Лайош Кошут: Разлика между версии

Лайош Кошут произхожда от [[протестанти|протестантски]] род от северната унгарска област [[Земплен]]. Въпреки благородническия си произход, родителите му не са заможни и, след като завършва право в калвинистки колеж в [[Шарошпатак]] и (през 1821 година) в университета в [[Пеща]], той работи като адвокат на местни богаташи. От 1832 година Кошут представлява един от унгарските магнати в съсловното събрание в [[Братислава|Пожон]]. Тогава започва журналистическата си дейност, отразявайки подробно заседанията на депутатите, а по-късно и на окръжния съвет в Пеща, във вестник, преписвансписван на ръка. Писанията му, нев секоито харесватотразява с голям литературен талант призивите за реформиране на властите,стагнираната коитополитическа муи заповядватсоциална дасистема спрена разпространяванетоХабсбургите, имне се харесват на властите. Понеже не се подчинява на тованареждането нарежданеим да спре разпространяването на вестника, през 1837 година Кошут е арестуван и по-късно е осъден на четири години затвор. Амнистиран през 1840, през 1841 година той става редактор на вестник „Пещи хирлап“ ({{lang-hu|Pesti Hirlap}}, т. е. „Новини от Пеща“), с който развива унгарска национална пропаганда срещу властта на Хабсбургите. Благодарение на красноречието си става много популярен сред народа, но си навлича гнева на консерваторите, които сътрудничат на двора във Виена. През 1844 Кошут напуска вестника, поради конфликт с издателя, и в следващите години се включва в инициативи за икономическо обособяване на Унгария. Тези начинания нямат успех, но политическото му влияние се засилва. През есента на 1847 година Кошут е избран за депутат от либералната фракция в долната камара на унгарския парламент, където оглавява фракцията на радикалните националисти.<ref name="meyers-kossuth">[http://www.zeno.org/nid/20006934331 „Kossuth“.] Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 11. Лайпциг 1907, с. 530-531. Посетен на 22.09.2016.</ref><ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/916/mode/2up 916 – 917]. Посетен на 24.09.2016.</ref>

В събитията, развили се след избухването на [[Френска революция (1848)|революцията във Франция]] през февруари 1848 година, Кошут бързо се превръща в решаващ фактор в унгарската политика. По негова инициатива, в началото на март парламентът приема петиция до хабсбургския владетел за конституционни реформи, предполагащи управлението на Унгарското кралство да се упражнява от правителство, отговорно пред унгарски депутати. Това искане се материализира в [[Мартенски закони|Мартенските закони]], утвърдени от император [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд]], и в правителството на [[Лайош Батяни]], в което Кошут взима финансовия портфейл.<ref name="eb1911-916">The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XIII. Cambridge, The Cambridge University Press, 1910. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit13chisrich#page/916/mode/2up 916] – 918. Посетен на 23.09.2016.</ref>

Кошут е категоричен противник на всякакви компромиси с националните искания на [[хървати]] и [[сърби]] в Южна [[Кралство Унгария|Унгария]]. Той е инициаторът на гласуването, с което през юли 1848 година новоизбраният парламент разпорежда на правителството да мобилизира 200-хилядна армия срещу разбунтувалите се [[Хърватия]] и [[Войводина]]. След това решение политическата криза бързо се разраства във война, в която унгарците трябва да се сражават в продължение на девет месеца срещу армиите на императора и поддържащите ги славянски и румънски поданици на Австрийската империя, а по-късно и срещу руските интервенти.<ref name="eb1911-916"/>

През този период Кошут е под една или друга форма начело на революционното правителство. От септември 1848 година, когато хърватският бан [[Йосип Йелачич]] настъпва с армията си към [[Пеща]], а министрите от кабинета Батяни се оттеглят един след друг, Кошут оглавява Комитет за защита на родината. Начело на комитета той организира отпора срещу императорските войски. На 14 април 1849 година, в отговор на прокламацията, с която император [[Франц Йосиф]] ликвидира унгарските свободи, Кошут насърчава парламента да обяви Хабсбургите за свалени от власт, а самия него – за управител на Унгария.<ref name="meyers-kossuth"/><ref name="eb1911-916"/>

Четири месеца по-късно революцията е потушена, за което освен намесата на Русия на страната на Хабсбургите допринася и конфликтът на Кошут с главнокомандващия унгарските войски [[Артур Гьоргей]]. Дни преди окончателния разгром, Кошут предава пълномощията си на Гьоргей. иНа 17 август 1849 година той преминава [[Дунав]], укривайки се на [[Османска империя|османска територия]].<ref name="meyers-kossuth"/><ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XIII. Cambridge, The Cambridge University Press, 1910. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabrit13chisrich#page/name="eb1911-916"/mode/2up 916] – 918. Посетен на 23.09.2016.</ref>