Франц Брентано: Разлика между версии

'''Франц Клеменс Брентано''' ({{lang-de|Franz Clemens Honoratus Hermann Brentano}}) е [[Германия|немски]] [[философ]] и [[психолог]]. Учи в [[Берлин]], [[Мюнхен]] и [[Тюбинген]] и получава научната си степен по философия през 1864 г. Между 1864 и 1874 Брентано служи като ръкоположен свещеник във [[Вюрцбург]], пишейки и изнасяйки рекции върху [[Аристотел]]. След това той се оттегля от лекторството и от Църквата поради несъгласия с доктрината за [[Папа|папската]] непогрешимост.▼

За разлика от книгата по физиологична психология на [[Вилхелм Вундт]], книгата на Брентано "Psychology From an Empirical Standpoint" (Психологията от емпирична гледна точка) твърди, че основния метод на [[психология]]та е [[наблюдение]]то, а не [[експеримент]]ирането. Докато съвременникът му Вундт основава психологията като наука чрез експерименталният метод за изучаване на съзнателните процеси и структура, основният метод на Брентано е наблюдението на опита като дейност — акта на виждането на цвета като нещо различно от сензорното съдържание на цвета.▼

== Аристотел и католическата наука ==▼

Фигурата на Франц Брентано е важна за т.нар. ''Аристотелов ренесанс'' през XIX век. През 1862 г. Брентано защитава своята дисертация ''За многозначността на съществуващото според Аристотел''. Рецепцията на античния философ се изгражда в Германия основно чрез трудовете и преводите на Фридрих Адолф Тренделенбург (на когото Брентано посвещава своя дисертационен труд). Текстът си Брентано защитава през 1862 г. в университета в Тюбинген. ▼

Върху прочита му на [[Аристотел]] влияние оказва най-вече схоластичната традиция. Затова съществува разлика между историко-философския проект на Тренделенбург и този на Брентано. В първия случай се чувства силното влияние на школата на [[Фридрих Шлайермахер]] заедно със съвременните методи на филологическото изследване. Подходът на Тренделенбург се стреми към автентична реконструкция на учението на древногръцкия мислите. В подхода на Брентано доминира контекста на схоластичната традиция, основно учението на [[Тома Аквински]]. ▼

През този период излиза анонимна статия в католическо списание. Нейното заглавие е ''Аристотел и католическата наука.'' За мнозина съвременници текстът е писан от Брентано. Важността на тази статия е свързана с два основни проблема: от една страна тя е симптоматична за зачестилия интерес през XIX век към систематизиране и изучаване трудовете на [[Аристотел]], но от друга изразява състоянието на криза в новоевропейската философия (след т.нар. крах на систематичната философия от Хегелов тип, например. Едно от последствията е пълното отделяне на частните науки от областта на философията и дискредитирането на т.нар. ''натурфилософия''). Смисълът от изучаване на Аристотел в католическата наука не е свързан с опит за свеждане на християнската култура до елинската. Напротив, според анонимната статия именно в учението на Тома от Аквино следва да се търси ключ към разбиране на Аристотел. Това е така, защото учението за категориите в схоластиката е това на Стагирит, но също и на Тома, т.е. това учение е аристотелианско по своя произход, но допълнено и разширено от схоластичните философи. Разликата е в това, че според античното учение категориите са схеми на крайното, а според християнското - те се свързват със свръхчувственото съдържание на вярата. ▼

Затова и дисертацията на Брентано е възприета като реализация на неосхоластичната философска програма от тогавашните католически среди. Но Брентано разработва собствено обосноваване на метафизиката като в него интегрира идеите на Аристотел в актуалните за времето му философски дискусии. В текста биват фиксирани четири основни значение, според които може да се говори за съществуващото [Seiende]:▼

# В смисъл на случайно (гр. ''kata sumbebekos;'' лат. ''accidenta''l);▼

# В значение на нещо истинно ( гр. ''aléthés''; лат. ''veritas'');▼