. Посетен на 21.09.2016</ref>▼
▲
== Хърватски бан ==
Line 25 ⟶ 31:
[[Картинка:Jellasics harcosai kozott.jpg|мини|ляво|250п|Йелачич и бойците му при Швехат (картина на съвременник)]]
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от [[Хабсбургската монархия]]. Това го вкарва в конфликт с правителството на [[Лайош Батяни]] в [[Пеща]] и усложнява отношенията му с имперските власти, които разчитат на сътрудничеството с унгарците, за да отразят [[Австрийско–италианска война (1848 – 1849)|нападението на Пиемонт]] срещу италианските си владения. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема
== Война с Унгария ==
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи.
[[File:Estatua de Ban Jelacic, Zagreb, Croacia, 2014-04-20, DD 02.JPG|мини|250п|Паметник на бан Йелачич в Загреб]]
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския [[фелдмаршал]] [[Алфред Виндишгрец]] в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от [[Оломоуц|Олмюц]], с който новият император [[Франц Йосиф]] налага на поданиците си централизирано държавно устройство и така зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич
== Последни години ==
През пролетта на 1849 година,
През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.<ref name="hbl-jj"/>
|