Валамара: Разлика между версии
Нова страница: „{{Планина | име = Валамара | изглед = Ohrid Maja e Valamarës.jpg | изглед-описание = Хреб...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 15:44, 25 септември 2016
Валамара е планина в югоизточната част на Албания, част от веригата т.нар. албански планини.
| Валамара | |
 Хребетът на Валамара видян от Охридското езеро | |
  Местоположение на картата на Албания | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Албания |
| Част от | Албански планини |
| Най-висок връх | Валамара |
| Надм. височина | 2373 m |
| Валамара в Общомедия | |
Състои се от основно било в посока север-юг с дължина 13 км, което има до 10 km широчина на места. Най-високият ѝ връх има надморска височина 2373 m, т.е. с 3 m под тази на връх Ботев. Разположена е между долините на Шкумбини на север и Девол на юг. Административно планината попада в уединен и почти необитаем район на границата между областите Корча и Елбасан.
Денивелацията ѝ е 1526 m - от най-ниската точка в подножието ѝ, което я прави внушителна. Топонимията в областта ѝ е от старобългарски произход и предвид на това, че е попадала в обхвата на Деволския комитат и Валонското княжество.
След Валамара, най-високите точки на планината са върховете Гури а Топи (2120 m надморско равнище), в южната ѝ част, и Лени (2012 m надморско равнище). [1] Южните и западни склонове на Валамара се спускат стръмно към река Девол, която образува дълбок пролом, образуван между планината с Островица и Томор. Източните склонове на Валамара са гористи, като има и няколко ледникови езера. [2] В по-ниските източни склонове на планината са доминирани от дъб, а над 1300 m - от бук (горския пояс достига 2000 m надморско равнище) Срещат се и ели. [1]
Валамара е почти девствена от човешка дейност планина. Валамара се разкрива внушително на югозапад от Галичица. По права линия от връх Валамара до връх Томор с бекташкото му теке са 28.5 km, а при ясна видимост гледката е фантастична.
Източници
- ↑ а б Албанска академия на науките (Hrsg.): Fjalor enciklopedik shqiptar. Тирана 1985, Валамара, S. 1150.
- ↑ Mevlan Kabos et al.; Akademia e Shkencave e RPS të Shqipërisë (Hrsg.): Gjeografia fizike e Shqipërisë. Част 1, Тирана 1990, S. 237 f.