Уикипедия

Дебър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x3)
Редакция без резюме
Ред 20:
| основаване =
| телефонен-код =
| карта3 = Република Македония Дебър
| карта3-текст = Дебър
| общомедия = Debar
}}
Line 45 ⟶ 47:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Дебър има 15 500 жители, от които 4 500 [[българи]] [[християнство|християни]], 10 500 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]] и 500 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_41.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.259.]</ref>
 
Към 1905 година цялото християнско население на Дебър е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в града има 3 120 българи екзархисти и в селото функционират едно прогимназиално и три основни български училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рpрр. 152-153.</ref> В началото на 1909 година е избран български епархийски съвет в състав иконом [[Търпе Симоновски]] (председател), поп Спас Поптасев, поп Атанас, Тодор Т. Бояджиев (търговец), Толе Чочков (шивач), Стрезо Наумов (шивач), Нестор Трайов (шивач), Теофил Алексов (шивач), Аврам Петков (бивш кмет) и Аврам Серафимов (кмет на [[Галичник]]).<ref>Дебърски глас, година 1, брой 9, 31 май 1909, стр. 4.</ref> Енорийски свещеник е отец Търпе Тошев.<ref>Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 427.</ref>
 
През 1910 година официалната турска власт дава разрешение за строителство на училище за българските деца в българския квартал Варош<ref>[http://www.devletarsivleri.gov.tr/source.cms.docs/devletarsivleri.gov.tr.ce/docs/balkanlarda_osmanli.pdf „Exhibition of Ottoman civilization in the Balkans“, стр.36]</ref>. В 1910 година по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]] всички мъже българи са събрани в църковния двор в махалата Вароша и кметът Блаже Стоянов е изтезаван публично.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.</ref>
Line 51 ⟶ 53:
През ХІХ и началото на ХХ в. основния поминък за жителите на Дебър е било занаятчийството. В града са се произвеждали различни по вид огнестрелни оръжия, като особено са се славили със своето майсторство албанците. От останалите занаяти преимуществено са били застъпени терзийството, куюмджийството, казанджийството. Дебрани са се славили като добри майстори-строители, резбари и иконописци. От земеделието най-значим дял заема производството на тютюн, а в по-слаба степен-лозарството и овощарството<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/02/zapadna-makedonija.html К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 32.]</ref>.
 
Според статистика на вестник „[[Дебърски глас (1909 - 1911)|Дебърски глас]]“ в 1911 година в Дебър има 420 български екзархийски къщи, 6 български патриаршистки, от които 1 от 1910, а другите 5 - – отдавна, и 3000 арнаутски къщи. Сърбоманите имат училище с 1 учителка и 6 ученици.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 129 души от Дебър са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref>
 
=== В Сърбия, Югославия и Република Македония ===
Line 63 ⟶ 65:
== Население ==
[[File:Skenderbeg-Debar-monument.jpg|мини|250п|Паметник на [[Скендербег]] в Дебър.]]
Според преброяването от 2002 година Дебър има 14 561 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
 
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=2
Line 73 ⟶ 75:
|-
| [[албанци]]
| 10 768 (73,95%)
|-
| [[турци]]
Line 79 ⟶ 81:
|-
| [[роми]]
| 1 079
|-
| [[власи]]
Line 97 ⟶ 99:
От обявилите се за турци 98% са посочили като майчин език „македонския“ и всъщност става въпрос за [[помаци]].
 
== Дебрани ==
[[File:IMARO cheti in Debar 1908.jpg|мини|250п|Посрещането на дебърските чети на ВМРО в града по време на Младотурската революция.]]
{{основна|Дебрани}}
В 19 и началото на 20 век Дебър е със смесено българо-албанско население, последното голямо българско селище в западна посока. След големите миграционни вълни на изток, 75% от населението на града са албанци. Един от най-известните българи дебрани е професор доктор [[Живко Ошавков]], основателят на социологическата наука в България. Друг известен дебранин е [[Наум Бояджиев]], деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Сред албанците дебрани се открояват имената на [[Саид Найдени]] - – водеща фигура на албанското Възраждане в 19 век, [[Фикри Дине]], министър-председател на албанското колаборационистко правителство през Втората световна война, и [[Екрем Баша]], популярен съвременен косовски писател.
 
== Градове - Партньори ==▼
 
▲== Градове - – Партньори ==
*{{flagicon|Bulgaria}} [[Видин]], [[България]]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.dibra.gov.mk/ Община Дебър]
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=880 Дебърско благотворително братство – - "До„До Господина Министър-Председателя и до Господина Министра на Външните работи и Изповеданията в Царство България"България“], София, 10 октомври 1940 година
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=558 "Отчет за хода на събирането помощите от родолюбивите дебрани за доизкарване училищната сграда в гр. Дебър"], София, 1912 година
* [http://macedonia-history.blogspot.com/2009/01/debarskata-episkopia.html полк. оз. Ст. Стаматов. Дебърската епископия. С., 1941, 21 с.]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дебър“.