291 807
редакции
мРедакция без резюме |
(добавки) |
||
'''Аграрно-промишлените комплекси''' ('''АПК''') са [[Предприятие|стопански организации]] в [[Народна република България]].
Създаването на АПК е част от усилията на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на [[Държавно стопанско обединение|Държавните стопански обединения]] в промишлеността. Идеята е обсъждана от ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през лятото на 1968 година, когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 година.<ref name="иванов">{{cite | фамилия-част = Иванов | име-част = Мартин | автор-част-препратка = Мартин Иванов (историк) | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 311}}</ref>
През 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудови кооперативни земеделски стопанства]] (ТКЗС) и 56 [[Държавно земеделско стопанство|Държавни земеделски стопанства]] са обединени под ръководството на 161 Аграрно-промишлени и Промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна самостоятелност. Всяко АПК има средно по 6500 служители и обработва по 27,4 хиляди хектара.<ref name="иванов"/>
В началото на [[80-те]] години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаване.▼
▲От [[1975]] г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК – по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места. В началото на [[80-те]] години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаване.
== Бележки ==
[[Категория:Стопанска история на България]]▼
<references/>
▲[[Категория:Стопанска история на Народна република България]]
|