Димитър Моллов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 15x тире-числа, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 8:
|назначен от = [[Александър I Батенберг]]
|министър-председател = [[Леонид Соболев]]
|год_мандат_министър-председател = 1882- – 1883
|министър-председател1 = [[Драган Цанков]]
|год_мандат_министър-председател1 = 1883- – 1884
|монарх =
|губернатор =
Ред 16:
|предшестван от = [[Димитър Агура]]
|наследен от = [[Райчо Каролев]]
|роден_дата = [[7 януари]]{{дата нов стил}} [[1846]]
|роден_място = [[Елена]], [[Велико Търново]]{{Br}}[[Файл:Ottoman flag.svg|23п]] [[Османска империя]]
|починал_дата = {{Дата на смърт и години|1914|1|21|1846|01|07}}
Ред 37:
}}
 
Академик '''Димитър Петров Моллов''' (1846- – 1914) е [[България|български]] [[лекар]]-[[хирург]] и [[политик]] от [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната]], по-късно от [[Народна партия|Народната партия]]. Той е един от основоположниците на системата на [[здравеопазване]]то в България след [[Освобождение на България|Освобождението]].
 
== Биография ==
=== Произход и образование ===
Димитър Моллов е роден на [[7 януари]] [[1846]] ([[26 декември]] [[1845]] [[стар стил]]) в град [[Елена]]. Първоначално учи в [[Беброво]], родното село на баща си. Между 1860- – 1862 г. е учител в [[Садина]], [[Ковачевец]] и [[Върбица]]. След това учи в гимназия и завършва семинарията в [[Киев]] (1867). Със стипендия на [[Славянско благотворително общество|Славянското благотворително общество]] завършва [[медицина]] в [[Московски университет|Московския университет]] (1873), а след това защитава и докторат, също в [[Москва]] (1876).
 
=== Професионална кариера ===
{{основна|Сръбско-турска война (1876)| Руско-турска война (1877-1878)}}
Моллов участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876 г., като организира санитарен отряд и [[военнополева болница]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е губернски лекар във [[Видин]] (1877) и ръководител на санитарен влак на [[Червен кръст|Червения кръст]].
 
=== Политическа кариера ===
След Освобождението е [[народен представител]] през 1879- – 1881, 1884- – 1886, 1894- – 1896 и 1901- – 1903.
 
След утихването на кризата с [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] Моллов се присъединява към партията на [[Драган Цанков]] и е [[министерство на културата|министър на народното просвещение]] между 1883- – 1884. Като краен [[русофил]], след убийството на [[Христо Белчев]] през 1891 г. е интерниран в [[Беброво]]. Завръща се в [[София]] след падането на [[Стефан Стамболов]] през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и [[кмет на София]] (1895- – 1896).
 
==== Обратно към медицината ====
Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е създател на първия здравен закон (1879), председател на [[Върховен медицински съвет|Върховния медицински съвет]] (1879- – 1882), един от инициаторите за основаването на [[Александровска болница]] в София, основател на [[Български червен кръст|Българския червен кръст]] (1883), заместник главен лекар на [[Българска армия|Българската войска]] (1884- – 1887), съосновател (1901) и пръв председател на [[Български лекарски съюз|Българския лекарски съюз]]. През 1881 г. Моллов става [[дописен]], а през 1884 - – [[академик|действителен член]] на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Той е и негов подпредседател (1898- – 1911) и председател на Природо-медицинския клон (1884- – 1898, 1900- – 1911).
 
=== Смърт ===