Уикипедия

Вилхелм Вунд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 16x тире-числа, 2x тире, 4 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име = Вилхелм Вунд
| име-оригинал = Wilhelm Maximilian Wundt
| категория = психолог
| описание = германски психолог
| портрет = Wilhelm Wundt.jpg
| портрет-описание = Вилхелм Вунд през 1902 г.
| роден-място = [[Манхайм|Некарау]], [[Баден (историческа област)|Баден]]
| починал-място = [[Гросботен]], [[Германия]]
| вложки = {{Личност/Учен
Ред 16:
| студенти = [[Едуард Титченър]], [[Грандвил Стенли Хол]], [[Освалд Кюлпе]], [[Хуго Мюнстерберг]], [[Владимир Бехтерев]], [[Джеймс Кетъл]], [[Лайтнер Уитмър]]<ref>C. George Boeree, [http://webspace.ship.edu/cgboer/wundtjames.html „Wilhelm Wundt and William James“], Webspace.ship.edu, 1999 {{икона|en}}</ref>
| публикации = „Психология на народите“ (1901 – 1904)
| известен-с = създателсъздаването на [[кспериментална психология|експерименталната психология]]
| награди =
| титла =
Ред 35:
}}
 
'''Вилхелм Максимилиан Вунд''' ({{lang-de|Wilhelm Maximilian Wundt}}) е [[германски]] [[Психология|психолог]], [[физиолог]], [[философ]],. занимаваЗанимава се преди всичко с [[логика]] и с [[теория на познанието|теорията на познанието]], както и [[психолог]].
 
== Биография ==▼
Вунд създава първата в света лаборатория по психология в [[Лайпциг]], като конкретна година се посочва 1879 г., като основен метод в своята лаборатория той използва интроспекцията (самонаблюдението). Лабораторията на Вунд първоначално е била частен институт, но само две години след създаването и&#768; получава статут на държавен университетски институт. Най-известното му произведение е „Психология на народите“ в 10 тома.
Роден е на [[16 август]] [[1832]] година в Некарау (днес част от [[Манхайм]]), [[Баден (историческа област)|Баден]], в семейство на [[Лютеранство|лютерански]] пастор. Следва медицина, но се отказва от лекарска практика. Увлича се по идеалистическа философия. В изследванията си открива влиянието на специфични фактори, при което започва да преобладава интересът му към психологията.
 
През 1875 г. Вунд започва работа в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] като преподавател по физиология и философия, като уговорката му с университета е да има възможност да създаде лаборатория по [[експериментална психология]]. Такава лаборатория е създадена през 1879 г. и тя е първата създадена в света, а две години по-късно лабораторията се трансформира в Институт по експериментална психология. Като основен метод в своята лаборатория той използва [[интроспекция]]та (самонаблюдението).
При Вунд са учили и множество българи, дали началото на психологията като наука в [[България]], като [[Цветан Радославов]] (написал химна на България), д-р [[Кръстьо Кръстев]], [[Никола Алексиев (психолог)|Никола Алексиев]], [[Иван Шишманов]], [[Петър Нойков]], [[Никола Бобчев]] и [[Пенчо Славейков]].▼
 
СъздалВунд създава първата теоретична школа вза научна психология в Германия,. [[Едуард Титченър]] - (ученик и последовател на Вунд), по-късно в [[САЩ]] я наименува ''Структурализъм''.▼
▲== Биография ==
{{раздел-мъниче}}
Роден е на [[16 август]] [[1832]] г. в Некарау, днес част от [[Манхайм]], и умира на [[31 август]] [[1920]] г. в [[Гросботен]], до [[Лайпциг]].
 
▲При Вунд са училиучат и множество българи, дали началото на психологията като наука в [[България]], като [[Цветан Радославов]] (написал [[Химн на България|химна на България]]), д-р [[Кръстьо Кръстев]], [[Никола Алексиев (психолог)|Никола Алексиев]], [[Иван Шишманов]], [[Петър Нойков]], [[Никола Бобчев]] и [[Пенчо Славейков]].
▲Създал първата теоретична школа в научна психология в Германия, [[Едуард Титченър]] - ученик и последовател на Вунд, по-късно в САЩ я наименува Структурализъм.
 
Умира на [[31 август]] [[1920]] година в [[Гросботен]], до [[Лайпциг]], на 88-годишна възраст.
== Памет ==
 
В негова чест [[астероид]]ът [[11040 Вунд]], открит през 1907 г., носи неговото име.▼
== Научна дейност ==
Вундт изучава човешкото съзнание и сложните [[Химическо вещество|химически вещества]], които са негови съставни елементи. Така той представя психологичната наука – като допирателна с [[физика]]та и с [[химията]], в която [[съзнание]]то е набор от опознаваеми части. Освен че Вундт базира своите изследвания на научни и на физиологични методи, той често използва и метода на интроспекцията, който към днешна дата не се разглежда като научен, понеже не дава възпроизводими резултати.
 
Вилхелм Вундт често е наричан баща на съвременната психология. Някои негови трудове, като „''Принципите на физиологичната психология''“, са класически и фундаментални в областта на психологията. Независимо, че допуска неточност и противоречивост в теорията си, той остава с изключително значение за развитието на психологията. Най-известното му произведение е „''Психология на народите''“ в 10 тома.
 
== Признание ==
▲В негова чест [[астероид]]ът [[11040 Вунд]], открит през 1907 г., носи неговото име.
 
== Избрана библиография ==
Line 64 ⟶ 70:
* 1911 – ''Grundzüge der physiologischen Psychologie''. Том 3, 6 изд. Leipzig: Engelmann
* 1910 – ''Kleine Schriften'', том 1. Leipzig: Engelmann
* 1910 – „Psychologismus und Logizismus“. Във: Wundt, Kleine Schriften, Vol. 1. Leipzig: Engelmann, 1910, 511- – 634
* 1910 – ''Grundzüge der physiologischen Psychologie''. Vol. 2, 6th ed. Leipzig: Engelmann
* 1910 – „Das Institut für experimentelle Psychologie zu Leipzig,“ ''Psychologische Studien'' 5: 279- – 93
* 1910 – „Über reine und angewandte Psychologie,“ ''Psychologische Studien'' 10: 571- – 2
* 1908 – ''Grundzüge der physiologischen Psychologie''. Vol. 1, 6th ed. Leipzig: Engelmann
* 1908 – „Kritische Nachlese zur Ausfragemethode.“ ''Archiv für die gesamte Psychologie'' 9: 445- – 59
* 1907 – [1910] „Psychologie.“ In Windelband, W. (ed.), ''Die Philosophie im Beginn des zwanzigsten Jahrhunderts''. Heidelberg: Winter
* 1907 – „Über Ausfrageexperimente und über die Methoden zur Psychologie des Denkens.“ ''Psychologische Studien'' [97] 3: 301- – 90
* 1904 – „Über empirische und metaphysische Psychologie: Eine kritische Betrachtung,“ ''Archiv für die gesamte Psychologie'' 2: 333- – 61
* 1901 – ''Sprachgeschichte und Sprachpsychologie''. Mit Rücksicht auf B. Delbrücks „Grundfragen der Sprachforschung“. Leipzig: Engelmann
* 1901 – 1904. 1911- – 1920. ''Völkerpsychologie. Eine Untersuchung der Entwicklungsgesetze von Sprache, Mythus und Sitte''. Leipzig: Kröner
* 1896 – ''Grundriss der Psychologie''. Leipzig: Engelmann. Преработени издания през 1897, 1898, 1901, 1902, 1904, 1905, 1907, 1909, 1911.
* 1896 – „Über die Definition der Psychologie.“ ''Philosophische Studien'' 12: 1- – 66
* 1894 – „Über psychische Kausalität und das Prinzip des psychophysischen Parallelismus.“ ''Philosophische Studien'' 10: 1- – 124
* 1893 – ''Grundzüge der physiologischen Psychologie. 2 тома. 4 изд. Leipzig: Engelmann.
[[File:Max Klinger - buste de Wilhelm Wundt.jpg|мини|180px|вдясно|Бюст на Вилхелм Вунд от [[Макс Клингер]]]]
* 1889 – ''System der Philosophie''. Leipzig. 4 изд., 2 тома, Leipzig, 1919 (Kröner)
* 1889 – „Über die Einteilung der Wissenschaften.“ ''Philosophische Studien'' 5: 1- – 55
* 1888 – „Selbstbeobachtung und innere Wahrnehmung.“ ''Philosophische Studien'' 1: 615- – 17
* 1888 – „Über Ziele und Wege der Völkerpsychologie.“ ''Philosophische Studien'' 4: 1- – 27
* 1886 – [1903, 1923- – 245] ''Ethik. Eine Untersuchung der Thatsachen und Gesetze des sittlichen Lebens''. Stuttgart: Enke
* 1885 – [1906] ''Essays''. Leipzig: Engelmann
* 1882 – „Logische Streitfragen.“ ''Vierteljahrschrift für wissenschaftliche Philosophie'' 6: 340- – 55
* 1880- – 1883 – ''Logik: Eine Untersuchung der Principien der Erkenntnis und der Methoden wissenschaftlicher Forschung''. 2 тома. Stuttgart: Enke
* 1876 – ''Über den Einfluss der Philosophie auf die Erfahrungswissenschaft''. Leipzig: Engelmann
* 1873- – 1874 – ''Grundzüge der physiologischen Psychologie''. 2 тома. Leipzig: Engelmann
* 1867 – ''Handbuch der medicinischen Physik''. Erlangen: Enke
* 1865 – [1868, 1873] ''Lehrbuch der Physiologie des Menschen''. Erlangen: Enke
* 1863 – ''Vorlesungen über die Menschen- – und Thier-Seele''. 2 тома. Leipzig: Voss
* 1862 – ''Beiträge zur Theorie der Sinneswahrnehmung''. Leipzig: Winter
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
Line 103 ⟶ 106:
* [http://vlp.mpiwg-berlin.mpg.de/people/data?id=per160 Биография и библиография на Вилхелм Вунд във Виртуалната лаборатория на Института по история на науката „Макс Планк“] {{икона|en}}
 
;<nowiki> Трудове:</nowiki>
* {{Gutenberg author | id=Wundt,+Wilhelm }}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вилхелм_Вунд“.