Лайош Кошут: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пребиваване в Лондон; революционен план от 1859
последни години
Ред 21:
Кошут е категоричен противник на всякакви компромиси с националните искания на [[хървати]] и [[сърби]] в Южна [[Кралство Унгария|Унгария]]. Той е инициаторът на гласуването, с което през юли 1848 година новоизбраният парламент разпорежда на правителството да мобилизира 200-хилядна армия срещу разбунтувалите се [[Хърватия]] и [[Войводина]]. След това решение политическата криза бързо се разраства във война, в която унгарците трябва да се сражават в продължение на девет месеца срещу армиите на императора и поддържащите ги славянски и румънски поданици на Австрийската империя, а по-късно и срещу руските интервенти.<ref name="eb1911-916"/>
 
През този период Кошут е под една или друга форма начело на революционното правителство. От септември 1848 година, когато хърватският бан [[Йосип Йелачич]] настъпва с армията си към [[Пеща]], а министрите от кабинета Батяни се оттеглят един след друг, Кошут оглавява Комитет за защита на родината. Начело на комитета той организира отпора срещу императорските войски. На 14 април 1849 година, в отговор на прокламацията, с която император [[Франц Йосиф]] ликвидира унгарските свободи, Кошут насърчава парламента да обяви [[Хабсбург-Лотаринги|Хабсбург-ЛотарингскатаХабсбург–Лотарингската династия]] за свалена от власт, а самия него – за управител на Унгария.<ref name="meyers-kossuth"/><ref name="eb1911-916"/>
 
Четири месеца по-късно революцията е потушена, за което освен намесата на Русия на страната на Хабсбургите допринася и конфликтът на Кошут с главнокомандващия унгарските войски [[Артур Гьоргей]]. Дни преди окончателния разгром, Кошут предава пълномощията си на Гьоргей. На 17 август 1849 година той преминава [[Дунав]], укривайки се на [[Османска империя|османска територия]].<ref name="meyers-kossuth"/><ref name="eb1911-916"/>
Ред 31:
През декември 1851 година Кошут пристига в [[Ню Йорк]]. В следващите седем месеца той посещава столицата [[Вашингтон]], [[Индианаполис]], [[Сейнт Луис]] и много други градове в [[САЩ]], където изнася десетки речи и беседи за събитията в Европа. Критикуван от [[Аболиционизъм|аболиционистите]] и от южняците, затова че отказва да се обяви недвусмислено както за, така и против [[робство|робството]], посещението му в [[Южни щати|Юга]] привлича слабо внимание, но отгласът на Север и най-вече в [[Нова Англия]] е голям.<ref>{{cite book | last = Stevenson | first = Louise L | title = Lincoln in the Atlantic World | publisher = Cambridge University Press | location = | year = 2015 | isbn = 9781107109643 | url = https://books.google.bg/books?id=R5-NCgAAQBAJ | accessdate = 25.09.2016 | pages = 91 – 96}}</ref> В резолюция, съставена в началото на 1852 година от видни граждани на [[Спрингфийлд (Илинойс)|Спрингфийлд]], сред които и [[Ейбрахам Линкълн]], унгарският революционер е определен като „''най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на европейския континент''“.<ref>Cuomo, Mario Matthew, Harold Holzer (съставители). Lincoln on Democracy. Fordham University Press, 2004, ISBN 9780823223459, [https://books.google.bg/books?id=8bWmmyJEMZoC&pg=PA50 с. 50]. Посетен на 25.09.2016.</ref>{{hrf|Stevenson|2015|93}} Речите на Кошут се отразяват трайно върху идеите и ораторските похвати на Линкълн{{hrf|Stevenson|2015|97–98}}, но през 1852 той не успява да убеди нито бъдещия президент, нито другите меродавни американски политици в необходимостта да се намесят с дипломатически и военни средства в защита на демократичните движения в Европа, а моралната подкрепа от американското общество не се материализира финансово{{hrf|Stevenson|2015|92–94}}.
 
От Съединените щати Кошут се завръща в [[Лондон]]. Там в началото на 50–те години той установява близки отношения с [[Джузепе Мацини]] и други революционери, които се опитват да използват конфликтите между Великите сили на континента за осъществяване на своите цели. По време на [[Кримската война]] (1853 – 1855) се заема да сформира унгарски легион, но инициативата пропада. Следващият опит е през 1859 година, когато [[Франция]] и [[Пиемонт]] търсят съюзници в назряващата война с [[Австрийска империя|Австрия]]. [[Наполеон III]] договаря с Кошут създаване и изпращане на унгарска войска в [[Далмация]] за действие в тила на съсредоточените в [[Ломбардия]] австрийски войски.<ref name="eb1911-v15-918"/> В избухналата през същата година [[Австрийско-италианско-френска война|война]] австрийците сатърпят няколко разбитипоражения. Кошут, граф [[Ласло Телеки]] и друг ветеран от революцията – [[Дьорд Клапка]], образуват временно правителство („Унгарска национална директория“) и се заемат с организирането на легионаосвободителното въстание.<ref name="revesz-kossuth">Révész, László. „Kossuth, Lajos“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1976. Том 2, [http://www.biolex.ios-regensburg.de/biolex_images/bsb00091780_00505.gif с. 495]. Посетен на 25.09.2016.</ref> Планът за освобождение на Унгария е осуетен през юли, когато Наполеон III сключва примирие с [[Франц Йосиф]] и спира френските армии.<ref name="eb1911-v15-918"/> След тези събития Кошут се установява в [[Торино]], където остава до края на живота си. Там през 1862 година той публикува проект за Дунавска конфедерация<ref name="revesz-kossuth"/>, обединяваща Унгария, Хърватия, Сърбия и Румъния. Преговорите със сръбските и румънските власти за реализирането му са безуспешни.<ref name="ebo-kossuth">[https://www.britannica.com/biography/Lajos-Kossuth „Lajos Kossuth“.] Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 25.09.2016.</ref>
 
През [[1867]] г.година ве резултат напостигнат така нареченият „''Компромис''“ (на [[Немски езикАусглайх|немскиКомпромис]]: „''Ausgleich''“; [[Унгарски език({{lang-de|унгарски]]:Ausgleich}}, „''{{lang-hu|Kiegyezés''“}}), с който [[Австрийска империя|Австрийската империя]] е преобразувана в [[дуалистична монархия]] – [[Австро-Унгария]]. Кошут остро се противопоставя остро на този акт с отворенооткрито писмо, публикуванонастоявайки предишнияза ден,пълна независимост на Унгария от Хабсбургите.<ref name="eb1911-v15-918"/> Той отказва да се завърне в коетородината казваси, въпреки че ве товаамнистиран съглашениеи вижда смърттаче на нациятадва пъти (през 1867 и 1877) е избиран за депутат в унгарския парламент. ТойМакар отказваи дав сеемиграция възползваповече от даденатачетири амнистиядесетилетия, популярността му остава много висока и прекарваслед остатъкакато властите му отнемат унгарското гражданство множество градове в Унгария го обявяват за свой почетен гражданин. След смъртта на Кошут на 20 март 1894 година останките му са пренесени от животаТорино сив [[Будапеща]]. Погребението е съпроводено с масови демонстрации в Италиязнак на почит.<ref name="meyers-kossuth"/>
 
== Източници ==