Уикипедия

Александър I (Русия): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x4); форматиране: 1x А|А(Б)
м форматиране: 52x тире, 48x кавички, 23x тире-числа, 17x нов ред, 9x 6lokavica, 9 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| изображение за личността=[[image:Emperor Alexander I of Russia by Alexander Molinari 1813.png|200px]]
| описание на изображението=
| управление= [[12 март]]{{дата нов стил}} [[1801]] г. - – [[19 ноември]]{{дата нов стил}} [[1825]] г.
| коронация= 15 септември{{дата нов стил}} 1801 г., [[Москва]]
| обкръжение=
Ред 20:
| наследник= [[Николай I (Русия)|Николай I]]
| съпруга= [[Елизавета Алексеевна|Луиза фон Баден]]
| потомци= Мария Александровна (1799- – 1800) <br>Елизавета Александровна (1806- – 1808)
| династия= [[Холщайн-Готорп-Романови]]
| баща= [[Павел I (Русия)|Павел I]]
Ред 27:
 
'''Александър I Павлович'''
''Благословения'' <ref name="test">[http://www.samuraev.narod.ru/biblio/r/r300rom/r300rom00.htm], Россия под скипетром Романовых (1613—19131613 – 1913). Первое издание 1912 год<!-- Заголовок добавлен ботом --></ref> (23 декември (12 декември [[стар стил]]) [[1777]] г., [[Санкт-Петербург]] - – 19 ноември (1 декември стар стил) [[1825]] г. в [[Таганрог]]) — – Всерусийски Император и самодържец (от 12 март (24 март стар стил) [[1801]] г.) от династията [[Списък на великите руски князе|Холщайн-Готорп-Романов]]. По-късно приема и титлите [[велик княз на Финландия|велик княз]] на [[Финландия]] и [[цар на Полша|цар]] на [[Полша]].
 
Александър Павлович eе най-големият син на император [[Павел I (Русия)|Павел I]] и [[Мария Фьодоровна (София-Доротея) | Мария Фьодоровна]] <ref>[http://slovari.yandex.ru/dict/rges/article/rg1/rg1-0195.htm] Александр I (Российский гуманитарный энциклопедический словарь)</ref>. Той наследява трона след като баща му е убит. Управлява Русия по време на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], като в различни периоди взема участие в съюз с едната или другата страна. Александър I е сред създателите и основните поддръжници на международната система, установена на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през [[1815]] г..
 
В началото на управлението си провежда умерено [[либерализъм|либерални]] [[реформа|реформи]], разработени от [[Неофициален комитет|Неофициалния комитет]] и [[Сперански, Михаил Михайлович|М. М. Сперански]]. Във [[външна политика|външната си политика]] лавира между [[Великобритания]] и [[Франция]]. През периода [[1805]]- – [[1807]] г. участва в антифренски коалиции. През 1807- – [[1812]] г. временно се сближава с Франция. Води успешни войни с [[Османската империя|Турция]] ([[1806]]- – [[1812]] г.), Персия ([[1804]]- – [[1813]] г.) и [[Швеция]] ([[1808]]- – [[1809]] г.). По време на царуването на Александър I към Русия са присъединени териториите на Източна [[Грузия]] ([[1801]] г.), [[Финландия]] (1809 г.), [[Бесарабия]] (1812 г.), бившето [[Варшавско херцогство]] (1815 г.). След Отечествената война през 1812 г., в периода 1813- – [[1814]] г., оглавяаоглавява антифренската коалиция на европейските държави. Той е един от ръководителите на Виенския конгрес през периода 1814- – 1815 г. и сред организаторите на Свещенния съюз.
 
В последните години от живота си често говори за намеренията си да се откаже от престола и да се «отдалечи„отдалечи от света»света“. Неочакваната му смърт от [[коремен тиф]] в Таганрог поражда легендата за «старейшината„старейшината [[Фьодор Кузмич]]»“. Според тази легенда, в [[Таганрог]] е умрял и погребан не Александър, а негов двойник, докато през това време царят живял дълго като старейшина-отшелник в [[Сибир]] и умрял в [[Томск]] през [[1864]] г. <ref>[http://rozamira.org/lib/names/a/alexander_I/alexander_I-sakharov.htm] Kнига, "Александр„Александр I"I“, Андрей Николаевич Сахаров, 1998 г., |isbn = 5-02-009498-6</ref>.
 
== Име ==
Баба му [[Екатерина II]] му дава името Александър в чест на [[Александър Невски]]. Другият си внук Екатерина нарича Константин в чест на [[Константин Велики]]. По план Константин следвало да освободи [[Константинопол]] от турците, а Александър — – да стане император на новата империя. Съществуват обаче сведения, че тя искала да види на престола на Гръцката империя именно [[Константин Павлович | Константин]] <ref>[http://slovari.yandex.ru/dict/rges/article/rg2/rg2-0916.htm] Константин Павлович (Российский гуманитарный энциклопедический словарь)</ref>.
 
== Детство, възпитание и образование ==
[[Файл:FC Laharpe.jpg|thumb|150px|Фредерик Сезар Лагарп, възпитател на Александър I]]
[[Файл:Elizaveta Alexeevna by Vigee-Lebrun (1802, priv.coll.).jpg|thumb|left|150px|Елизавета Алексеевна]]
Александър I израства в интелектуалния двор на Екатерина Велика. Възпитателят му — – швейцарецът-якобинец Фредерик Сезар Лагарп, го запознава с принципите на хуманността на [[Русо]], а военният му учител Николай Салтиков — – с традициите на руската аристокрация. Неговият баща му предава своята страст към военния парад и го учи да съвместява духовната любов към човечеството с практическата грижа за ближния. Екатерина II счита своя син Павел за неспособен да заеме престола и планира да въздигне Александър, въпреки баща му.
 
Много черти от своя характер Александър дължи на своята баба, която го отнема от майка му. Императрицата решава той да живее в Царско Село, далеч от родителите му, които пребивават в своите дворци (в [[Павловск]] и [[Гатчина]]) и рядко се появяват в «големия„големия двор»двор“. Александър е добро и гальовно дете, така че за царствената баба е огромно удоволствие да се занимава с него.
 
На 17 септември (28 септември стар стил) [[1793]] г. се жени за дъщерята на Баденския маркграф Луиза Мария Августа фон Баден, която приема името [[Елизавета Алексеевна]].
 
За известно време Александър преминава през военна служба в Гатчинските войски, сформирани от баща му. Там придобива глухота на лявото ухо «от„от силнте изстрели на оръдията»оръдията“.
 
През [[1797]] г. Александър е Петербургски военен губернатор, шеф на гвардейския Сименовски полк, командващ столичната дивизия, председател на Комисията по доставките на храни и изпълнява редица други задължения. От [[1798]] г. той председателства военния парламент, а от началото на следващата година заседава в Сената и в Държавния съвет.
Ред 54:
В два и половина през нощта на [[12 март]] [[1801]] г. граф Петър Алексеевич Пален съобщава на Александър за убийството на баща му.
 
Още по време обръщението си от 12 март 1801 г., новият император приема задължението да управлява народа «според„според законите и според сърцето на своята премъдра баба»баба“. В указите си, както и в личните разговори, императорът поддържа основното правило, от което се ръководи: на мястото на личния произвол да въведе стриктна законност. Императорът неведнъж изтъква основния недостатък, от който страда руския държавен ред. Този недостатък той нарича «произволът„произволът на нашето управление»управление“. За отстраняването му е необходимо да се разработят фундаментални закони, каквито почти няма до този момент в Русия.
 
За един месец Александър връща на служба всички уволнени предсрочно от Павел, сваля забраната за внасяне на различни стоки и продукти в Русия (в т.ч. книги и музикални школи), обявява амнистия за бегълците, възстановява дворянскиетедворянските избори и т.н.. На 2 април възстановява действието на Хартата на дворянството и градовете и ликвидира тайната канцелария.
 
Още преди възкачването на Александър на престола, около него се събират група „млади «млади приятели»приятели“ (граф П. А. Строганов, граф B. П. Кочубей, княз [[Адам Чарторийски]],Н. Н. Новосилцев), които от 1801 г. започват да играят много важна роля в управлението на държавата. Още през май Строганов предлага на младия цар да сформира неофициален комитет и в него да обсъжда планановетеплановете за държавното преобразуване. Александър се съгласява и след това приятелите на шега го наричат Комитет за спасение на обществото.
 
На 5 юни (16 юни стар стил) 1801 г. в [[Петербург]] е подписана руско-английската конвенция, която завършва с междудържавна криза, а на 10 май е възстановена руската мисия във [[Виена]]. На 29 септември (8 октомври стар стил) 1801 г. е подписан мирен договор с Франция, на 29 септември (11 октомври стар стил) е сключена секретната конвенция.
 
На 15 септември 1801 г. в Успенската църква в Москва Александър е коронован от Московския митрополит Платон (Левшин). Използван е същият ритуал за коронация, както и при коронацията на Павел I, но разликата е в това, че императрица Елизавета Алексеевна «по„по време на своята коронация не е на колене пред съпруга си, а приела права короната на главата си»си“.
 
== Вътрешна политика ==
[[Файл:1000 Alexandr 1.jpg|thumb|180px|Александър I на Паметник «1000„1000 години Русия»Русия“ във [[Велики Новгород]]]]
 
=== Реформа на висшите органи на управление ===
==== Неофициален комитет ====
Още в първите дни от царуването си, новият император се заобикаля с хора, които да му помагат в преобразувателните дела. Това са бивши членове на великокняжеския кръжок: граф [[Строганов, Павел Александрович|П. А. Строганов]], граф [[Кочубей, Виктор Павлович|В. П. Кочубей]], княз [[Чарторийски, Адам Ежи|А. Чарторийски]] и [[Новосилцев, Николай Николаевич|Н. Н. Новосилцев]]. Тези хора представляват така наречения «Неофициален„Неофициален комитет»комитет“, който се събира в периода 1801—18031801 – 1803 г. в уединената стая на императора. Заедно с него изработват плана на необходимите преобразувания. Задачата на този комитет е да помогне на императора «„''в системната работа над реформата на безформената сграда на управлението на империята''»“. Решено е предварително да се проучи сегашното положение на империята, след това да се преобразуват отделни части на администрацията и тези отделни реформи да завършат с «„''управление, създадено на базата на истинския национален дух''»“. «Неофициалният„Неофициалният комитет»комитет“, който функционира до 9 ноември 1803 г., за две години и половина разглежда въпросите за осъществяване на сенатската и министерската реформа, дейността на «Постоянния„Постоянния съвет»съвет“, селския въпрос, проектите за коронацията от 1801 г. и редица външнополитически мероприятия.
 
==== Държавен съвет ====
Осъществява централното управление. Свиква се по лична преценка на императрица Екатерина. Държавният съвет от 30 март (11 април стар стил) 1801 г. функционира като постоянно действащото учреждение и получава името «Постоянен„Постоянен съвет»съвет“. Той разглежда и обсъжда държавните дела и постановления. Състои се от 12 висши длъжностни лица без разпределение на департаменти. На 1 януари [[1810]] г. (по проекта на Михаил М. Сперански «Въведение„Въведение в правния кодекс на държавните закони»закони“) Постоянният съвет е преобразуван в Държавен съвет. Той се съдържа Общо събрание и четири департамента — – законодателен, на военните работи, на гражданските и духовните дела и на държавната икономика (по-късно временно съществува и пети — – за работата на [[Полско царство|Полското царство]]). За организиране дейността на Държавния съвет е създадена Държавна канцелария, a за държавен секретар е назначен Сперански. Към Държавния съвет са учредени Законодателна комисия и Комисия по петициите.
 
Председател на Държавния съвет е Александър I или някой от членовете му по разпореждане на императора. В състава на Държавния съвет влизат всички министри, както и лица от висшите служители, назначавани от императора. Държавният съвет не издава закони, а е съвещателен орган при разработване на законите. Неговата роля е да централизира законодателните дела, да обезпечи еднообразието на юридическите норми, да не допуска противоречия в законите.
 
==== Сенат ====
На 8 септември 1802 г. е подписан указ «За„За правата и задълженията на [[Сенат (Русия)|Сената]]»“, който определя както организацията на самия Сенат, така и неговите отношения с другите висши институти. Сенатът е обявен за върховен орган в империята, съсредоточавайки в себе си висшата административна, съдебна и контролна власт. На него се дава правото на изявления по отношение на укази, които противоречат на други закони.
 
С оглед на редица условия, тези новопридобити права на Сената не го правят по-значим. По своя състав той си остава събрание от далеч не най-първите служители на империята. Непосредствени отношения на Сената с върховната власт не са създадени. Това определя характера на отношенията на Сената към държавния съвет, министрите и Комитета на министрите.
 
==== Светия Синод ====
На изменения е подложен и [[Свети Синод|Светия Синод]]. Членовете му са от висшата духовна йерархия — – митрополити и епископи, но се оглавява от цивилен чиновник на длъжност главен прокурор. По времето на [[Александър II (Русия)|Александър II]] представителите на висшето духовенство вече не се събират, а се свикват на заседания на Синода по избор на главния прокурор, чиито права са значително разширени.
 
От 1803 г. до 1824 г. длъжността главен прокурор изпълнявал княз А. Н. Голицин, който също от 1816 г. е и министър на народното просвещение.
 
==== Министерска реформа ====
На 8 септември [[1802]] г. с Манифеста «За„За създаването на министерствата»министерствата“ започва министерската реформа — – утвърдени са 8 министерства, които заменят [[Петър I (Русия)|петровите колегии]] (ликвидирани от [[Екатерина II]] и възстановени от [[Павел I (Русия)|Павел I]]), а именно:
* външни работи,
* военно сухопътни сили,
Line 95 ⟶ 97:
* и народно просвещение.
 
Въпросите сега се решават единолично от министър, който се отчита пред императора. Всеки министър има заместник и канцелария. Министерствата се подразделят на департаменти, които се оглавяват от директори; департаментите — – на отделения, начело с началници на департамента; отделенията — – на бюра, начело с началници на бюрата. За съвместно обсъждане на работата е учреден Комитет на министрите.
 
На 12 юли 1810 г. излиза изготовеният от М. М. Сперански манифест «За„За разделянето на държавните дела за специално управление»управление“, на 25 юни 1811 г. – — «Общо„Общо учредяване на министерствата»министерствата“.
Този манифест разделя всички държавни дела «в действащ порядък» на пет основни части:▼
 
▲Този манифест разделя всички държавни дела «в„в действащ порядък»порядък“ на пет основни части:
* външни отношения – намират се в управлението на министерството на въшните работи;
* устройство на външната безопасност – възложено на военното и морското министерство;
Line 104 ⟶ 108:
* устройство на вътрешната безопасност, което влиза в компетенциите на министерството на полицията.
 
С Манифеста се провъзгласява създаването на нови централни органи на държавното управление — – министерство на полицията и Главно управление на духовните работи на различните вероизповедания.
 
Броят на министерствата и приравнените към тях Главни управления по този начин достига дванадесет. Започва да се създава единен държавен бюджет.
 
=== Програма за преустройство на Михаил Михайлович Сперански ===
В края на [[1808]] г. Александър I възлага на Сперански да разработи план за държавното преустройство на Русия. През октомври 1809 г. проектът, под название «Въведение„Въведение в правния кодекс на държавните закони»закони“, е представен на императора.
 
Задачата на този план — – модернизиране и европеизиране на държавното управление чрез въвеждане на буржоазни норми и форми: «С„С цел укрепване на автокрацията и запазване на съсловния строй»строй“.
 
Съсловия:
# дворянство – има граждански и политически права;
# «средно имотни» - – има граждански права (право на движима и недвижима собственост, свобода на занятията и придвижването, може да излиза от свое име пред съда) — – търговци, земевладелци, държавни селяни;
# «работещо население» - – има общи граждански права (гражданска свобода на личността): поземлени селяни, работници и домашна прислуга.
 
 
Разделение на властите:
Line 137 ⟶ 142:
[[File:Rouble GUBE F. 1834.jpg|thumb|270px| [[Рубла]] с образа на Александър I в чест на откриването на Александровската колона, [[1834]] г.]]
 
Избори — – четиристепенни с избирателен имуществен ценз за гласоподаватели: собственици — – землевладелци, върховете на буржоазията.
 
Към императора се създава Държавен съвет, но императорът запазва цялата си власт:
Line 156 ⟶ 161:
# Съдебен Сенат – разделя се на четири местни отделения в съответствие с главните съдебни окръзи на империята: в Петербург, Москва, Киев и Казан.
 
Особеност на съдебния Сенат eе двойствеността на неговия състав: едни сенатори се назначават от короната, а други се избират от дворянството.
 
Държавният съвет рязко разкритикува този проект, въпреки че мнозинството гласува «за»„за“. Дори самият Сперански съветвaсъветва да не го приемат.
 
По този начин от трите части на висшето управление — – законодателна, изпълнителна и съдебна — – остават преобразувани само две; третата (т.е. съдебната) не е засегната от реформата. За областното управление не е разработен проект за реформи.
 
=== Финансова реформа ===
По изчисления от 1810 г. всички пуснати в обращениеобръщение асигнации (първите руски хартиени банкноти) възлизат на 577 млн; външният дълг — – 100 млн.
Очакваните приходи за 1810 г. са около 127 млн; разходите – около 193 млн. Предвижда се дефицит — 66 млн асигнаций.▼
 
▲Очакваните приходи за 1810 г. са около 127 млн; разходите – около 193 млн. Предвижда се дефицит — – 66 млн асигнаций.
Планира се прекратяване на новото печатане на асигнаций и изземване постепенно на старите; следва — повишаване на всички данъци (преки и косвени).▼
 
▲Планира се прекратяване на новото печатане на асигнаций и изземване постепенно на старите; следва — – повишаване на всички данъци (преки и косвени).
 
На 2 февруари 1810 г. и 11 февруари 1812 г. се увеличават всички данъци.
 
=== Реформа в областта на образованието ===
През 1803 г. е въведено ново устройство на учебните заведения, което внaсявнася нови принципи в системата на образованието:
# отмененятотменят се класовете в учебни заведения;
# въведено е безплатно обучение за по-ниските му степени;
# приемственост на учебните програми.
Line 184 ⟶ 190:
Цялата система на образованието се води от Главното управление на училищата. То е базирано в 6 учебни окръга, начело на които са попечители. Над попечителите са учебните съвети към университетите.
 
Основани са пет университета: Дерптски (1802 г.), Виленски (1803 г.), Харковски и Казански ( и двата през 1804 г.). Откритият през същата 1804 г. Петербургски Педагогически институт е преобразуван през 1819 г. в университет.
 
1804 г. — – Университетския устав предоставя на университетите значителна автономия: избор на ректора и професорите, собствен съд, ненамеса на висшата администрация в работите на университетите, право на университетите да назначават учители в гимназиите и училищата от своя учебен окърг.
 
1804 г. — – първият цензурен устав. Към университетите от професорите и магистрите са създадени цензурни комитети, подчинени на Министерството на народната просвета.
 
Основани са привилегировани средни учебни заведения — – лицеи: през 1811 г. — – [[Царскоселски лицей|Царскоселския]], през 1817 г. — – [[Ришельовски лицей|Ришельовския]] в Одеса, през 1820 г. — – Нежинския.
 
През 1817 г. Министерството на народната просвета е преобразувано в Министерство на духовните работи и народното просвещение.
 
През 1820 г. в университетите е въведена инструкция за «правилното»„правилното“ организиране на учебния процес.
 
През 1821 г. започва проверка за изпълнението на инструкцията от 1820 г., която не протича обективно (това се наблюдава особено силно в Казанския и Петербургския университети).
Line 200 ⟶ 207:
При встъпването на престола, Александър I тържествено заявява, че от този момент прекратява разпределянето на държавните селяни.
 
12 декември 1801 г. — – указ за правото на закупуване на земя от търговците, земевладелците, държавните селяни извън градовете (поземлените селяни получават това право едва през [[1848]] г).
 
1804 г.—1805 г. — – първи етап на реформата в Прибалтика.
 
10 март 1809 г. — – указ отменя правото на собствениците на земя да заточват своите селяни в [[Сибир]] за маловажни грешки. Потвърждава се правилото: ако селянинът веднъж вече е получил свобода, то той не може да бъде поробен отново от земевладелец. На собствениците е препоръчано да хранят селяните в гладните години. С позволението на земевладелците селяните могат да търгуват, да сключват договори.
 
От 1810 г. започва практиката да се организират военни населени места.
 
През 1810—18111810 – 1811 г., във връзка с тежкото финансово положение на хазната, на частни лица са продадени над 10 000 държавни селяни.
 
През ноември 1815 г. Александър I дарява с конституция Царство Полша.
 
През ноември 1815 г. на руските селяни е забранено да «търсят„търсят свобода»свобода“.
 
През 1816 г. — – нови правила за организацията на военните селища.
 
През 1816—18191816 – 1819 г. завършва селската реформа в Прибалтика.
 
През 1818 г. няколко царски служители получават секретно поръчение да разработят проекти за отмяна на крепостното право.
Line 222 ⟶ 229:
През 1822 г. е подновено правото на земевладелците да заточават селяните в Сибир.
 
През 1823 г. — – указ потвърждава правото на потомствените дворяни да притежават крепостни селяни.
 
=== Проекти за освобождаването на селяните ===
Line 229 ⟶ 236:
Проектът на Мордвинов:
* селяните получават лична свобода, но без земя, която остава за земевладелците.
* размерът на откупа зависи от възрастта на селянина: 9- – 10 години — – 100 рубли; 30- – 40 години — – 2000 рубли; 40- – 50 години и т.н.
 
Проектът на Аракчеев:
* освобождаването на селяните да се проведе под ръководството на правителството — – да изкупят постепенно селяните, заедно със земята (по два акра на глава от населението), по договореност със земевладелците според цената на дадената местност.
 
Проектът на Гурев:
Line 238 ⟶ 245:
 
=== Военните селища ===
В края на 1815 г. Александър I пристъпва към обсъждане на проекта за военните селища. Първият опит за внедряването на този проект е проведен през 1810—18121810 – 1812 г. за резервния [[батальон]] на Елецкия мускетарски [[полк]], разположен в Бобилевското староство на Климовския уезд, Могилевска провинция.
 
Разработката на план за създаване на селищата е възложена на Аракчеев.
Line 244 ⟶ 251:
Цели на проекта:
# да създаде ново военно-земеделско съсловие, което със свои сили може да поддържа постоянна [[армия]], без да тежи на бюджета на страната; числеността на армията да се запазва като за във военно време;
# да се освободи населението на страната от постоянния дълг — – да издържа армията;
# да покрие западното погранично пространство.
 
Line 250 ⟶ 257:
 
Към 1825 г. във военните селища живеят 169 828 войници от регулярната армия и 374 000 държавни селяни и казаци.
 
През 1857 г. военните селища са премахнати. Тогава в тях вече има 800 000 човека.
 
=== Форми на опозиция: вълнения в армията, дворянски тайни общества, обществено мнение ===
Въвеждането на военните селища среща съпротива от стрaнастрана на селяните и казаците, настанени там. През лятото на 1819 г. избухва въстанието в Чугуев, близо до [[Харков]]. През 1820 г. селяните по Дон се разбунтуват: 2556 селища са обхванати от бунта.
 
На 16 октомври 1820 г. Главната рота на Семьоновския полк подава молба да се отменят въведените жестоки заповеди и да се смени полковия командир. Чрез лъжа, ротата е арестувана и отведена в Петропавловската крепост.
Line 264 ⟶ 272:
 
== Външна политика ==
=== Първите войни против Наполеоновата империя (1805—18071805 – 1807) ===
По пътя на сключените редица договори, през 1805 г. реално е оформена новата [[антифренска коалиция]]. На 9 септември същата година Александър се намира в действащата армия. Въпреки че командир е [[Михаил Кутузов]], в действителност главна роля при вземане на решения играе Александър. Императорът носи основната отговорност за разгрома на руско-австрийската армия при [[Битка при Аустерлиц|Аустерлиц]].
 
На 22 ноември 1805 г. е сключено примирие, според което руската войска е длъжна да напусне [[Австрийска империя|австрийската територия]]. На 8 юни (20 юни стар стил) 1806 г. в [[Париж]] е подписан руско-френски мирен договор. През септември 1806 г. Прусия започва война против Франция. На 16 ноември (28 ноември стар стил) 1806 г. Александър обявява, че Руската империя се включва във войната срещу Франция. На 16 март 1807 г. Александър преминава с армията през [[Рига]] и [[Митава]] и на 5 април достига Главната квартира на генерал [[Леонтий Бенингсен]]. Този път Александър се намесва по-малко в решенията в сравнение с предходната кампания. След разгрома на руската армия във войната е принуден да пристъпи към мирни преговори с [[Наполеон]].
 
=== Руско-шведската война (1808—18091808 – 1809) ===
Причина за войната eе отказът на краля на [[Швеция]] [[Густав IV Адолф]] да се присъедини към антианглийската коалиция по предложение на Русия.
 
На 9 февруари 1808 г. войската на [[Буксгевден]] влиза във [[Финландия]]. На 16 март е обявена война.
 
Руската войска завзема Гелсингфорс ([[Хелзинки]]), обсажда Свеаборг, превзема [[Оландски острови|Oландските острови]] и [[Готланд]]. Шведската армия е притисната на север от Финландия. Налага се да оставят Оланд и Готланд под натиска на британския флот. Буксгевден по своя инициатива пристъпва към сключване на примирие, което не eе одобрено от императора.
 
В декември 1808 Буксгевден eе сменен с [[О. Ф. фон Кноринг]]. На 1 март армията се отправя през Ботническия залив в три колони, като главната е командвана от [[П. И. Багратион]].▼
 
▲В декември 1808 Буксгевден e сменен с [[О. Ф. фон Кноринг]]. На 1 март армията се отправя през Ботническия залив в три колони, като главната е командвана от [[П. И. Багратион]].
На 5 септември 1809 г. в град [[Хамина|Фредриксхамн]] е сключен мир.
* Към Русия прминават Финландия и Oландските острови;
Line 282 ⟶ 291:
 
=== Френско-руски съюз ===
На 25 юни 1807 г. е сключен [[Тилзитски мир|Тилзитския мир]] с Франция, според условията на който Русия се задължава да признае [[Първа френска империя|териториалните изменения]] в [[Европа]], да сключи примирие с [[Османска империя|Турция]] и да изведе войската си от [[Дунавски княжества|Молдавия и Валахия]], да се присъедини към [[Континентална блокада|континенталната блокада]] (разрив на търговските отношения с Англия), да предостави на Наполеон войска за войната в Европа, а също да встъпи като посредник между Франция и [[Британска империя|Великобритания]]. В отговор на Тилзитския мир англичаните бомбардират [[Копенхаген]] и отвличат датския флот. На 25 октомври (6 ноември стар стил) 1807 г. Александър обявява разрива в търговските връзки с Англия. През 1808—18091808 – 1809 г. руските войски успешно провеждат [[руско-шведската война]], присъединявайки към Руската империя Финландия. На 15 септември (27 септември стар стил) 1808 г. Александър I се среща с Наполеон в [[Ерфурт]] и на 30 септември 1808 г. подписва секретно споразумение, в което, в замяна на Молдавия и Валахия, се задължава съвместно с Франция да действа против Великобритания. По време на [[франко-австрийската война 1809]] г. Русия, като официален съюзник на Франция, изпраща на австрийската граница корпуса на ген. [[С.Ф. Голицин]], но той не води много активни военни действия, а се ограничива в незначителни демонстрации.
 
През 1809 г. съюзът се разпада.
Line 289 ⟶ 298:
{{Основна|Руско-турска война (1806-1812)}}
 
В периода 1806—18121806 – 1812 г. Русия води война против Турция. Войната официално започва през декември 1806 г., когато Турция заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.
 
=== Отечествената война 1812 г. ===
[[Файл:Alexander_I_of_Russia_by_F.Kruger_(1837,_Hermitage).jpg|thumb|Александър I през 1812 г.]]
{{Основна|[[Френско-руска война (1812)|Отечествена война]]}}
 
На 12 юни (24 юни стар стил) [[1812]] г., когато [[Великата армия]] започнава да навлиза в Русия, Александър се намира на бал у генерал Бенигсен в имението Закрет, [[Вилнюс]]. Там той получава съобщение за началото на войната. На 13 юни (25 юни стар стил) заповядва на армията:<blockquote>
"Война„Война! Вие защитавате вярата, Отечеството, свободата. Аз съм с вас.
 
Александър"Александър“ </blockquote>
 
Също така издава манифест за началото на войната с Франция, който завършва с думите:<blockquote>
«Аз„Аз няма да положа оръжие докато и последният неприятелски войн не напусне царството ми.»“
</blockquote>
 
Line 308 ⟶ 317:
=== Задгранични походи на руската армия. Виенски конгрес ===
[[Файл:Александр Первый литография.JPG|thumb|Александър I приема капитулацията на Наполеон, [[Париж]], [[1814]] г.]]
Александър I участва в разработката на плана за кампанията 1813—18141813 – 1814 г.. Намира се в щаб-квартирата на Главната армия и присъства при главните сражения през 1813—18141813 – 1814 г., оглавявайки антифренската коалиция. На 31 март 1814 г., начело на съюзните войски, влиза в Париж. Той е един от ръководителите на Виенския конгрес, който установява новия европейски порядък.
 
=== Експанзията на Русия ===
По време на царуването на Александър територията на Руската империя значително се разширява: в руско поданство преминава Източна и Западна [[Грузия]], [[Мегрелия - Горна Сванетия|Мегрелия]], [[Имеретия]], [[Гурия]], Финландия, [[Бесарабия]], голяма част от Полша (образувайки царство Полша). Присъединяването на Финландя към Русия по същество е акт по създаване на национална държава, каквато финландците до тогава нямат — – на [[Боргоския сейм]] през 1809 г. Александър обещава да съхрани в непроменен вид основния закон на страната [http://ru.wikipedia.org/wiki/Закон_о_форме_правления_Швеции_1772_года], «конституцията», приета още през 1772 година. Този сейм възлага на руския император функции, които да този момент изпълява краля на Швеция, преди отстраняването му от властта. Окончателно се установяват западните граници на империята.
 
== Личност ==
Необикновеният характер на Александър I е особено интересен, защото той е една от най-важните личности в историята на [[XIX век]]. Провежданата от него политика е много ясна и обмислена. Аристократ и либерал, едновременно загадъчен и известен, той се оказва загадка за своите съвременници, която всеки разгадава според своите представи. [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]] го счита за «изобретателен„изобретателен [[Византия|византиец]]»“, за северния [[Талма, Франсуа-Жозеф|Талма]], за актьор, който е способен да изиграе всяка значима роля.
 
Известно е също, че Александър I е наричан в двора си «Загадъчния„Загадъчния Сфинкс»Сфинкс“. Висок, строен, красив млад човек със светли коси и сини очи. Свободно владее три европейски езика. Има прекрасно възпитание и блестящо образование.
 
Друг елемент от характера на Александър I се сформира след [[23 март]] [[1801]] г., когато се възкачва на престола след [[Убийството на Павел I|убийството на баща му]]: загадъчна [[меланхолия]], готова всеки момент да премине в екстравагантно поведение. Отначало тази негова черта от характера съвсем не се проявява — – млад, емоционален, впечатлителен, едновеременно доброномерен и егоистичен, Александър още в началото решава, че ще играе велика роля на световната сцена и с юношеско усърдие се захванаща да реализира своите политически идеали.
След като временно оставя на позициите им старите [[министри]], които свалят [[Павел I|император Павел I]], с един от първите си укази назначава т.н. [[неофициален комитет]] с ироничното название «Comité du salut public» (препратка към френския революционен [[Комитет за обществено спасение|«Комитет за обществено спасение»]]), състоящ се от млади и пълни с ентусиазъм приятели: [[Кочубей, Виктор Павлович|Виктор Кочубей]], [[Новосилцев, Николай Николаевич|Николай Новосилцев]], [[Строганов, Павел Александрович|Павел Строганов]] и [[Чарторийски, Адам Ежи|Адам Чарторийски]]. Този комитет трябва да разработи схема за вътрешни реформи. Важно е да се отбележи, че либералът [[Сперански, Михаил Михайлович|Михаил Сперански]] става един от най-близките съветници на царя и съставя множество проекти за реформи. Техните цели се основават на възхищението им от [[Англия|английските]] постижения. Тези цели значително превъзхождат възможностите на тяхното време и даже след като стават министри, успяват да реализират много малка част от собсвената си програма. Русия не е готова за свобода и Александър, който е последовател на [[революция|революционно]] настроения [[Лагарп, Фредерик Сезар|Лагарп]], счита себе си за «щастлива случайност» на царския престол. Той говори със съжаление за «състоянието на варварството, в което се намирала страната заради [[крепостното право|крепостния строй]]».▼
 
▲След като временно оставя на позициите им старите [[министри]], които свалят [[Павел I (Русия)|император Павел I]], с един от първите си укази назначава т.н. [[неофициален комитет]] с ироничното название «Comité„Comité du salut public»public“ (препратка към френския революционен [[Комитет за обществено спасение|«Комитет„Комитет за обществено спасение»спасение“]]), състоящ се от млади и пълни с ентусиазъм приятели: [[Кочубей, Виктор Павлович|Виктор Кочубей]], [[Новосилцев, Николай Николаевич|Николай Новосилцев]], [[Строганов, Павел Александрович|Павел Строганов]] и [[Чарторийски, Адам Ежи|Адам Чарторийски]]. Този комитет трябва да разработи схема за вътрешни реформи. Важно е да се отбележи, че либералът [[Сперански, Михаил Михайлович|Михаил Сперански]] става един от най-близките съветници на царя и съставя множество проекти за реформи. Техните цели се основават на възхищението им от [[Англия|английските]] постижения. Тези цели значително превъзхождат възможностите на тяхното време и даже след като стават министри, успяват да реализират много малка част от собсвената си програма. Русия не е готова за свобода и Александър, който е последовател на [[революция|революционно]] настроения [[Лагарп, Фредерик Сезар|Лагарп]], счита себе си за «щастлива„щастлива случайност»случайност“ на царския престол. Той говори със съжаление за «състоянието„състоянието на варварството, в което се намирала страната заради [[крепостното право|крепостния строй]]»“.
 
=== Семейство ===
Line 324 ⟶ 335:
# Мария ([[1799]] г.—[[1800]] г.);
# Елизавета ([[1806]] г.—[[1808]] г.).
 
Бащинството на двете момичета в семейството се смята за съмнително — – първата се предполага, че е дъщеря на [[Чарторийски, Адам Ежи|Чарторийски]]; баща на втората е сочен кавалергардския щаб-капитан [[Алексей Охотников]].
 
В течение на 15 години Александър има на практика второ семейство с [[Наришкина, Мария Антоновна|Мария Наришкина]] (с моминско име Четвертинска). Тя му ражда две дъщери и един син и настоява Александър да се разведе с Елизавета Алексеевна и да се ожени за нея. Изследователите също отбелязват, че Александър е свързан още от юношеството си с доста близки и лични отношения със сестра си [[Екатерина Павловна]].
Line 331 ⟶ 343:
 
=== Оценки на съвременниците ===
Сложността и противоречивостта на неговата личност не трябва да се подценяват. При всичкото разнообразие на отзиви за Александър, всички те съвпадат в едно — – признанието за потайността и неискреността като основни черти на характера на императора.
Източниците на тези черти трябва да се търсят в нездравата обстановка на императорския дом.▼
 
▲Източниците на тези черти трябва да се търсят в нездравата обстановка на императорския дом.
Екатерина II обожава внука си, нарича го «господин Александър», препоръча го, подминавайки Павел, за наследник на трона. Августейшата баба фактически отнемa детето от родителите му и, като установява само определени дни за срещи с тях, се заема сама с възпитанието на внука. Тя съчинявава приказки (една от тях, «Царевич Хлор», е известна и в наши дни), тъй като смята, че литературата за деца се намира на недостатъчно добро ниво; съставя «Бабината азбука», вид специално обучение, набор от правила за образованието на наследниците на трона, който се основава на идеите и възгледите на английския рационалист [[Джон Лок]].▼
 
▲Екатерина II обожава внука си, нарича го «господин„господин Александър»Александър“, препоръча го, подминавайки Павел, за наследник на трона. Августейшата баба фактически отнемaотнема детето от родителите му и, като установява само определени дни за срещи с тях, се заема сама с възпитанието на внука. Тя съчинявава приказки (една от тях, «Царевич„Царевич Хлор»Хлор“, е известна и в наши дни), тъй като смята, че литературата за деца се намира на недостатъчно добро ниво; съставя «Бабината„Бабината азбука»азбука“, вид специално обучение, набор от правила за образованието на наследниците на трона, който се основава на идеите и възгледите на английския рационалист [[Джон Лок]].
От своята баба бъдещият император наследява услужливостта на ума си, умението да завладява събеседника си, страстта към актьорската игра, граничеща с двуличието. В това отношение Александър едва ли не превъзхожда Екатерина II. «Дори човек с каменно сърце няма да устои на обещанията на господаря, той е същистински прелъстител.», — пише М. М. Сперански.▼
 
▲От своята баба бъдещият император наследява услужливостта на ума си, умението да завладява събеседника си, страстта към актьорската игра, граничеща с двуличието. В това отношение Александър едва ли не превъзхожда Екатерина II. «Дори„Дори човек с каменно сърце няма да устои на обещанията на господаря, той е същистински прелъстител.»“, — – пише М. М. Сперански.
«Искрен като човек, Александър бил изобретателен като грък в областта на политиката» — такива са отзивите на Шатобриан.▼
 
▲«Искрен„Искрен като човек, Александър бил изобретателен като грък в областта на политиката» —политиката“ – такива са отзивите на Шатобриан.
Великите князе — братята Александър и Константин Павлович — са възпитавани по спартански: стават рано, спят на твърда постеля, ядат обикновена полезна храна. Това битие в последствие им помага да понесат трудностите на военния живот.▼
 
▲Великите князе — – братята Александър и Константин Павлович — – са възпитавани по спартански: стават рано, спят на твърда постеля, ядат обикновена полезна храна. Това битие в последствие им помага да понесат трудностите на военния живот.
 
Главен възпитател на наследника става швейцарският републиканец Федерик Сезар Лагарп. Той проповядва предимство и величие на разума, равенство между хората, нелепостта на деспотизма, отвращение от робството. Влиянието му върху Александър I е огромно. През 1812 г. императорът признава: «Ако го нямаше Лагарп, нямаше да го има и Александър. »
Line 346 ⟶ 359:
== Последните години от управлението на Александър I ==
[[Файл:Alexander I of Russia.jpg|thumb|left|Александър I Павлович]]
Александър заявява, че по времето на Павел «три„три хиляди селяни били раздадени като торбички със скъпоценности. Ако цивилизацията била развита по-добре, аз бих прекратил [[крепостното право]], даже това да ми струваша главата»главата“. Решавайки въпроса с поголовната [[корупция]], той остава без верни хора, а попълването на правителствените позиции с немци и други чужденци, само довежда до по-голяма съпротива срещу реформите му от страна на „старите «старите руснаци»руснаци“. Така управлението на Александър, започнато с великата възможност за подобряване, завършва със затягане на веригата около шията на руснака. Това се случва в по-малка степен заради корупцията и [[консерватизъм|консерватизма]] на руския живот и в по-голяма степен – заради личните качества на царя. Неговата любов към свободата, въпреки сърдечността си, не е базирана на реалността. Той ласкае сам себе си, като си представя, че е благодетел на света, но неговия теоретичен [[либерализъм]] е свързан с аристократична своенравност нетърпяща възражения. «Вие„Вие винаги искате да ме учите! — – възразява той на [[Державин, Гаврил Романович|Державин]], тогавашен министър на правосъдието, — – но аз съм [[император]], и аз искам това и нищо друго!»“ «Той„Той беше готов да се съгласи, — – писал [[княз]] [[Чарторийски, Адам Ежи|Чарторийски]], — – че всички могат да бъдат свободни, ако свободно правят това, което иска самия той.»“.
 
Още повече, че този покровителствен [[темперамент]] се съчетава с обикновени слаби черти на характера – да се захваща с всяка възможност за отлагане прилагането на принципите, които публично поддържа. По времето на Александър I [[масонството]] става почти държавна организация, въпреки че е забранено с императорски указ през 1822 г. . По това време най-голямата масонска ложа в Руската империя, «„[[Понт Евксински]]»“, се намира в [[Одеса]], която е посетена от императора през 1820 г. . Самият Господар, до своето увлечение от православието, покровителства масоните и по своите възгледи бил по-голям републиканец, отколкото радикалните либерали в Западна Европа.▼
 
▲Още повече, че този покровителствен [[темперамент]] се съчетава с обикновени слаби черти на характера – да се захваща с всяка възможност за отлагане прилагането на принципите, които публично поддържа. По времето на Александър I [[масонството]] става почти държавна организация, въпреки че е забранено с императорски указ през 1822 г. . По това време най-голямата масонска ложа в Руската империя, «[[Понт Евксински]]», се намира в [[Одеса]], която е посетена от императора през 1820 г. . Самият Господар, до своето увлечение от православието, покровителства масоните и по своите възгледи бил по-голям републиканец, отколкото радикалните либерали в Западна Европа.
В последните години от управлението на Александър I особено влияние в страната придобива [[Аракчеев, Алексей Андреевич|А. А. Аракчеев]]. Проявлението на консерватизма в политиката на Александър се институционализира чрез [[Военни селища|военните селища]] (от [[1815]] г.), а също и с поражението на професорските кадри в много университети.
 
На 16 август [[1823]] г. Александър издава секретен манифест, в който приема отричането от престола на престолонаследника Константин и назначава по-младия брат, [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] за законен наследник.
 
== Смърт ==
[[File:Death Alexander I of Russia.jpg|thumb|250px|Смъртта на Александър I в Таганрог]]
[[File:Alexandre1 Palace Taganrog.jpg|thumb|250px|Дворецът на Александър I в Таганрог, където руският император умира през 1825 г.]]
Император Александър почива на 19 ноември 1825 г. в [[Таганрог]], в дома на [[Папков, Петър Афанасиевич|Папков]], от [[треска]] и възпаление на мозъка на 47 години. [[Александър Пушкин|Пушкин]] пише епитафия: «„''Всю жизнь свою провел в дороге, простыл и умер в Таганроге''»“.
 
Скоропостижната смърт на императора поражда сред народа множество слухове ([[Шилдер, Николай Карлович|Н. К. Шилдер]] в своята биография на императора публикува 51 мнения, възникнали в течение на няколко седмици след смъртта на Александър). Един от слуховете е, че «„''господарят е избягал под прикритие в [[Киев]] и там, живеейки праведно, во Христа ще дава съвети, които са нужни на настоящия цар Николай Павлович, за да подобри управлението на държавата»държавата“.
 
Друга версия, изложена в книгата на граф Артьом Череп-Спиридович, «Скритата„Скритата ръка»ръка“:
 
«„След като обядвал в еврейската синагога, той се върнал в Таганрог и се почувствал зле“.
Line 371 ⟶ 385:
 
Царят бил отровен от Aqua Tofana, но официално било обявено, че се е разболял от коремен тиф, поради страховете от масови погроми върху евреите.
 
Отровата действала бавно, причинявайки на Александър невъобразими страдания. В някакъв момент им се сторило, че господарят може да бъде спасен и хората, като получили това известие, „започнали да пляскът от възторг“.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_I_(Русия)“.