Отваря главното меню

Промени

[[Файл:倭馬亞王朝版圖.svg|мини|ляво|180п|Арабският халифат в апогея на умаядското управление, 8 век]]
 
В началото на 7 век [[Мохамед]] дава началото на исляма. Новата религия бързо се разпространява из [[Арабския полуостров]], след което последователите ѝ обръщат поглед на север, към Сирия. Мюсюлманите я наричат ''Билад аш-Шам'', или „земите на Шам“ – название, често употребявано от арабите за [[Дамаск]]. До средата на 7 век регионът става част от [[Праведен халифат|Праведния халифат]]. След убийството на [[Али]] през 661, управителят на Сирия – Муауия, се самопровъзгласява за халиф и прави Дамаск своя столица. С него се дава началото на [[умаяди]]те. От Сирия той започва походи към старите арабски земи и Византия, като за целта създава професионална армия и използва останалите от византийците корабостроителници, за да построи първата флотилия на халифата. Компетентното му управление полага основните на [[Арабския халифат]]. Въпреки вярата си, Муауия назначава християнски управници в администрацията, и самата мудори жена му е християнка. Умаядите взаимстват силно административната структура на държавата си от византийците, а законовата уредба следва традициите на [[римско право|римското право]] ([[шериат]]ът е валиден само за мюсюлманите). Част от умаядското административно-правно наследство се прилага и днес в Сирия. Халифатът просперира в икономическо и интелектуално отношение. Външнотърговските отношения се разширяват, много евреи и християни постъпват на служба в двора на халифа като философи, [[лекар]]и и [[алхимия|алхимици]]. Към 732 година той вече се простира от [[Испания]] и [[Тур]] във [[Франция]] до [[Самарканд]] и [[Кабул]] в [[Афганистан]], обхващайки много по-голяма територия от някогашната Римска империя. По това време славата на столицата Дамаск е ненадмината. В рамките на 89-годишното управление на умаядите, арабският измества арамейския като главен език в Сирия, и по-голямата част от жителите на региона стават мюсюлмани.
 
[[File:Krak De Chevaliers general view.jpg|мини|[[Крак де Шевалие]] близо до [[Хомс]]. Позната също като ''Ал-Карак'' на арабски, тя е крепост на кръстоносците-[[хоспиталиери]] между 1142 и 1271.]]
Упражняването на мандата на французите в Сирия не се оказва лесна работа. След много трудности през 1945 г. сирийците получават своята независимост. В следващите 25 г. сирийците имат много неспокоен политически живот и са свидетели на серия военни преврати. Те се противопоставят и на привържениците на Арабската социалистическа партия [[Баас]].
 
През 1958 г. се провъзгласява обединяването на Сирия и Египет, в рамките на обща [[Обединена арабска република|Обединена арабска република,]] под президентството на Насър. В края на следващата година търканията между сирийци и египтяни стават нетърпими и се стига до скъсване на отношенията между двете страни. А идването на власт в Ирак на Саддам Хюсеин през 1979 г. води още повече задълбочава конфликта.
 
Сирийските политици активно се намесват и в политиката на Ливан. Започналата през 1975 г. гражданска война в страната продължава цели 15 г. През октомври 1989 г., уморени от войната, западняцитезападните политици приемат признатото от арабските страни сирийско влияние в Ливан. Едва сега сирийците могат да преминат към изпълнението на проекта за Велика Сирия. Според него териториите между Средиземно море, Персийския залив и Червено море трябва да са неделими. Но след 1920 г. те са раздробени и са създадени Сирия, Йордания, Арабия, Ирак.
 
Сирийската икономика се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а две години по-късно се появяват и три недържавни банкови институции.
 
В последните 7 г. средният растеж на БВП на Сирия е 2,3%. Безработицата е висока – 20%. Инфлацията е 2,1% към 2004 г.
{{основна|География на Сирия}}
 
На територията на Сирия се открояват 3 природногеографскиприродо-географски области: крайбрежна низина, вътрешни планински вериги и пустинно плато. На запад, по цялото протежение на сирийския средиземноморски бряг, се простира плодородна низина, широка от 10 до 20 км. Тя е най-важният аграрен район на страната, където живее по-голямата част от населението. Тук са разположени и двете най-големи сирийски пристанища – Тартус и Ал Ладикия (Латакия). На изток низината е оградена от планинския масив Ансария. Между планинските вериги са разположени няколко плодородни долини с големи градове като Халеб (Алеппо), Хама, Хомс и др. На югозапад, по границата с Ливан, се намира най-високият планински масив – Антиливан, с връх Хермон (2814 м) – най-високата точка на Сирия. На изток от вътрешните планински вериги се простират лавови плата и обширната, камениста и пясъчна Сирийска пустиня. Тя заема почти половината от територията на страната, а на юг продължава в Йордания, Западен Ирак, и северните части на Саудитска Арабия. На север пустинята граничи с плодородната долина на Ефрат – най-голямата река в страната. Язовирът, построен на реката, осигурява почти 35 % от електроенергията на Сирия. Климатът на страната е субтропичен – в крайбрежната низина е тип средиземноморски ( с влажна и мека зима и дълго, горещо и сухо лято), а във вътрешността – континентален, сух.
 
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Сирия}}
 
Сирия е [[президентска република]]. Президентът се избира за 7 г.. Законодателен орган е еднопалатният Народен съвет, избиран за 4 г.
 
=== <nowiki/> ===
{{основна|Въоръжени сили на Сирия}}
[[File:Syrian soldier aims an AK-47.JPEG|thumb|left|Сирийски войник по време на учение]]
Президентът на Сирия е главният командир наглавнокомадващ [[Въоръжени сили на Сирия|Сирийските въоръжени сили]], които се състоят от около 400 000 войници. Военната служба е задължителна: - мъжете влизат в армията след навършване на осемнадесет години. Нейния период бива постепенно съкратен, като към 2011 г. той е година и шест месеца.<ref>{{cite web|url=http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archiveurl=http://web.archive.org/web/20110503190742/http://www.chinadaily.com.cn/xinhua/2011-03-20/content_2068776.html|archivedate=2011-05-03 |title=Syria reduces compulsory military service by three months |publisher=Chinadaily.com.cn |date=20 March 2011 |accessdate=23 April 2011}}</ref> Около 20 000 сирийски войници служат в [[Ливан]] до 27 април 2005 г., когато те напускат страната след цели три десетилетия.
 
Разпадането на [[Съветския съюз]] – дългогодишен източник на оръжия и боеприпаси за сирийската армия, забавя нейните възможности да се сдобие със съвременно военно оборудване. През 90-те години на 20 век, [[Северна Корея]] доставя на режима множество далекобойни ракети. Сирия получава финансова помощ от държавите в [[Персийския залив]] след участието и&#768; във [[Войната в Персийския залив]], като голяма част от тези средства са заделени за армията.
== Административно деление ==
{{основна|Административно деление на Сирия}}
Сирия е разделена на 14 области ([[мухафаза|мухафази]]). Областите са подразделени на общо 61 околии ([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]).
 
([[минтака|минтаки]]), които от своя страна са разделени на 206 общини ([[нахия|нахии]]).
 
[[Картинка:Syrnumbered.png|мини|300px|Мухафази на Сирия]]
{{основна|Население на Сирия}}
 
Населението на Сирия към 2012 година се оценява на 22 457 000 души.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2119rank.html?countryName=Syria&countryCode=sy&regionCode=mde&rank=53#sy|title=Population rankings|publisher=[[CIA World Factbook|accessdate=13 юни 2013}}</ref> Сирия е една от най-гъсто населените страни в [[Близкия изток]]. През 1986 година гъстотата е била 57 души на квадратен километър, а през 2004 г. – 363 души на квадратен километър. Населението обаче е разпределено изключително неравномерно, като повечето сирийци живеят в западната част на страната, в и около Дамаск и Халеб и по поречието на река [[Ефрат]]. Малко над 90% от населението са [[араби]], останалите над 9% са [[кюрди]], [[арменци]], [[туркомани]] и [[сирийски гърци]].
 
По оценки от 2013 година, 33,9% от сирийците са на възраст под 14 години, 20,8% са на възраст между 15 и 24 години, 36,9% са на възраст между 25 и 54 години, и само 8,5% са на възраст над 55 години. Над 12 280 000 души, или повече от половината сирийци, са на възраст под 25 години.
Анонимен потребител