Шимон Перес: Разлика между версии

| име = {{нобел}} Шимон Перес

| портрет = Shimon Peres by David Shankbone.jpg

| описание = израелски политик

През 2007 година, на 83-годишна възраст, е избран за президент на Израел за 7-годишен мандат до [[2014]] г.<ref>[http://www.vesti.bg/analizi-i-komentari/lica/veteranyt-shimon-peres-sleze-ot-politicheskata-scena-6018236 Ветеранът Шимон Перес слезе от политическата сцена]</ref> Той е 2 пъти [[министър-председател на Израел]] - – през периодите [[1984]]- – [[1986]] и [[1995]]- – [[1996]] година. В началото на [[2005]] година става вицепремиер в коалиция с [[Ариел Шарон]].

Заема също редица министерски постове: на външните работи (3 пъти: 1986- – 1988, 1992- – 1995, 2001- – 2002), на отбраната (2 пъти: 1974- – 1977, 1995- – 1996), на вътрешните работи (1984), на финансите (1988- – 1990), на развитието на Негев и Галилея (2005- – 2007), на регионалното развитие (1999- – 2001), на транспорта (1970- – 1974), на съобщенията (1970- – 1974), на информацията и диаспората (1974), на абсорбирането на имигрантите (1969- – 1970), на религията (1984).

От 1969 година Перес заема разни постове в правителствата на Партията на труда, а след оттеглянето на [[Голда Меир]] през 1974 година е основен съперник на [[Ицхак Рабин]] за лидерството в партията и страната. През 1977 година Рабин подава оставка след скандал с нарушение на банковите регулации от неговата съпруга. Перес застава начело на Партията на труда, която за пръв път в историята на Израел губи изборите. Едва през 1984 година Партията на труда печели най-много места в Кнесета и Перес застава начело на коалиция с [[Ликуд]] и други по-малки партии. От 1986 година е външен министър, а от 1988 - – министър на финансите. През 1990 година, след неуспешен опит да състави правителство на малцинството, Партията на труда напуска кабинета.

На първите преки избори за министър-председател през [[1996]] Перес е победен от [[Бенямин Нетаняху]] от Ликуд и на следващата година е сменен от [[Ехуд Барак]] начело на Партията на труда. При управлението на Барак ([[1999]]- – [[2001]]) Шимон Перес заема второстепенни постове, но след неговото поражение се завръща на сцената. Той включва Партията на труда в правителство на националното единство, водено от [[Ариел Шарон]] от Ликуд и става външен министър в него, въпреки че официално не е начело на партията. Партията на труда напуска правителството през [[2003]], но отново се включва в него в края на [[2004]], за да подкрепи плановете на Шарон за изтегляне от [[Газа]].