Месопотамия: Разлика между версии

'''Месопотамия''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''Μεσοποταμία'' – ''„междуречие“''), също '''Двуречие''' или '''Междуречие''', се наричат земите, разположени между реките [[Тигър (река)|Тигър]] и [[Ефрат]]. На север граничи с планините на [[Армения]], на юг достига [[Персийски залив|Персийския залив]]. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток – с планинските възвишения на Западен [[Иран]]. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на [[Нил]] в [[Египет]], възникват едни от най-древните цивилизации като [[Шумер]] , [[Акад]] и [[Асирия]], а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започнало обединение на почти цялата област около град [[Вавилон]].

 

Регионалният [[топоним]] ''Месопотамия'' идва от корените на древногръцките думи ''μέσος'' („мезо“ – средна) и ''ποταμός'' („потамия“ —река) и буквално означава „(земя) между реките“. Най-старата известна употреба на името ''Месопотамия'' е в ''Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις'' (''Анабазис Александри'' – „Походите на Александър“) на [[Ариан]], която е написана в края на 2 век, но изрично се позовава на източници от времето на [[Александър Велики]]. В ''Анабазис Александри'', с името ''Месопотамия'' е обозначена земята източно от Ефрат в северна [[Сирия]]. Арамейската дума ''biritum/ birit narim'' съответства на сходна географска представа.<ref>^ Finkelstein, J.J. (1962), „Mesopotamia“, Journal of Near Eastern Studies 21 (2): 73 – 92, [http://www.jstor.org/discover/10.2307/543884?uid=3737608&uid=2&uid=4&sid=56142361733 doi:10.1086/371676], JSTOR 543884</ref> По-късно, терминът ''Месопотамия'' се използва по-общо за всички земи между Ефрат и Тигър, като по този начин, включва не само части от Сирия, но и от Ирак и Югоизточна Турция.<ref>Foster, Benjamin R.; Polinger Foster, Karen (2009), Civilizations of ancient Iraq, Princeton: Princeton University Press, ISBN 9780691137223</ref> Често, в по-широко географско значение на топонима ''Месопотамия'', се включвят съседните степи западно от Ефрат и западната част на планината Загрос – на изток.<ref>Canard M. Encyclopaedia of Islam, Second Edition. 2011. Brill Online. al-ḎJazīra, Ḏjazīrat Aḳūr or Iḳlīm Aḳūr</ref><ref>Wilkinson, Tony J. Regional approaches to Mesopotamian archaeology: the contribution of archaeological surveys. Journal of Archaeological Research. 2000 г. Том 8. стр. 219 – 267</ref>

 

Допълнително разграничение обикновено се прави между Горна (или Северна) Месопотамия и Долна (или Южна) Месопотамия.<ref>Miquel, A. Brice, W.C. Sourdel, D. Aubin, J. Holt, P.M. Kelidar, A. Blanc, H. MacKenzie, D.N. Pellat, Ch. Encyclopaedia of Islam, Second Edition. 2011. Brill Online. ʿIrāḳ.</ref> Горна Месопотамия, също така известна като [[Джазира]], е областта между Ефрат и Тигър – от изворите им до [[Багдад]],<ref>Canard, M., „al-ḎJazīra, Ḏjazīrat Aḳūr or Iḳlīm Aḳūr“, in Bearman, P.; Bianquis, Th.; Bosworth, C.E. et al., Encyclopaedia of Islam, Brill Online, </ref> докато Долна Месопотамия е територията от Багдад до [[Персийски залив|Персийския залив]].<ref>Miquel, A.; Brice, W.C.; Sourdel, D.; Aubin, J.; Holt, P.M.; Kelidar, A.; Blanc, H.; MacKenzie, D.N. et al. (2011), „ʿIrāḳ“, in Bearman, P.; Bianquis, Th.; Bosworth, C.E. et al., Encyclopaedia of Islam, Brill Online,</ref> В съвременната академична употреба, терминът ''Месопотамия'' често има хронологична конотация. Той обикновено се използва за обозначаване на областта до [[Арабско-ислямски завоевания|мюсюлманските завоевания]], докато мюсюлманските имена като Сирия, Джазира и Ирак, се използват за описване на региона след завоюването му от арабите.<ref>Foster, Benjamin R.; Polinger Foster, Karen (2009), Civilizations of ancient Iraq, Princeton: Princeton University Press,</ref><ref>Bahrani, Z., „Conjuring Mesopotamia: imaginative geography a world past“, in Meskell, L., Archaeology under fire: Nationalism, politics and heritage in the Eastern Mediterranean and Middle East, London: Routledge, (1998). стр. 159 – 174,</ref>

 

Месопотамия обхваща земите между реките Ефрат и Тигър, като и двете започват от планините на [[Арменско плато|Арменското плато]] в съвременна Турция. И двете реки се захранват от множество притоци, и цялата речна система заема огромен планински район. Сухопътните пътища обикновено следват руслото на Ефрат, защото бреговете на Тигър често са стръмни и труднопроходими. Климатът в района е [[Полупустинен климат|полупустинен]], с обширни пустини на север, които постепенно преминават в район на блата, лагуни, тръстикови крайбрежия и плитчини на юг, заемащ около 15&nbsp;000 km². В крайния юг, Ефрат и Тигър се съединят и вливат в Персийския залив.

 

Напояването се подпомага от високите подпочвени води и от топенето на снеговете по високите върхове на планината Загрос и Арменското плато. Ползата от напояването в региона зависи от способността да се мобилизира достатъчно работна ръка за изграждане и поддържане на напоителни канали, и това, от най-ранните периоди в човешката история, подпомага развитието на селища и централизирана система на политическа власт. В района като цяло липсват строителни камъни, благородни метали и дървен материал и за да се осигурят тези стоки, исторически се е разчитало на търговия със селскостопански продукти на далечни разстояния. В блатата в южната част на района, още от праисторически времена съществува развита риболовна култура.

 

Историята на древна Месопотамия започва с появата на селища по време на Убаидската култура (около [[5300 г. пр.н.е.]]). Селищата още не са оформени като градове, има храмове, напоителни съоръжения, калдъръмени улици. В края на периода се забелязва опустяване, което може да е свързано с нашествието на [[шумери]]те.

 

Ок. 3000 г. пр.н.е.

 

 

Началото на III хилядолетие пр.н.е.

Битка край Опис, в която персийският цар [[Кир II (Персия)|Кир ІІ Велики]] побеждава последния вавилонски владетел [[Балтазар]] – известен от легендарния пир в навечерието пред падането на Вавилон, когато тайнствена ръка изписва на стената на двореца думите: „[[Мене, текел, фарес]]“ (пресметнато, претеглено, разнесено), което се приема като поличба за упадъка на Вавилон. Кир II Велики слага край на краткотрайното господство на Нововавилонското царство и го включва в пределите на великата [[Персийска империя]].

 

[[File:Mesopotamia.PNG|thumb|300px|Карта на древна Месопотамия]]

* [[Праистория]]

** [[Арабско завоюване на Персия|Завладяване на Месопотамия от арабите]] (средата на 7 век)

 

[[Файл:Nimrud ivory lion eating a man.jpg|мини|вдясно|Гравирана плочка от слонова кост от асирийския град Нимруд, [[Британски музей]]]]

Най-ранният записан език в Месопотамия е [[шумерски език|шумерския]] – [[Аглутинативен език|аглутинативен]] [[Изолирани езици|изолиран език]]. Заедно с шумерския, в ранна Месопотамия се говорят и [[семити|семитски]] диалекти. [[Акадски език|Акадският език]] доминира по време на Акадското и Асирийското царство, но шумерския се запазва в администрацията, религията, литературата и науката. Различни разновидности на акадския се използват чак до края на нововавилонския период. [[Арамейски език|Арамейският]], който вече е станал общ в Месопотамия, става официалния местен език на администрацията – първо на Новоасирийското царство, след това и на Персийската империя на Ахеменидите. Акадският език запада, но заедно със шумерския, продължава да се използва в храмовете още няколко века. Последните текстове на акадски датират от края на 1 век.

По време на третото хилядолетие пр.н.е., се развива много тясна културна симбиоза между шумери и акадци, включително и широко разпространение на [[билингвизъм|билингвизма]]. Влиянието на шумерския върху акадския език (и обратно), е очевидно във всички области, от лексикални заемки в голям мащаб до синтактична, морфологична и фонетична конвергенция.<ref>Syntactic Change in Akkadian: The Evolution of Sentential Complementation. Deutscher, Guy. Oxford University Press. 2007. isbn=9780199532223. стр. 20 – 21</ref> Това кара учените да се отнасят към двата езика от третото хилядолетие пр.н.е. като „[[езиков съюз]]“.<ref>Syntactic Change in Akkadian: The Evolution of Sentential Complementation. Deutscher, Guy. Oxford University Press. 2007. isbn=9780199532223. стр. 20 – 21</ref> Акадският постепенно заменя шумерския като говорим език в Месопотамия някъде между 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е. (точната датировка е въпрос на дебат),<ref>Woods C. 2006 Bilingualism, Scribal Learning, and the Death of Sumerian. ''Margins of Writing, Origins of Culture''. Chicago [http://oi.uchicago.edu/pdf/OIS2.pdf стр.91 – 120]</ref> но шумерския продължава да се използва език на религията, церемониите, литературата и науката в Месопотамия до 1 век от н.е.

 

По време на Вавилонското царство, в градовете и храмовете съществуват библиотеки. Стара шумерска поговорка твърди, че „който иска да се отличи в школата на писарите, трябва да става със зората“. Жените се учат да четат наравно с мъжете,<ref>Tatlow, Elisabeth Meier [http://books.google.co.uk/books?id=ONkJ_Rj1SS8C&pg=PA75&dq=women+men+literate+babylonia&as_brr=3#PPA75,M1 ''Women, Crime, and Punishment in Ancient Law and Society: The ancient Near East''] Continuum International Publishing Group Ltd. (31 March 2005) ISBN 978-0826416285. стр. 75</ref> и за вавилонците, които са [[семити]], това включва изучаването на изчезналия шумерски език, както и сложна и обширна [[сричкова азбука]].

 

Много вавилонски литературни произведения все още се изучават и днес. Едно от най-известните от тях е „[[Епос за Гилгамеш]]“ в дванадесет книги, преведени от шумерски от [[Синликеунини]], и подредени по астрономически принцип. Всяка отделна част съдържа историята от живота на [[Гилгамеш]]. Цялата история е събрана заедно, въпреки че е вероятно някои от историите да са изкуствено прикрепени към централната фигура.

 

Математиката и точните науки в Месопотамия са на базата на шестдесетична (с основа 60) [[бройна система]]. Тя е източника на съвременните 60-минутен час, 24-часов ден и 360-градусов кръг. Шумерският календар се основава на седемдневна седмица. Тази форма на математика служи като средство при шумерската картография. Вавилонците също така извеждат теореми за това как се измерва площта на някои форми и тела. Те измерват обиколката на кръг като три пъти диаметъра и площта като една дванадесета част на квадрата на обиколката, която би било коректно, ако [[пи]] е точно 3 (неотдавна е открита глинена плочка, в които ''пи'' се използва като 25/8 (3,125 вместо 3,14159 ~). Обемът на цилиндър е измерен като резултат от площта на основата по височината, но обемите на пресечен конус и на квадратна пирамида са неправилно измерени като резултат на височината по половината от размера на основата. Също така, вавилонците са известни и с вавилонската миля, което е мярка за разстояние, равно на около седем съвременни мили (11 km). Това измерване на разстояние в крайна сметка се превръща в мярка, използвана за измерване на пътя на Слънцето и представляващо мярка за време.<ref>Eves, Howard [http://books.google.co.uk/books?id=LIsuAAAAIAAJ&dq=Eves+An+introduction+to+the+history+of+mathematics&q=time-mile&pgis=1#search ''An Introduction to the History of Mathematics''] Holt, Rinehart and Winston, 1969. стр. 31</ref>

 

По времето на [[Селевкиди]]те и Партската държава астрономията е точна наука, колко по-рано са разработени съвременните им знания и методи е несигурно. Развитието на вавилонските методи за предсказване на движението на планетите се смята за основен момент в историята на астрономията.

 

<references />