Християн Розенкройц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{източници|23 септември 2016}}
Християн Розенкройц (нем. Christian Rosenkreutz; 1378—1484) е един митичен образ от Европейското духовно развитие, основател на Розенкройцерския орден. Първите сведения за него се появяват в розенкройцерските манифести ("Веруюто на розенкройцерското братство" [https://en.wikipedia.org/wiki/Confessio_Fraternitatis] и "Зовът на розенкройцерското братство" [https://en.wikipedia.org/wiki/Fama_Fraternitatis]) от началото на 17 век, в които най-общо се казва, че той е живял през 15 век, от малък е бил възпитаван в християнските традиции, а в юношеските години се отправя на пътешествие, първо в Мала Азия, след което в Северна Африка, където преминава през серии посвещения. Завръща се в Европа с надеждата да предаде знанията си на тогавашните авторитети, но на базата на своята лична авторитетност те отказват да възприемат каквото и да е. Поради това той създава тайно братство, което се посвещава на безвъзмездно лекуване.
 
Според единия от манифестите, 120 години след смъртта му бива случайно открита тайната му гробница, в която тялото му бива намерено непокътнато, заедно с някои особено ценни духовни указания, вещи и книги.
Скоро след издаването на двата манифеста излиза и произведението "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц" [https://en.wikipedia.org/wiki/Chymical_Wedding_of_Christian_Rosenkreutz] - за разлика от манифестите, тук има личност, признала авторството - Йохан Валентин Андре. В тази алегорична история се описва процесът на алхимично преобразуване на грешния и ограничен човек в Истински човек.
 
Съществуват теории, че монахът, който е възпитавал малкия Християн, е бил богомил, а пътешествието му на изток преминало първо през България, където по онова време все още съществувал таен център за посвещение на богомилите във Велико Търново.