Метафора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 4x А|А(Б)
+ линк
Ред 1:
[[Файл:OZ5-2-94.JPG|мини|вдясно|Политическа карикатура от 1894 в списание ''"Пък"„Пък“'' от илюстратора С.Д. Ерхарт, показва фермерка с надпис под нея "Демократическа„Демократическа партия"партия“, защитена от торнадото на политическата промяна.]]
[[Файл:BASA-129K-1-2213-7-Postcard.JPG|мини|вдясно|Лунна пътека, пощенска картичка от 1908, Източник [[ДАА]].]]
'''Метафора''' в [[реторика]]та (от гръцкото ''μεταφορά'' - ''метафора'', "пренасям"„пренасям“, или в [[реторика]]та - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е [[стилистични средства|стилистично средство]], сравняващо привидно несвързани [[термин]]и. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната [[логика]] [[Понятие|поняти]]я (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Каменно сърце“.
 
В [[поезия]]та този похват се използва за постигане на силен [[Емоция|емоционален]] ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от [[аналогия]]та, макар двата [[троп]]а да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората [[твърдение]] сплита двете категории, докато при [[сравнение]]то те остават ясно различни.
Ред 8:
 
== Примери ==
* Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:
** каменно сърце
** бясна стихия
Ред 19:
** цепя тишината
** вали кротко
 
Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията.
”Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995:144).
Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :
 
– живо върху живо : буден поглед, цар на животните;
 
– живо върху мъртво : песента на колелетата, галещото слънце;
 
”Метафората{{цитат|„Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995: 144).}}
– мъртво върху живо : необуздан гняв, желязно сърце;
 
Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :
– мъртво върху мъртво : стена от куршуми, лунна пътека.
* живо върху живо : буден поглед, цар на животните;
* живо върху мъртво : песента на колелетата, галещото слънце;
* мъртво върху живо : необуздан гняв, желязно сърце;
* мъртво върху мъртво : стена от куршуми, лунна пътека.
 
Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.
 
== Външни препратки ==
* Камелия Иванова, [https://web.archive.org/web/20061117203030/http://www.bukvite.com/e-zine/metafora.php Какво е това метафора и само в литературата ли ни е нужна?], bukvite.com
* [http://gramatika-bg.com/gramatika-termini/literaturni-termini/m-m.html Метафора и метонимия (по Речник на литературните термини)], gramatika-bg.com
 
{{Лингвистика-мъниче}}