Католическа семинария (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
През 1840 г. католиците в Южна България са поверени на грижите на [[Капуцини (монашески орден)|ордена на капуцините]]. През 1864 г. орденът откриват малка духовна семинария в [[Пловдив]]. Заслуга за това имат епископите-капуцини [[Андреа Канова|Андрей Канова]] (1841 - 1866) и [[Франческо Доменико Рейнауди|Франческо Рейнауди]] (1868 - 1885). Първоначално в нея учат 8 младежи от Пловдив и околните павликянски села. През 1881 г. Рейнауди преструктурира семинарията и тя е наречена „Международна“. Преобладаващото число семинаристи в нея са били българи. От 1881 до 1884 г. освен чужденците, тя подготвя и 17 свещеника от павликяните-българи.<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 - 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
През 1884 г. Католическата семинария е настанена в нова сграда и е наименувана „Серафическа семинария" на апостолическия Ориенталски институт на капуцините, имаща за цел да подготвя български младежи за членове на орден на капуцините. За десет години са подготвени 23 свещеници от местното население. Тя се финансира по линията на Ориенталски институт на капуцините, който включва също централа в село Буджа в околностите на град Смирна (днес в рамките на град Измир) в Турция и по-късно друга семинария в Сан Стефано (Цариград)
През 1894 г. „Серафическата семинария“ в Пловдив е разделена на две: младежите-чужденци са изпратени в Цариград, а българите-павликяни остават в Пловдив. Семинарията в Пловдив е преименувана в „Народна (мирска
Някои от завършилите семинаристи избират светския живот, но са останали тясно свързани с техните енории като са били учители, писари и дори избирани за кметове.
| |||