Лайош Кошут: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
последни години
по-кратък увод; длъжностите - в шаблон Личност
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Лайош Кошут
| име-оригинал =
| портрет= Kossuth daugerro.jpg
| категория = политик
| описание = унгарски държавникреволюционер
| роден-място=[[Монок]], дн. [[Унгария]]
| портрет = Kossuth daugerro.jpg
| починал-място=[[Торино]], [[Италия]]
| портрет-описание =
| роден-дата = 19 септември 1802
| роден-място = [[Монок]], дн. [[УнгарияАвстрийска империя]]
| починал-дата = 20 март 1894
| починал-място = [[Торино]], [[Италия]]
| националност = {{Унгария}}
| работил = финансов министър на Унгария (април – септември 1848)<br>председател на Комитета за защита на родината (от септември 1848)<br>управител на Унгария (14 април – 11 август 1849)
| брак = Терезия Меслени
| деца = Лайош Тодор Кошут<br>[[Ференц Кошут]]
}}
 
'''Лайош Кошут''' (на [[унгарски език{{lang-hu|унгарски]]: ''Kossuth Lajos''}}) e виден [[Унгария|унгарски]] [[национален герой]], държавен деятел, [[юрист]] и [[революционер]] в периодаръководител на [[Унгарска революция (1848/49 – 1849)|Унгарската революция]] [[1848]]-[[1849]], министър на финансите на Унгария от март до септември 1848 година, глава на изпълнителната власт от септември 1848 г. до август 1849 г., временен държавен глава (регент) на Унгария в периода от април до август 1849 ггодина.
 
== Биография ==
 
=== До 1848 година ===
Лайош Кошут произхожда от [[протестанти|протестантски]] род от северната унгарска област [[Земплен]]. Въпреки благородническия си произход, родителите му не са заможни и, след като завършва право в калвинистки колеж в [[Шарошпатак]] и (през 1821 година) в университета в [[Пеща]], той работи като адвокат на местни богаташи. От 1832 година Кошут представлява един от унгарските магнати в съсловното събрание в [[Братислава|Пожон]]. Тогава започва журналистическата си дейност, отразявайки подробно заседанията на депутатите, а по-късно и на окръжния съвет в Пеща, във вестник, списван на ръка. Писанията му, в които отразява с голям литературен талант призивите за реформиране на стагнираната политическа и социална система на Хабсбургите, не се харесват на властите. Понеже не се подчинява на нареждането им да спре разпространяването на вестника, през 1837 година Кошут е арестуван и по-късно е осъден на четири години затвор.<ref name="meyers-kossuth">[http://www.zeno.org/nid/20006934331 „Kossuth“.] Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 11. Лайпциг 1907, с. 530-531. Посетен на 22.09.2016.</ref><ref name="eb1911-v15-916">The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/916/mode/2up 916 – 917]. Посетен на 24.09.2016.</ref>

Амнистиран през 1840, през 1841 година той става редактор на вестник „Пещи хирлап“ ({{lang-hu|Pesti Hirlap}}, т. е. „Новини от Пеща“), с който развива унгарска национална пропаганда срещу властта на Хабсбургите. Благодарение на красноречието си става много популярен сред народа, но си навлича гнева на консерваторите и на някои умерени либерали като [[Ищван Сечени]], които сътрудничат на двора във Виена. През 1844 година Кошут напуска вестника, поради конфликт с издателя. В следващите години той се включва в инициативи за икономическо обособяване на Унгария чрез прокарване на митническа граница, бойкот на чуждестранната продукция и морски излаз през [[Фиуме]]. Тези начинания нямат успех, но политическото му влияние се засилва. През есента на 1847 година Кошут е избран за депутат в долната камара на унгарския парламент, където оглавява фракцията на радикалните националисти.<ref name="meyers-kossuth">[http://www.zeno.org/nid/20006934331 „Kossuth“.] Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon, Том 11. Лайпциг 1907, с. 530-531. Посетен на 22.09.2016.</ref><ref>The Encyclopædia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Volume XV. Cambridge, The Cambridge University Press, 1911. с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/name="eb1911-v15-916"/mode/2up 916 – 917]. Посетен на 24.09.2016.</ref>
 
=== През 1848 – 1849 ===
Line 32 ⟶ 43:
 
От Съединените щати Кошут се завръща в [[Лондон]]. Там в началото на 50–те години той установява близки отношения с [[Джузепе Мацини]] и други революционери, които се опитват да използват конфликтите между Великите сили на континента за осъществяване на своите цели. По време на [[Кримската война]] (1853 – 1855) се заема да сформира унгарски легион, но инициативата пропада. Следващият опит е през 1859 година, когато [[Франция]] и [[Пиемонт]] търсят съюзници в назряващата война с [[Австрийска империя|Австрия]]. [[Наполеон III]] договаря с Кошут създаване и изпращане на унгарска войска в [[Далмация]] за действие в тила на съсредоточените в [[Ломбардия]] австрийски войски.<ref name="eb1911-v15-918"/> В избухналата през същата година [[Австрийско-италианско-френска война|война]] австрийците търпят няколко поражения. Кошут, граф [[Ласло Телеки]] и друг ветеран от революцията – [[Дьорд Клапка]], образуват временно правителство („Унгарска национална директория“) и се заемат с организирането на освободителното въстание.<ref name="revesz-kossuth">Révész, László. „Kossuth, Lajos“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1976. Том 2, [http://www.biolex.ios-regensburg.de/biolex_images/bsb00091780_00505.gif с. 495]. Посетен на 25.09.2016.</ref> Планът е осуетен през юли, когато Наполеон III сключва примирие с [[Франц Йосиф]] и спира френските армии.<ref name="eb1911-v15-918"/> След тези събития Кошут се установява в [[Торино]], където остава до края на живота си. Там през 1862 година той публикува проект за Дунавска конфедерация<ref name="revesz-kossuth"/>, обединяваща Унгария, Хърватия, Сърбия и Румъния. Преговорите със сръбските и румънските власти за реализирането му са безуспешни.<ref name="ebo-kossuth">[https://www.britannica.com/biography/Lajos-Kossuth „Lajos Kossuth“.] Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 25.09.2016.</ref>
 
[[Картинка:Kossuth funeral procession 1894.png|мини|250п|Шествие в Будапеща при погребението на Кошут]]
 
През [[1867]] година е постигнат така нареченият „''[[Аусглайх|Компромис]]''“ ({{lang-de|Ausgleich}}, {{lang-hu|Kiegyezés}}), с който [[Австрийска империя|Австрийската империя]] е преобразувана в [[дуалистична монархия]] – [[Австро-Унгария]]. Кошут се противопоставя остро на този акт с открито писмо, настоявайки за пълна независимост на Унгария от Хабсбургите.<ref name="eb1911-v15-918"/> Той отказва да се завърне в родината си, въпреки че е амнистиран и че на два пъти (през 1867 и 1877) е избиран за депутат в унгарския парламент. Макар и в емиграция повече от четири десетилетия, популярността му остава много висока и след като властите му отнемат унгарското гражданство множество градове в Унгария го обявяват за свой почетен гражданин. След смъртта на Кошут на 20 март 1894 година останките му са пренесени от Торино в [[Будапеща]]. Погребението е съпроводено с масови демонстрации в знак на почит.<ref name="meyers-kossuth"/>
Line 50 ⟶ 63:
[[Категория:Унгарски политици]]
[[Категория:Държавни глави]]
{{унгария-мъниче}}