Разлика между версии на „Йосип Йелачич“

редакция без резюме
м (без right/дясно в картинки (x1))
}}
 
'''Йосип Йелачич''' (или '''Елачич''', {{lang-hr|Josip Jelačić}}) е [[Хърватия|хърватски]] държавник, от 1848 до 1859 година [[бан (титла)|бан]] на [[Хърватия]], [[Славония]] и [[Далмация]] (по това време австрийски провинции). Той освобождава хърватските селяни от [[крепостно право|крепостната зависимост]] и свиква първия [[Хърватски събор|хърватски парламент]]. Като военачалник на [[Австрийската империя]] участва в потушаването на [[Австрийска революция (1848 – 1849)|Виенската]] и [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарската революция]] от 1848 – 1849 година. В днешна [[Хърватия]] е почитан като национален герой.
 
С политиката си на обезкуражаване на крайните хърватски националисти и сътрудничество с императора по време на тези събития допринася решително за запазване на целостта на Хабсбурската монархия.<ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/314/mode/2up с. 314]. Посетен на 22.09.2016.</ref>
 
В днешна [[Хърватия]] Йелачич е почитан като национален герой.
 
== Образование и военна служба ==
 
Йосип Йелачич произхожда от стар благороднически род от областта [[Турополе]] (в Централна Хърватия, южно от Загреб). Родовите му имения са в Бужим.<ref name="blsoe-jj">Sundhaussen, Holm. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=1033 Jelačić von Bužim, Josip Graf]. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Том 2. Мюнхен 1976, с. 263. Посетен на 22.09.2016.</ref> Баща му, Франьо Йелачич, е висш офицер (фелдмаршал–лейтенант) от армията на Хабсбургите, който участва във войните срещу Наполеон през 1799 – 1809 година.<ref>[https://www.deutsche-biographie.de/gnd136271278.html#adbcontent „Jellacic de Buzim, Franz Freiherr“.] Във: Allgemeine Deutsche Biographie, Том 13 (1881), с. 756.</ref>
Йосип Йелачич получава образованието си във виенския [[Терезианум]] – академия, в която десетилетия наред децата на благородниците от различни краища на Австрийската империя се обучават за кариера във войската и администрацията на императора. През 1819 година постъпва като младши офицер (подпоручик) в австрийската армия. Повече от четвърт век (с прекъсване поради болест между 1822 и 1825 година) служи в [[Галиция]], Северна Италия, [[Далмация]] и [[Военна граница|Хърватска крайна]], набирайки военен и административен опит като помощник на далматинския губернатор (от 1837 до 1841) и началник (от 1842 година) на граничарския полк в [[Глина (град)|Глина]].<ref name="hbl-jj">[http://hbl.lzmk.hr/clanak.aspx?id=135 „Jelačić, Josip“.] Във: Hrvatski biografski leksikon. Leksikografski zavod Miroslav Krleža. Посетен на 21.09.2016</ref>
 
ЙосипСлед Йелачичсмъртта получавана образованиетобаща си през 1810 година Йосип постъпва във виенския [[Терезианум]]<ref name="blsoe-jj"/> – академия, в която десетилетия наред децата на благородниците от различни краища на Австрийската империя се обучават за кариера във войската и администрацията на императора. През 1819 година постъпвазапочва службата си в австрийската армия като младши офицер (подпоручик) в австрийската армия. Повече от четвърт век (с прекъсване поради болест между 1822 и 1825 година) служи в [[Галиция]], Северна Италия, [[Далмация]] и [[Военна граница|Хърватска крайна]], набирайки военен и административен опит като помощник на далматинския губернатор (от 1837 до 1841) и началник (от 1842 година) на граничарския полк в [[Глина (град)|Глина]].<ref name="hbl-jj">[http://hbl.lzmk.hr/clanak.aspx?id=135 „Jelačić, Josip“.] Във: Hrvatski biografski leksikon. Leksikografski zavod Miroslav Krleža. Посетен на 21.09.2016</ref>
 
== Хърватски бан ==
[[Картинка:Jellasics harcosai kozott.jpg|мини|ляво|250п|Йелачич и бойците му при Швехат (картина на съвременник)]]
 
Под председателството на Йелачич Съборът взема решения за обособяване на хърватските земи (заедно със Славония) със собствено правителство („Банско вече“) и администрация като автономна част от [[Хабсбургската монархия]]. Това го вкарва в конфликт с правителството на [[Лайош Батяни]] в [[Пеща]] и усложнява отношенията му с имперските власти, които разчитат на сътрудничеството с унгарците, за да отразят [[Австрийско–италианска война (1848 – 1849)|нападението на Пиемонт]] срещу италианските си владения. По почин на унгарския министър–председател, императорът отнема от Йелачич титлата „бан“на Йелачич. На практика, Йелачич остава управник на Хърватия, снабден от Събора с [[диктатор]]ски правомощия, разширява властта си над [[Славония]] и влиза във връзка със сърбите от [[Войводина]], които се вдигат на оръжие срещу унгарците през юли 1848 година.<ref name="hbl-jj"/>
 
== Война с Унгария ==
 
През следващите месеци отношенията между [[Пеща]] и [[Виена]] се влошават и императорът отново утвърждава Йелачич за законен управник на хърватските земи. ПрезИзпреварвайки унгарските военни приготовления, през септември 1848 година хърватският бан минава с войските си [[Драва]] и се насочва към унгарската столицаПеща. Спрян в [[битка при Пакозд|битката при Пакозд]], той е принуден да отстъпи на австрийска територия. Участва в обсадата на разбунтувалата се Виена. В [[битка при Швехат|битката при Швехат]] през октомври отблъсква унгарската армия, дошла на помощ на обсадените, и така допринася за окончателното потушаване на демократическата революция в столицата на империята.<ref name="hbl-jj"/>
 
[[File:Estatua de Ban Jelacic, Zagreb, Croacia, 2014-04-20, DD 02.JPG|мини|250п|Паметник на бан Йелачич в Загреб]]
 
Йелачич съдейства с войските си и на контраофанзивата на австрийския [[фелдмаршал]] [[Алфред Виндишгрец]] в Унгария в края на 1848 и началото на 1849 година. Политическият резултат от успеха на тази кампания е манифестът от [[Оломоуц|Олмюц]], с който новият император [[Франц Йосиф]] налага на поданиците си централизирано държавно устройство и така зачерква стремежа на хърватите към самостоятелност. След като не успява да разубеди императора, Йелачич решава дасе съдействаподчинява на политиката му и след завръщането си в [[Загреб]] през май 1849 потиска революционната агитация.<ref name="hbl-jj"/>
 
== Последни години ==
 
През пролетта на 1849 година, следпри поредния обрат във войната в полза на унгарците, императорът назначава Йелачич за комендант на всички войски в Хърватия и Славония. Йелачич води кръвопролитни сражения в [[Бачка]] и [[Банат]] до окончателното потушаване на Унгарската революция през август. Броени седмици по-късно в Хърватия е провъзгласена новата конституция на империята. През 1850 година самостоятелното хърватско правителство е заменено с управници, подчинени на министерството на вътрешните работи във Виена. Йелачич запазва титлите бан и (от 1854) [[граф]], но без всякаква реална власт.<ref name="hbl-jj"/>
 
През 50–те години на XIX век Йелачич съдейства за културното обособяване (отделяне на Загребския църковен диоцез от Унгария, основаване на национален театър, издаване на учебници на хърватски език) и икономическото възмогване на хърватските земи.<ref name="hbl-jj"/>