Католическа семинария (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
== История ==
През 1840 г. католиците в Южна България са поверени на грижите на [[Капуцини (монашески орден)|ордена на капуцините]]. През 1864 г. орденът откриват малка духовна семинария в [[Пловдив]]. Заслуга за това имат епископите-капуцини [[Андреа Канова|Андрей Канова]] (1841 – 1866) и [[
През 1884 г. Католическата семинария е настанена в нова сграда и е наименувана „Серафическа семинария" на апостолическия Ориенталски институт на капуцините, имаща за цел да подготвя български младежи за членове на орден на капуцините. През 1885 г. в семинарията учат 40 момчета<ref name=":0">[https://draganbachev.wordpress.com/2013/09/13/епископ-викенти-пеев-възпитаник-на/ Ваташки Р., ЕПИСКОП ВИКЕНТИ ПЕЕВ – ВЪЗПИТАНИК НА ОРИЕНТАЛСКИЯ КАПУЦИНСКИ ИНСТИТУТ]</ref>. За десет години са подготвени 23 свещеници от местното население. Тя се финансира по линията на Ориенталски институт на капуцините, който включва също централа в село Буджа в околностите на град Смирна (днес в рамките на град [[Измир]]) в [[Турция]] и по-късно друга семинария в [[Сан Стефано]] ([[Цариград]]).<ref name=":1">[http://luben2.narod.ru/zaselvaneto.html Акълийски Л., Католишки истории – Капуцините]</ref>
| |||