Алгонкини: Разлика между версии

}}'''Алгонкин''' или '''Алгонкуин''' ({{Lang-en|''Algonkin, Algonquin''}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]], което по време на първата си среща с европейците през 1603 г. наброява около 6 000 души, организирани в десетина самостоятелни групи, живеещи в долината на река [[Отава (река)|Отава]], по границата на днешните Канадски провинции [[Онтарио]] и [[Квебек]]. Племето е известно с това, че дава името си на най – голямотонай–голямото индианско езиково семейство в [[Северна Америка]] – [[Алгонкинско езиково семейство|Алгонкинското езиково семейство]]. В началото на 21 век повечето от около 15 500 алгонкини живеят в Квебек, където са организирани в 9 групи. Една група живее в Онтарио. Тези 10 групи са федерално признати като Първи нации от Канадското правителство. Отделно има още няколко групи, които нямат федерален статут.<ref name="Sultzman"></ref>

*Кичесипирини – хора от голямата река. Най – голяматаНай–голямата група на алгонкин, известни и като Алгомекинс дьо Ил, Алюмет, Хората на голямата река, Жен дьо Ил, Островни индианци.

*Матоуескарини (Мадауаска, Мадуаска, Маточкарини, Матоашита) – по река [[Мадауаска]].

*Нибачис – на езерото [[Мускрат]], близо до днешния [[Кобдън]], Онтарио.

По – късниПо–късни групи и имена свързани с алгонкин:

[[Абитиби]], Бариер, Боничер, Думоин, Кипауа, Лак дьо Куин, Маинуауаки, Мичитамо, Оачегами, Очатарононга, Отурби, Тадосак, Темагами, Тимискаминг.<ref name="Sultzman">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.dickshovel.com/alg.html| заглавие= „История на алгонкин“|фамилно_име= Sultzman|първо_име= Lee}}</ref>

Откъде идва името алгонкин не е ясно. То се отнася или до техния език или се използва като колективно име за група от племена, които говорят свързани Алгонкински езици. Освен имената на отделните подразделения, самите алгонкини нямат свое собствено име като народ. Някои учени предполагат, че алгонкин идва от дума на езика [[малисити|малисит]] за „съюзник“. Други пък предполагат, че е от езика [[микмаки|микмак]] „алгоомеакинг – място, откъдето пронизват рибата от кану“. Най – вероятно обачеНай–вероятно името идва от думата малисит „алегонка – танцьори“. Когато [[Самюел дьо Шамплейн]] ги посещава през 1603 г., алгонкините празнуват с победен танц и той попитал преводача си, индианец малисит, „кои са тези“. Преводачът отговаря „алегонка“. Шамплейн помислил, че това е името на племето и французите започват да го прилагат, първоначално към две групи, а по – къснопо–късно и към всички групи живеещи в долината на Отава.<ref name="Sultzman"></ref>

Живеещи твърде далеч на север за развитие на [[селско стопанство]], алгонкин са предимно ловци – събирачи, организирани в малки полуномадски групи. Някои от южните групи започват да култивират [[царевица]] след 1608 г., но основно племето продължава да разчита на [[лов]]а. През лятото различните ловни групички се събират заедно за [[риболов]], а с приближаването на зимата отново се разбиват на малки семейни групи. Политическата организация като цяло е слаба. Всяка група си има свой водач. Наследствеността се наследява по бащина линия. Изработват отлични [[кану]]та от брезова кора, с които пътуват по реките и езерата на големи разстояния, за да търгуват. През зимата се придвижват с шейни и снегоходки. Поради по – суровияпо–суровия климат на родината им, гладът е често срещано явление и племето не може да си позволи някой да е в тежест. Известно е, че изоставят или убиват болните, осакатените и тежко ранените.<ref name="Sultzman"></ref>

Устната история на племето разказва, че алгонкин мигрират към горната част на [[Сейнт Лорънс]] от изток, заедно с роднините си оджибуей, отава и потауатоми. Това става някъде около 1400 г. Когато [[Жак Картие]] посещава Сейнт Лорънс за първи път през 1534 г., по нейните брегове среща само ирокезоговорящиирокезкоговорящи народи. Не е ясно дали тези хора са били [[ирокези]] или [[хурони]], но когато французите се установяват трайно в района след 70 години, тези така наречени [[Лаврентийски ирокези]] са изчезнали и са заменени от алгонкинскоговорящи хора.<ref name="Sultzman"></ref>

Когато [[Самюел дьо Шамплейн]] основава първото постоянно френско селище през 1603 г. в [[Тадосак]], той се среща с алгонкин и техните съюзници [[монтанаи]] и ечемин (малисити), които в този момент се подготвят за война с ирокезите. Скоро [[французи]]те научават, че тази война почти не е прекъсвана от 1570 г. Шамплейн е впечатлен от качествените кожи на алгонкин, но скоро след срещата им той се връща във [[Франция]]. При завръщането му отново през 1608 г., той разширява търговията с кожи и за целта построява [[Квебек (град)|Квебек]], за да е по – близопо–близо до алгонкин и техните кожи. Много скоро обаче Шамплейн открива, че не алгонкините, а мохоките контролират тази част от Сейнт Лорънс като правят същевременно целият район доста опасен. Шамплейн обаче няма търпение да сключи споразумения, както с алгонкин така и с монтанаите и хуроните, бързайки да изпревари другите европейски конкуренти. Племената обаче не желаят да се ангажират с дългосрочни договори, заради опасното пътуване до Квебек, освен ако французите не са готови да им помогнат да се справят с мохоките. С помощта на французите до 1610 г. мохоките са изтласкани на юг от река Сейнт Лорънс. Предимството на алгонкин и техните съюзници обаче е временно. Скоро след това ирокезите започват да се въоръжават от [[холандци]]те в долната част на река [[Хъдсън (река)|Хъдсън]].<ref name="Sultzman"></ref>

До 1614 г. французите разширяват търговията с кожи на запад и подписват договор за сътрудничество с хуроните, които изместват алгонкин като основен партньор на французите. По същото време на юг бушува война между [[мохок]]ите и [[махиканмохикани]]итете за контрол върху търговията с холандците. До 1628 г. махиканитемохиканите са победени и мохоките се обръщат към старите си врагове по Сейнт Лорънс. През 1629 г. мохоките атакуват смесено село на алгонкин и монтанаи на границата на Квебек. Именно с това нападение започват тъй наречените [[Боброви войни]] – 70 години на междуплеменни войни и насилие. Добре въоръжени от холандците, ирокезите постепенно разширяват териториите си като унищожават племе след племе. От 1630 г. алгонкин и монтанаите имат нужда от френската помощ, за да противостоят на ирокезите. Нещата обаче се развиват в съвсем различна посока. Възползвайки се от войната между Франция и [[Англия]] в [[Европа]], [[Дейвид Кърк]] превзема Квебек и британците владеят [[Канада]] до 1632 г., когато тя отново е върната на французите. Тези три години обаче се оказват катастрофални за френските съюзници. Тъй като търговията им с холандците не е засегната, ирокезите успяват да си възвърнат контрола в горната част на Сейнт Лорънс като изтласкват оттам алгонкините и монтанаите. Когато французите се връщат в Квебек през 1632 г. се опитват да възстановят предишния баланс на силите, но вече е твърде късно. Ирокезка офанзива през 1636 и 1637 г. кара алгонкин да се оттеглят далеч на север, а монтанаите са принудени да бягат на изток към Квебек. До пролетта на 1642 г. обединените [[онейда (племе)|онейда]] и мохок успяват да изтласкат и последните групи алгонкини и монтанаи от Сейнт Лорънс и долината на Отава, докато на запад [[онондага]], [[каюга]] и [[сенека (племе)|сенека]] се концентрират във войната срещу хуроните. Към 1644 г. положението толкова се влошава, че французите са принудени да поискат мир. Изтощени също от непрекъснатата война ирокезите приемат мирното предложение. Мирът обаче просъществува кратко. На 6 март 1647 г. голяма войска мохоки напада село на кичесипирини, близо до [[Троа Ривиер]] и го унищожава. След разгрома на хуроните през 1649 г. ирокезите съсредоточават силите си срещу алгонкин и монтанаите на Сейнт Лорънс. До 1651 г. алгонкин са принудени да се оттеглят далеч на север при племето [[крии]] или на запад при отава и оджибуей. Изведнъж, губейки своите най – добринай–добри съюзници и партньори, търговията с кожи на французите в региона спира. Пристигането на 1200 редовни френски войници от Европа през 1664 г. и техните нападения в родината на ирокезите в крайна сметка водят до по – дълготраенпо–дълготраен мир през 1667 г. Мирът позволява на французите да възстановят търговията, а на алгонкините да се завърнат по родните си места в долината на Отава. Войните и разпръсването обаче се отразява тежко на племето. От първоначалните около 6 000 алгонкини до този момент са останали около 2 000. Населението им е намалено още след две тежки епидемии през 1676 г. и 1679 г. След 1685 г. повечето алгонкини са абсорбирани от индианците Сент Франсоа, а през следващите 50 години французите построяват мисии за отделните групи алгонкин.<ref name="Sultzman"></ref>

През 1721 г. френските мисионери убеждават 250 [[ниписинг (племе)|ниписинг]] и 100 алгонкини да се заселят заедно с 300 мохоки християни в Канесатаке. По – късноПо–късно това смесено племе става основен съюзник на французите и привлича към себе си почти всички алгонкини в региона. Този съюз става известен като [[Седем нации на Канада|Седемте нации на Канада]] или Седемте огъня на Канауага (Канауага – мохоки; Езерото на Двете планини – ирокези, ниписинг и алгонкин; Сент Франсоа – [[сококи]], [[пенакук]] и алгонкини от Нова Англия; Беканкур – източни абенаки; Осуегачи – онондага и онейда; Лорета – хурони и Сейнт Реджис – мохоки).

След установяването на британския контрол над Северна Америка през 1763 г., хуроните от Лорета и алгонкин първи подписват договор с [[англичани]]те. Постепенно [[Лига на ирокезите|Лигата на ирокезите]] и Седемте нации на Канада се сливат и стават най – важниятнай–важният британски съюзник по време на [[Американска война за независимост|Войната за независимост]]. След революцията хиляди британски лоялисти напускат [[САЩ]] и се установяват в Канада. До този момент земята на алгонкин е защитена с актове от 1763 и 1774 г. За да осигурят обаче земя на новодошлите, през 1783 г британското правителство решава да не зачете претенциите на алгонкин за долната част на река Отава и закупува земята от мисасауга – оджибуей. Въпреки това алгонкин подкрепят британците във войната от 1812 г. като помагат за разгрома на американците в битката при [[Чатеого]]. Наградата им за това е отнемането на още от земята им. В крайна сметка Канадското правителство създава 10 [[Индиански резерват|резервата]] за всяка група на племето. Тези резервати обаче са една нищожна част от първоначалните им земи.<ref name="Sultzman"></ref>