Рене Декарт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 71:
През 1641 година Декарт публикува основния си труд в областта на метафизиката, „Размишления за първата философия“ (''„Meditationes de Prima Philosophia“)'', написан на латински и предназначен за академичната аудитория. Последван е през 1644 година от „Принципи на философията“ (''„Principia Philosophiæ“''), своеобразен синтез на „Размишления за първата философия“ и „Разсъждение за метода“.
През 1643 година картезианската философия е осъдена от Утрехтския университет и Декарт започва своята продължителна кореспонденция с принцеса [[Елизабет Пфалцка]], посветена
През 1647 година френският крал му отпуска пенсия. През същата година е публикуван френски превод на „Принципи на философията“, подготвен от абат Клод Пико. В предговора към това издание, посветено също на принцеса Елизабет Пфалцка, Декарт възхвалява философията като средство за постигане на мъдростта. Той описва четири обикновени начина за постигане на мъдростта, а накрая заявява, че има и пети, по-добър и по-сигурен:"''да се търсят първите причини и истинските начала, от които може да се изведат обяснения на всичко, което сме способни да познаем''"<ref>Писмо на Автора до Преводача на "Начала на философията", с.462</ref>,
| |||