Юлска концепция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
Ред 1:
{{Историческо събитие
| вид = [[икономическа реформа]]
| място = {{флагче с име|Народна република България}}
| дата = 1987 – 1989 г.
}}
 
'''Юлска концепция''' е съкратено наименование на програма на [[ЦК на БКП]] за промени в [[Планова икономика|плановата икономика]] от 1987 г.
 
Юлската концепция е продължение на [[Нов икономически механизъм|Новия икономически механизъм]], прокламиран през 1979 година, но не получил особено приложение на практика. Тласък за новия опит за реформи дава световната рецесия от началото на 80-те, тежката криза в българското селско стопанство през 1983 година и политическите промени в [[СССР|Съветския съюз]] след смъртта на [[Леонид Брежнев]].<ref name="иванов">{{cite | фамилия-част = Иванов | име-част = Мартин | автор-част-препратка = Мартин Иванов (историк) | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 322 – 325}}</ref>
На 28 и 29 юли 1987 г. на пленум на ЦК на БКП [[Тодор Живков]] лансира идеи, според която България трябва да осъществи радикални реформи и либерализация, което е опит да се „изпревари“ съветската „[[перестройка]]“. Така се ражда “Юлската концепция” от 1987 г., която предвижда собствеността на държавните предприятия да бъде прехвърлена на техните „стопани“ – работниците и да се пристъпи към създаване на частно предприемачество, БКП да се трансформира от „етаж на властта“ в ръководна и направляваща политическа организация, а гражданите получават правото да създават „самодейни“ организации. Така се правят стъпки в посока на допускане на пазарни механизми и ограничена демокрация<ref name = Dnev>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/09/812915_vasalut_i_gospodarite_na_kremul_mihail_gorbachov/ | заглавие = Васалът и господарите на Кремъл: Михаил Горбачов | достъп_дата = 4.4.2015 | фамилно_име = Христов | първо_име = Христо | дата = 9.10.2009 | труд = | издател = [[Дневник (2001)|Дневник]] | език = | цитат = }}</ref>.
 
Още през януари 1984 година диктаторът [[Тодор Живков]] заявява пред [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]], че са належащи промени в „политическата система“, която е основна пречка пред необходимите икономически реформи.<ref name="иванов"/> На 28 и 29 юли 1987 г. на пленум на ЦК на БКП [[Тодор Живков]]той лансира идеи, според която България трябва да осъществи радикални реформи и либерализация, което е опит да се „изпревари“ съветската „[[перестройка]]“.<ref name = Dnev/> Така се ражда “Юлската„Юлската концепция”концепция“ от 1987 г., която предвижда собствеността на държавните предприятия да бъде прехвърлена на техните „стопани“ – работниците и да се пристъпи към създаване на частно предприемачество, БКП да се трансформира от „етаж на властта“ в ръководна и направляваща политическа организация, а гражданите получават правото да създават „самодейни“ организации.<ref name = Dnev/> Така се правят стъпки в посока на допускане на пазарни механизми и ограничена демокрация.<ref name = Dnev>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/09/812915_vasalut_i_gospodarite_na_kremul_mihail_gorbachov/ | заглавие = Васалът и господарите на Кремъл: Михаил Горбачов | достъп_дата = 4.4.2015 | фамилно_име = Христов | първо_име = Христо | дата = 9.10.2009 | труд = | издател = [[Дневник (2001)|Дневник]] | език = | цитат = }}</ref>.
[[Михаил Горбачов]] изразява тревога от Юлската концепция, заложила БКП да не бъде повече главен субект на властта, както и от прозападните тенденции в българската икономика. През октомври 1987 г. той провежда среща с Живков и го предупреждава да не се опитва да превърне България в „мини-ФРГ“ или „мини-Япония“, както и че трябва да се освободи от „прозападно ориентирани хора“.<ref name = Dnev/>.
 
През декември 1988 година Юлската концепция е доразвита с въвеждането на т.нар. „фирмена организация“, която трябва да премахне създадените през 60-те години [[Държавно стопанско обединение|Държавни стопански обединения]]. Превръщането на предприятията в „акционерни фирми“ е стъпка за тяхното частично „[[Приватизация|раздържавяване]]“ в неопределено бъдеще чрез продажба на дялове на служителите, но при запазване на държавния и партиен контрол.<ref name="иванов"/>
В следващите години две години – 1988 г. и 1989 г. Живков започва да губи съветското доверие.
 
За да демонстрира неодобрение към Живков,<ref name="иванов"/> новият съветски диктатор [[Михаил Горбачов]] изразява тревога откритикува Юлската концепция, заложила БКП да не бъде повече главен субект на властта, както и от прозападните тенденции в българската икономика.<ref name = Dnev/> През октомври 1987 г. той провежда среща с Живков и го предупреждава да не се опитва да превърне България в „мини-ФРГ“ или „мини-Япония“, както и че трябва да се освободи от „прозападно ориентирани хора“.<ref name = Dnev/> През следващите години Живков променя позициите си и през юни 1989 година дори критикува Горбачов, тъй като според него в Съветския съюз политическите промени „крещящо изпреварват“ икономическите реформи.<ref name="иванов"/>
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:СоциализъмРеформи]]
 
[[Категория:Стопанска история на Народна република България]]
[[Категория:История на България (1945 – 1989)]]
[[Категория:Социализъм]]
[[Категория:Пленуми на ЦК на БКП]]