Трудово кооперативно земеделско стопанство: Разлика между версии

[[File:Museum of Sozart 7.jpg|мини|300п|Кооператорки — – [[скулптура]] в [[Музей на социалистическото изкуство|Музея на социалистическото изкуство]] в [[София]]]]

Кооперирането на земеделските стопани по различни профили на [[Земеделие|земеделското производство]] и реализация на продукцията до 1944 г. се развива по принципи и структура, съответстващи на тези в останалите държави в Европа. Дотогава България е на второ място в света по развитие на кооперативното движение след Дания<ref name=nks>Нов кооперативен сборник, 1994</ref> със създадените главно след [[Първата световна война]] потребителски, кредитно-спестовни и земеделски кооперации. Земеделските производители членуват и се обединяват в кооперации по браншове, като участват с дялов капитал или членски внос за постигане на целите на тези доброволни сдружения —– взаимопомощ, единна ценова политика, новости и търговска структура за реализация на произвеждания продукт. Органите за управление се избират и отговарят за дейността си пред всички членове на кооперацията.

Първи държавен законодателен акт който урежда въпросите с името и статута на трудовите кооперативни земеделски стопанства е приет с „[[Наредба-закон за трудовите кооперативни земеделски стопанства]] “ обнародван в ДВ бр. 95 от 25.04.1945 г. Обнародваният текст търпи промяна през 1947 и 1948 г. Законът постановява два принципа за създаване на такива кооперативни сдружения —– като кооперация самостоятелно юридическо лице и като отдел към съществуващите местни потребителни и кредитни кооперации. <ref>„Правни аспекти на трудово кооперативните земеделски стопанства“, Петя Неделчева, Научни трудове на Русенския университет, 2010, том 49, серия 7</ref>

От август - – септември 1945 г. някои от тези доброволни селски сдружения се обособяват като самостоятелни юридически лица, като в устава и организацията им са заложени духът и традициите на кооперативното движение в България до този момент.

Със ''Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар'' (ДВ 48/1948) е извършена [[експроприация]] на [[трактор]]и, [[плуг]]ове, вършачки и [[Селскостопански инвентар|прикачен инвентар]] в селата. В селата на Северна България на практика има между 7 и 13 трактора, окомплектовани с вършачки и прикачен инвентар<ref>Опис, Държавен архив - – Враца</ref>. В Добруджа този инвентар е по-малко. Общо в България, по данни от кооперативната централа на ''"Съюз„Съюз на притежателите на вършачки и други земеделски машини и двигатели в България —– София"София“'' през 1942 г., 6&nbsp;000 члена притежават толкова на брой селскостопански комплекта машини.<ref>Бъчваров, 1942</ref> Съгласно чл. 4 от закона, машините са оценени при крайно неизгодни цени, но дори и определената цена за старо желязо не е изплатена на стопаните. Практически, с този акт е извършена [[национализация]] на [[селскостопански инвентар|селскостопанския инвентар]] и са създадени държавни Машинно-тракторни станции ([[МТС]]) за обслужване на ТКЗС, без за това да са отделени каквито и да било финансови ресурси за подкрепа на производителите на селскостопанска продукция. Това действие на държавата нанася унищожителен удар по частната инициатива, частното земеделие и ощетява всички частни земеделски стопани.

В края на 1948 г. ВНС приема закон, с който директивите на БКП се превръщат в петгодишен народностопански план. Заложено е в края на петилетката[[Първа петилетка|Първата петилетка]] МТС да бъдат 150 броя с 10&nbsp;000 трактора.

== Етапи на колективизацията ==

* Уедряване на ТКЗС - – до 1969 г.

* Създаване на АПК - – до 1989 г.

* Респектиращ натиск е обявяването на някои селяни от местните Общински управления за [[Кулак|кулаци]]. Без да са извършени доказани противодържавни действия, без да са проведени съдебни или други законови процедури, някои земеделски стопани са определяни от местни общински служители и партийни активисти като кулаци и с най-общо формулирани обвинения са приобщавани към вредителите, към неблагонадеждните граждани, към гражданите неприемащи политиката на новата власт. След това следва показното действие „разкулачване“, с което се респектират всички техни съселяни. Така се отнемат гори, земи и селскостопански инвентар или се провежда изселване в други населени места. В издаваните характеристики съпровождащи членовете на семействата им е вписвано „народен враг“ и „кулак“, с което завинаги са променяни човешки съдби. <ref>Протокол, 1950, Държавен архив - – Враца</ref>

* С разрастването на ТКЗС, особено след акциите за масовизация през 1950- – 1952 и 1956 г., т.&nbsp;нар. „частници“ са принуждавани от местната държавна власт да напускат собствените си законни земеделски имоти и са оземлявани в края на землищата и в най-неплодородните земи. Със силата на принудата с тези действия са погазвани всякакви законови принципи за собственост и съответните правни документи за това.<ref>Протокол, 1956, Държавен архив - – Враца</ref> Това преместване обрича селяните на много труд и мизерни доходи.

Израз на недоволството от мерките на комунистическия режим и срещу диктатурата, терора, политическите репресии и отнемането на собствеността на селяните е създаването на въоръжени чети от т. нар. ''[[Горянско движение]]''<ref>Горчева, 2007</ref>. Това е първото съпротивително движение в комунистическа държава след Втората световна война, широко подкрепяно от селяните - – земеделци <ref> Ангелов, 2008</ref> и просъществувало с различна степен на разрастване от 1947 до 1954 г. През април 1948 г. земеделският лидер на БЗНС „Врабча-1“ [[Димитър Гичев]] е обвинен в съдействие за „организиране на въоръжени чети“ за борба срещу властта, даване нареждания за „организиране на саботажи“, в „разпространение на слухове“ и е осъден на доживотен затвор. Съпротивата е жестоко потушена от силни милиционерски и военни части, <ref>Цанев, 2009</ref> ръководени от правителството на [[Вълко Червенков]].

=== Първи стопански резултати ===

Притискани и мачкани от такава държавна политика през 1952 г. 52% от селяните и 60% от земята е в обществения сектор на селското стопанство - – ТКЗС. През първият петгодишен план са създадени и 100 държавни земеделски стопанства (ДЗС) със земя отнета чрез прилагане закона за поземлената собственост. Не всички заложени прогнози за развитие са изпълнени в този период. За 1952 г. броят на ТКЗС нараства едва с 8%. Политиката на ниски изкупни цени на селскостопанската продукция пречи за икономическата стабилност и икономическото състояние на ТКЗС не е добро. Поради ниската си рентабилност и много ниско заплащане на труда стопани започват да напускат кооперативите.<ref name=kib1981/>

На Пленум на ЦК на БКП на 6- – 7 декември 1955 г. се отчита, че кооперираното земеделие „не може да бъде притегателен център за онези стопани, които са вън от кооперативното стопанство“, тъй като заплащането е 5,5 — – 6 лв. на трудоден (55 - – 60 стотинки след паричната реформа 1962 г.). Чрез ТКЗС „докарва се животновъдството в застой и се дърпа назад“. Изкупната цена на млякото е 1 - – 1,5 лв. (10 — – 15 ст. след паричната реформа 1962 г.), а средния добив на царевица е 140 — – 150 kg от декар. Селата са напуснати от 100&nbsp;000 човека, търсещи препитание в строителство, заводи, „Горубсо“ или като общи работници. <ref>Протокол на ЦК на БКП, 1955</ref>

До края на 1955 г. кооперирането практически е в застой. За периода 1952- – 1955 г. кооперираната земя се е увеличила само с 2,5% до 62,5%. Разрушаването на традициите в българското земеделие, нарушаване на непрекъснато декларирания принцип на доброволността и политиката на ограбване труда на селяните, предизвиква вълна от недоволства, прибиране на селскостопанския инвентар и животни и напускане на ТКЗС. Вместо да вникнат в проблемите, партийните лидери обвиняват за това някакво външно вмешателство, вътрешен враг и засилват репресиите си срещу населението.<ref>Справка, 1956</ref>

Априлският пленум на ЦК на БКП от 1956 г. налага вземането на извънредни мерки за засилване на процеса на коопериране. В края на 1957 г. се отчита успешното „масовизиране“. От ТКЗС е обхваната 92% от земеделската земя. Това е поредната грешка, защото малките парчета земя в полупланинските и планинските райони не подлежат на механизирана обработка и населението остава без своя традиционен поминък - – [[животновъдство]] напуска и обезлюдява тези места.

В края на 1957 г. се отчита, че класата на селяните-кооператори е достигнал численост от 1 500 000 души. Констатацията на управляващата комунистическа партия е, че остатъкът от 8% частни стопанства не може да влияе върху социалните отношения, както и да упражнява икономически натиск върху политиката на БКП и държавното управление. В средата на 1958 г. България е втората държава в света след [[СССР]] с изцяло подчинен и ръководен от управляващата комунистическа партия обществен сектор в селското стопанство.<ref name=kib1981/> След 14 год г. са постигнати целите за ликвидиране на частната собственост, частната инициатива и достигане до т. нар. социалистическо [[селско стопанство]], като база за укрепване и политическо развитие на [[Социализъм|социализма]] като обществена система.

=== Десетилетие на експерименти ===

Управителните съвети окончателно са изместени от правото да определят, назначават и контролират управленци в земеделските кооперации. Тяхното съществуване е формално, както е формално и наименованието „земеделска кооперация“. За управлението на отрасъла се вземат решения на партийно ниво. Пристъпва се към обединяване и окрупняване на ТКЗС, като техният брой от общо 3500 се свежда до 700 със средна обработваема площ от около 70 000 дка. Увеличават се администрацията и бюрократичните спънки при вземане на организационни решения от отделните съставни ТКЗС. Структурата „Обединени ТКЗС“ не се оказва удачна, въпреки че периодът 1960- – 1970 е най-успешният в историята на колективното обработване на земята.

През март 1967 г. на конгрес на ТКЗС се приема нов примерен устав за кооперативните стопанства, който утвърждава и създава условия за реализиране на партийната политика. Всички тези мерки се вземат поради неблагоприятните тенденции на ниски ръстове на производството на селскостопанска продукция. За петилетката[[Пета петилетка|Петата петилетка]] прирастът и&#768; е 26,2%. От 1970 г. се проявява трайна тенденция за недостиг на храни и необвръзка с около 12- – 15% между производството и потреблението на селскостопански продукти. Селата се оказват с недостатъчно работна ръка поради непрекъснатото извличане на хора от там и настъпващите сериозни демографски промени. Така наричаната от партийни функционери „незаета работна ръка“ от селата, вече работеща в градовете, при смяната на поколенията е връщана отново в селата за прибиране на реколтата. Организират се селскостопански бригади от ученици, студенти, войници, служещи и работници от заводите, за да се прибира от полето вече готовата земеделска продукция. Намаляването на работоспособното население по селата довежда до нови решения - – преминава се към производството на храни, произвеждани с висока степен на механизирани процеси, т. е. увеличава се производството на зърнени храни, за сметка на трудоемките производства на плодове и зеленчуци. Почти е прекратено традиционното производство на памук. Намалено е производството на захарно цвекло. Намалени са площите с лозови насаждения, както и успешните опити за развитие на овощарство. Такива решения променят продуктовата структура, предлагана на международните пазари и нарушават баланса внос-износ. През 1970 г. съотношението на промишлена към селскостопанска продукция е 80:20.<ref name=kib1981/>

=== Ново преустройство ===

* [http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2587 ДС: Масовизацията на ТКЗС става с насилия, побоища и убийства]. Документ на Държавна сигурност от април 1957 г., публикуван на сайта ''Държавна сигурност.com'' 6 януари 2016

* Ангелов, Веселин (състав.). ''Отличен българин с името Герасим: Страници от въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в Пиринска Македония (1947- – 1948 г.)''. 2. изд., София, Гутенберг, 2008, с.110, 140- – 146 ISBN 978-954-617-034-7

* Бъчваров, Г. П. (ред.). ''Стопански алманах.'' София, Библ. "Стопански„Стопански уроци"уроци“, 1942, с. 15

* Иванов, Мартин. ''Реформаторство без реформи. Политическата икономия на българския комунизъм 1963- – 1989.'' София, Институт за изследване на близкото минало, Ciela, 2008 с. 48 ISBN 978-954-28-0198-6

* Опис на изкупения земеделски инвентар в Оряховска околия, ТД на Държавен архив - – Враца

* Протокол на Пленум на ЦК на БКП с решение относно писмо на ЦК на КПСС до ЦК на БКП във връзка с писмо на Никита Хрушчов до ЦК на КПСС за помощта, която следва да се окаже на НРБ за коопериране на селското стопанство и развитие на някои отрасли от промишлеността 6- – 7 декември 1955 г. <[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel3t3/f1bop5ae188.pdf http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel3t3/f1bop5ae188.pdf]>

* Протокол от 23 март 1956 г. в с. Бутан за изместване земята на останалите частни стопани от селото в местността „Брестовец“. ф. 521, оп. 1, а. е. 9, л. 10, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив - – Враца

* Протокол от заседание на Общинско управление - – с. Бутан, 3 септември 1950 г. с данни за обявените за кулаци жители на селото и иззети от тях земи, гори, инвентар. Ф. 521, оп. 1, а.е. 2, л. 82- – 84, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив - – Враца

* Фол, Александър, Васил Гюзелев, Николай Генчев. ''Кратка история на България.'' София, Наука и изкуство, 1981, с. 425- – 473

* Цанев, Стефан. ''Български хроники. Т. 4. История на нашия народ от 1943- – 2007.'' София, Пловдив, Труд, Жанет 45, 2009 ISBN 978-954-528-944-6 ISBN 978-954-491-568-1

* Чапкънски, П. 20 години възход. // в. "20 години ТКЗС "Горан„Горан Червеняшки"Червеняшки“, юбилеен вестник, брой единствен, 21 ноември 1965 г., с. Михайлово, Врачански окръг

*Неделева, П. „Правни аспекти на трудово кооперативните земеделски стопанства“, Научни трудове на Русенския университет, 2010, том 49, серия 7.