Лайош Кошут: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
за изгнанието му в Турция и агитацията в Англия - по енциклопедия Британика
Редакция без резюме
Ред 9:
'''Лайош Кошут''' (на [[унгарски език|унгарски]]: ''Kossuth Lajos'') e виден [[Унгария|унгарски]] [[национален герой]], държавен деятел, [[юрист]] и [[революционер]] в периода на [[Унгарска революция 1848/49|Унгарската революция]] [[1848]]-[[1849]], министър на финансите на Унгария от март до септември 1848 година, глава на изпълнителната власт от септември 1848 г. до август 1849 г., временен държавен глава (регент) на Унгария в периода от април до август 1849 г.
 
== До 1848 годинаБиография ==
Лайош Кошут произхожда от [[протестанти|протестантски]] род от северната унгарска област [[Земплен]]. Въпреки благородническия си произход, родителите му не са заможни и, след като завършва право в калвинистки колеж в [[Шарошпатак]] и (през 1821 година) в университета в [[Пеща]], той работи като адвокат на местни богаташи. От 1832 година Кошут представлява един от унгарските магнати в съсловното събрание в [[Братислава|Пожон]]. Тогава започва журналистическата си дейност, отразявайки подробно заседанията на депутатите, а по-късно и на окръжния съвет в Пеща, във вестник, списван на ръка. Писанията му, в които отразява с голям литературен талант призивите за реформиране на стагнираната политическа и социална система на Хабсбургите, не се харесват на властите. Понеже не се подчинява на нареждането им да спре разпространяването на вестника, през 1837 година Кошут е арестуван и по-късно е осъден на четири години затвор. Амнистиран през 1840, през 1841 година той става редактор на вестник „Пещи хирлап“ ({{lang-hu|Pesti Hirlap}}, т. е. „Новини от Пеща“), с който развива унгарска национална пропаганда срещу властта на Хабсбургите. Благодарение на красноречието си става много популярен сред народа, но си навлича гнева на консерваторите, които сътрудничат на двора във Виена. През 1844 Кошут напуска вестника, поради конфликт с издателя, и в следващите години се включва в инициативи за икономическо обособяване на Унгария. Тези начинания нямат успех, но политическото му влияние се засилва. През есента на 1847 година Кошут е избран за депутат в долната камара на унгарския парламент, където оглавява фракцията на радикалните националисти.<ref name="meyers-kossuth">[http://www.zeno.org/nid/20006934331 „Kossuth“.] Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 11. Лайпциг 1907, с. 530-531. Посетен на 22.09.2016.</ref><ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/916/mode/2up 916 – 917]. Посетен на 24.09.2016.</ref>
 
=== 1848До 1848 1849година ===
Лайош Кошут произхожда от [[протестанти|протестантски]] род от северната унгарска област [[Земплен]]. Въпреки благородническия си произход, родителите му не са заможни и, след като завършва право в калвинистки колеж в [[Шарошпатак]] и (през 1821 година) в университета в [[Пеща]], той работи като адвокат на местни богаташи. От 1832 година Кошут представлява един от унгарските магнати в съсловното събрание в [[Братислава|Пожон]]. Тогава започва журналистическата си дейност, отразявайки подробно заседанията на депутатите, а по-късно и на окръжния съвет в Пеща, във вестник, списван на ръка. Писанията му, в които отразява с голям литературен талант призивите за реформиране на стагнираната политическа и социална система на Хабсбургите, не се харесват на властите. Понеже не се подчинява на нареждането им да спре разпространяването на вестника, през 1837 година Кошут е арестуван и по-късно е осъден на четири години затвор. Амнистиран през 1840, през 1841 година той става редактор на вестник „Пещи хирлап“ ({{lang-hu|Pesti Hirlap}}, т. е. „Новини от Пеща“), с който развива унгарска национална пропаганда срещу властта на Хабсбургите. Благодарение на красноречието си става много популярен сред народа, но си навлича гнева на консерваторите и на някои умерени либерали като [[Ищван Сечени]], които сътрудничат на двора във Виена. През 1844 година Кошут напуска вестника, поради конфликт с издателя,. и вВ следващите години той се включва в инициативи за икономическо обособяване на Унгария чрез прокарване на митническа граница, бойкот на чуждестранната продукция и морски излаз през [[Фиуме]]. Тези начинания нямат успех, но политическото му влияние се засилва. През есента на 1847 година Кошут е избран за депутат в долната камара на унгарския парламент, където оглавява фракцията на радикалните националисти.<ref name="meyers-kossuth">[http://www.zeno.org/nid/20006934331 „Kossuth“.] Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 11. Лайпциг 1907, с. 530-531. Посетен на 22.09.2016.</ref><ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/916/mode/2up 916 – 917]. Посетен на 24.09.2016.</ref>
 
=== През 1848 – 1849 ===
{{Вижте също|Унгарска революция (1848 – 1849)}}
 
Line 19 ⟶ 21:
Кошут е категоричен противник на всякакви компромиси с националните искания на [[хървати]] и [[сърби]] в Южна [[Кралство Унгария|Унгария]]. Той е инициаторът на гласуването, с което през юли 1848 година новоизбраният парламент разпорежда на правителството да мобилизира 200-хилядна армия срещу разбунтувалите се [[Хърватия]] и [[Войводина]]. След това решение политическата криза бързо се разраства във война, в която унгарците трябва да се сражават в продължение на девет месеца срещу армиите на императора и поддържащите ги славянски и румънски поданици на Австрийската империя, а по-късно и срещу руските интервенти.<ref name="eb1911-916"/>
 
През този период Кошут е под една или друга форма начело на революционното правителство. От септември 1848 година, когато хърватският бан [[Йосип Йелачич]] настъпва с армията си към [[Пеща]], а министрите от кабинета Батяни се оттеглят един след друг, Кошут оглавява Комитет за защита на родината. Начело на комитета той организира отпора срещу императорските войски. На 14 април 1849 година, в отговор на прокламацията, с която император [[Франц Йосиф]] ликвидира унгарските свободи, Кошут насърчава парламента да обяви Хабсбургите[[Хабсбург-Лотаринги|Хабсбург-Лотарингската династия]] за сваленисвалена от власт, а самия него – за управител на Унгария.<ref name="meyers-kossuth"/><ref name="eb1911-916"/>
 
Четири месеца по-късно революцията е потушена, за което освен намесата на Русия на страната на Хабсбургите допринася и конфликтът на Кошут с главнокомандващия унгарските войски [[Артур Гьоргей]]. Дни преди окончателния разгром, Кошут предава пълномощията си на Гьоргей. На 17 август 1849 година той преминава [[Дунав]], укривайки се на [[Османска империя|османска територия]].<ref name="meyers-kossuth"/><ref name="eb1911-916"/>
 
=== В емиграция ===
 
Преминал сам границата, Кошут е задържан от турските власти във [[Видин]], където остава до началото на 1850 година.<ref name="eb1911-v15-918">The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XV (1911), с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/918/mode/2up 918]. Посетен на 24.09.2016.</ref> След известен престой в [[Шумен]], от март до август 1851 година той е интерниран със семейството си в [[Кютахия]].<ref name="meyers-kossuth"/> Насърчено от [[Великобритания]], османското правителство отказва да предаде Кошут на австрийците и руснаците. През септември 1851 година той е освободен и с американски боен кораб отпътува за [[Марсилия]], а оттам за Англия. Недопуснат от президента [[Луи Бонапарт|Наполеон III|Луи Бонапарт]] във Франция, той е приет с големи почести в [[Саутхямптън]], [[Лондон]], [[Бирмингам]] и други британски градове. Публичните му речи там са без практически ефект за унгарската кауза, но настройват британското обществено мнение срещу Русия в навечерието на [[Кримската война]].<ref name="eb1911-v15-918"/>
 
Кошут прекарва в Англия три месеца и след това отпътува за Америка. Навсякъде е посрещан тържествено като борец за свобода и демокрация, а срещата му с [[Ейбрахам Линкълн]] е организирана специално<ref>{{икона|en}} {{cite book|author=Thomas L. Krannawitter|title=Vindicating Lincoln: Defending the Politics of Our Greatest President|publisher=Rowman & Littlefield|year=2010|isbn=9780742559738}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book|first=Abraham|last=Lincoln|first2=Mario Matthew|last2=Cuomo|first3=Harold|last3=Holzer|title=Lincoln on Democracy|year=2004|publisher=Fordham Univ Press|isbn=9780823223459|page=50}}</ref>, като Линкълн го нарича „най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на континента Европа“.<ref>{{икона|en}} {{cite book|first=Abraham|last=Lincoln|first2=Mario Matthew|last2=Cuomo|first3=Harold|last3=Holzer|title=Lincoln on Democracy|year=2004|publisher=Fordham Univ Press|isbn=9780823223459|page=376}}</ref>