Завръща се в България и е изпратен от [[Българска екзархия|Екзархията]] за учител-инспектор в [[Одринско българско свещеническо училище|Одринското духовно училище]]. В 1884 година започва да преподава в [[Самоковско богословско училище|Самоковската семинария]], а в 1890 г. е преместен в [[Петропавловска духовна семинария|Петропавловската семинария]] в [[Лясковец]].<ref name="Църковен вестник 34"/>
През 1891 г. отличилият се млад йеродякон е призован от екзрхекзарх [[Йосиф I Български]], който го назначава за чиновник за особени поръчки. През пролетта на същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за председател на [[Солунска българска община|Солунската българската църковна община]]. В [[Солун]] показва добри администраторски дарби и висок патриотизъм и отличното владеене на книжовния османски турски и дипломатическите му умения му помагат в борбата с врага на българското движение валията [[Мустафа Зихни паша|Зихни паша]]. В 1893 година за народополезната му дейност е произведен в [[архимандрит]]ски чин от екзарх Йосиф.<ref name="Църковен вестник 34"/>
=== Велешки владика ===
След получаването на султански [[Берат (султан)|берат]] за български екзархийски владици във [[Велес]] и [[Неврокоп]] през април 1894 г. архимандрит Авксентий е предложен от Екзархията на велешките избиратели и единодушно е избран за велешки митрополит и на Гергьовден 1894 година е ръкоположен от екзарх Йосиф. В Солун е посрещнастпосрещнат от шестчленна велешка делегация и престиганетопристигането му във Велес е грандиозно отпразнувано от гражданството. Във [[Велес]] основната задача на младия митрополит е да укрепи българското просветно дело и да спре домогванията на сръбската пропаганда, която се опитва да се загнезди в близкото до Велес и богато [[Башино село]] и да отнеме църквата от българите. Основни противници са му гръцкият дебърски и велешки митрополит и каймакаминът, който подкрепя сръбските домогвания. Митрополит Авксентий пътува до Солун, където няколко месеца действа дипломатично пред валията Зихни паша. След това лично обикаля селата в епархията, за да възпира увличането по парите на сръбската пропаганда. В крайна сметка правителството отстранява сръбския свещеник от Башино село и предава местната църква на българските жители.<ref name="Църковен вестник 34"/>
Зихни паша прави постъпки пред Високата порта, която от своя страна иска от Екзархията уволнението на владиката Авксентий. На няколко пъти и турци и сърбомани правят опити за убийството му.<ref name="Църковен вестник 35">Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 35.</ref>
