Разлика между версии на „Правителство на Александър Стамболийски 1“

м (без right/дясно в картинки (x2))
На [[27 ноември]] с.г. [[министър-председател]]я подписва мирния договор между [[България]] и държавите-победителки в [[Първата световна война]]. Клаузите на [[Ньойски договор|Ньойският мирен договор]] потвърждават всички мрачни прогнози относно последиците за страната. Към територията на [[Кралство Югославия|Сърбо-хърватското словенско кралство]] са присъединени Западните български покрайнини – [[Струмица|Струмишка околия]], [[Цариброд]]ско, [[Босилеград]]ско, част от селищата в [[Кула (град)|Кулско]] и [[Трън]]ско. [[Румъния]] заграбва [[Южна Добруджа]], а войските на [[Антанта|Съглашението]] окупират [[Западна Тракия]], която през 1920 г. е дадена на [[Гърция]]. България трябва да заплати на победителите в срок от 37 години репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка, както и да им предаде огромно количество едър и дребен рогат [[добитък]] и полезни изкопаеми. Според Ньойския договор числеността на [[Българската армия]] е сведена до 30 хиляди души, включително полицейските и граничните части. Тя няма право да притежава някои видове тежко [[въоръжение]] и [[авиация]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
[[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]] влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – [[Оранжева гвардия|Оранжевата гвардия]]), довеждат до избухването на [[Транспортна стачка|първата общонационална стачка – Транспортната]], продължила два месеца. При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща сериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тяхната опека, на [[20 февруари]] [[1920]] г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са [[парламент]]арни [[избори]], които са проведени на [[28 март]] с.г. Те донасят голяма изборна победа на земеделците – 349 212 гласа и 110 депутатски мандата. За да може да образува самостоятелно правителство обаче, БЗНС предизвиква касирането на 13 народни представители от други партии. На [[21 май]] с.г. е съставен нов кабинет, съставен само от земеделци. Това дава възможност на земеделците за кратък период да проведат редица нови реформи<ref name="Encyclopedy"/>.
 
==== Реформи ====