Изобразително изкуство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x1) |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
То включва както [[изящното изкуство]] (традиционните [[пластично изкуство|пластични изкуства]]), така и близки и нови форми като декоративно-приложно изкуство и др.
Много изкуства ([[сценични изкуства]], [[концептуално изкуство]], [[текстилни изкуства]]) включват аспекти на изобразителното изкуство. Към него се причисляват<ref>An About.com article by art expert, Shelley Esaak: [http://arthistory.about.com/cs/reference/f/visual_arts.htm?p=1 What Is Visual Art?]</ref> са приложните изкуства<ref>[http://www.buzzle.com/articles/different-forms-of-art.html Different Forms of Art
Засилващата се тенденция към привилегированата живопис и в по-малка степен към скулптурата, над другите изкуства е характерна черта на западното изкуство, както и в изкуството на Източна Азия. В двата региона живописта е било оставяна в най-високата степен на въображението на художника, а в най-отдалечените райони се разчитало най-вече на ръчния труд – в китайска живопис най-високо ценени били тези стилове на „учената живопис“, поне на теория практикувана от сръчни аматьори. Западната йерархия на жанровете отразява подобни нагласи.
== Рисунка ==
{{Основна|Рисунка}}
Рисуването е средство за създаване на изображение, като използва голямо разнообразие от инструменти и техники. Това обикновено включва прилагане на контури върху повърхност чрез прилагане на натиск от страна на средство за рисуване или преместване на средството по цяла повърхност с помощта на сухи средства като графитни моливи, [[мастило]] и [[перо]], напоени [[четка|четки]], цветни [[восък|восъчни]] моливи, [[въглен]]и, [[пастел]]и и [[маркер]]и. Използват се и дигитални инструменти, които увеличават ефектите от тях. Основните техники, използвани в рисуването, са: изчертаване на линия, щриховане, гравиране с напречни щрихи, произволно щриховане, надраскване, щриховане с точки и смесване. Художник, който е ненадминат в рисуването, се нарича майстор на рисунъка.
Ред 17:
С по-честото присъствие на хартията в Европа през 15 в. рисуването е възприето от майстори като [[Сандро Ботичели]], [[Рафаело]], [[Микеланджело]] и [[Леонардо да Винчи]], чиито рисунки се възприемат като рисунки със свои закони сами по себе си, а не като подготвителен етап за рисунка или скулптура.
== Живопис ==
{{Основна|Живопис}}
[[File:Ankh isis nefertari.jpg|thumb|150px|[[Нефертари]] с [[Изида]]]]
Ред 23:
Живописта означава буквално практика на прилагане на пигмент, идващ от носител ([[боя]]) и свързващ агент ([[лепило]]) към повърхност (основа), като например [[хартия]], [[платно]] или [[стена]]. За да се изяви изразителното и идейно намерение на практикуващия в художествен смисъл, се използва живописта в комбинация с рисуване, композиция и/или с други естетически фактори. Живописта се използва за изразяване на духовни мотиви и идеи, а обекти от този вид живопис варират в гама от произведения на изкуството, изобразяващи митологични фигури върху глинени съдове до творби като [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]] на самото човешко тяло.
=== Произход и ранна история ===
[[Файл:Raphael Spasimo.jpg|мини|вдясно|150px|Рафаел: Пътя на Кръста (1514
Подобно на рисунката, произходът на живопистта е документиран в пещери и по скални стени. Най-добрите примери са на 32 000 години, намиращи се в пещерите [[Шове]] и [[Ласко]] в Южна Франция. Картините по стените и таваните са на бизони, коне и елени и са в нюансите на червеното, кафявото, жълтото и черното.
Ред 31:
Едно от най-добрите останали свидетелства е мозайката от битката при Иса в Помпей, която е била основана на гръцката живопис. Гръцкото и римско изкуство допринесли за византийското изкуство през 4 в.пр.Хр., която установила традиция в иконописта.
=== Ренесанс ===
[[Файл:The Nightwatch by Rembrandt.jpg|мини|вляво|200px|Рембранд: [[Нощна стража]]]]
Отделно от [[Илюстрован ръкопис|илюстрованите ръкописи]] от монасите през [[Средновековието]], следващия значителен принос към европейското изкуство идва от италианските ренесансови художници. Започвайки от [[Джото]] през 13 в. до Леонардо да Винчи и [[Рафаело]] в началото на 16 в., това е най-богатият период в италианското изкуство, като е използвана техниката на светлосянката, за да се създаде илюзията за триизмерно пространство<ref>[http://faculty.evansville.edu/rl29/art340/f04/renaissancepainting.html History of Renaissance Painting. From ART 340 Painting.]</ref>.
Ред 37:
Художниците в Северна Европа също били повлияни от италианската школа. [[Ян ван Ейк]] от Белгия, [[Питер Брьогел Стария]] от Холандия и [[Ханс Холбайн Младия]] от Германия са сред най-успешните художници на онези времена. Те са използвали техниката за остъкляване с масла за постигане на дълбочина и сияйност.
=== Холандски майстори ===
{{Основна|Нидерландски Златен век в изобразителното изкуство}}
[[Файл:Monet dejeunersurlherbe.jpg|мини|вдясно|150пиксела|Клод Моне: ''Закуска на тревата'' (1866)]]
17 век станал свидетел на появата на големите холандски майстори като всестранния [[Рембранд]], който се е запомнил най-вече със своите портрети и библейски сцени, както и [[Вермеер]] със своите интериорни сцени на холандското битие.
=== Барок ===
{{Основна|Барок}}
Бароковата ера дошла след Ренесанса, от края на 16 век до края на 17 век. Основните творци на барока включват [[Караваджо]], който прави използването на тежкия стил ''тенебризъм''. [[Петер Паул Рубенс]] е фламандски художник, който учил в Италия и работил за местните църкви в Антверпен, а също и нарисувал серия от картини за [[Мария Медичи|Мария ди Медичи]]. [[Анибале Карачи]] се повлиял от Сикстинската капела и създал жанра на илизионисткото рисуване на таван. Голяма част от развитието на Барока е повлияно от [[Реформация|Протестантската Реформация]] и получилата се [[Контрареформация]]. Голяма част от това, което определя барока, е драматичното осветяване на обектите и общите визуализации<ref>[https://www.ashgate.com/pdf/SamplePages/Rethinking_the_Baroque_Intro.pdf Rethinking the Baroque]</ref>.
=== Импресионизъм ===
{{Основна|Импресионизъм}}
Импресионизмът започва във Франция през 19 век със свободно сдружение на артисти като [[Клод Моне]], [[Пиер-Огюст Реноар]] и [[Пол Сезан]], който внесъл нов свободен стил на рисуване с четка, избирайки изобразяването на реалистични сцени от съвременния живот навън, а не в студиото. Това било постигнато чрез нов израз на естетическите черти, изобразени чрез удари на четка и даващи впечатление за реалност. Те постигнаха интензивен цвят вибрации чрез използване на чисти, смесени цветове и къси удари на четката, изобразяващи реалността. Импресионистичното движение повлияло на изкуството като динамика, движеща се през времето и приспособяваща се към новите открити техники и възприятие на изкуството. Вниманието към детайлите станало по-малко като приоритет за постигане, докато в същото време се увеличило изучаването на пристрастния поглед към пейзажите и природата за окото на художника.<ref>[[http://www.impressionism.org]]</ref><ref>[Impressionism. Webmuseum, Paris. Impressionism. Webmuseum, Paris.]</ref>
Ред 52:
[[Файл:The Scream.jpg|мини|вдясно|150px|Едвард Мунк: Викът (1893)]]
=== Постимпресионизъм ===
{{Основна|Постимпресионизъм}}
Към края на 19 век няколко млади художници довели импресионизма в напреднала фаза, като използвали геометрични форми и неестествени цветове за изобразяване емоции, стремеейки се към по-дълбок символизъм. От особено значение е [[Пол Гоген]], който бил силно повлиян от азиатското, африканското и японското изкуство. [[Винсент ван Гог]] е холандец, който се преместил във Франция, където рисувал с ярки цветове силната слънчева светлина на юг, както и Тулуза-Лотрек, запомнен е с ярките си картини на нощния живот в района на парижкия Монмартър<ref>[http://www.metmuseum.org/toah/hd/poim/hd_poim.htm Post-Impressionism. Metropolitan Museum of Art]</ref>.
=== Символизъм, експресионизъм и кубизъм ===
{{Основна|Модерно изкуство}}
[[Едвард Мунк]] е норвежки художник, разработил символичния си подход в края на 19 век, вдъхновен от френския импресионист [[Мане]]. Картината му [[Викът]] (1893) е сред най-известните му работи като представя универсалната тревога на съвременния човек. Отчасти в резултат на влиянието от Мунк, германското движение на експресионистите произхожда от Германия в началото на 20-ти век от художници като [[Ернст Кирхнер]] и [[Ерих Хекел]], нарушили реалността за емоционален ефект. Успоредно с това стилът, известен като кубизъм, е разработен във Франция, като художниците се фокусирали върху обема и пространството на остри структури в рамките на композицията. [[Пабло Пикасо]] и [[Жорж Брак]] били водещите привърженици на движението на кубизма. Тук обектите са разделени, анализирани и повторно сглобени в абстрахирана форма. До 1920 г. кубизмът се развил в сюрреализма чрез [[Салвадор Дали]] и [[Рене Магрит]]<ref>[http://www.visual-arts-cork.com/modern-art-movements.htm Modern Art Movements. Irish Art Encyclopedia.]</ref>.
Ред 68:
В исторически план основните техники (наричани медии) включват [[Ксилография|гравюра на дърво]], линейно гравиране, [[Офорт|ецване]], [[литография]] и [[ситопечат]], но има и много други, включително и съвременни дигитални техники. Отпечатъкът се отпечатва върху хартия, а другите средства варират от плат и пергамент до по-модерни материали. Основните течения в графиката включват и тази на Япония ([[укийо-е]]).
=== Европейска история ===
Произведенията на графиката в Западна Европа, създадени преди 1830 г., са известни като отпечатъците на старите майстори. В Европа от 1400 г. пр. Хр. гравюра на дърво е бил използван за майсторски отпечатъци върху хартия като се използвали техники за печат, разработени във византийския и ислямски свят. [[Михаел Волгемут]] усъвършенствал немската гравюра на дърво през 1475 г., а холандецът [[Ерхард Рьових]] е първият, който използва напречното гравиране. В края на века [[Албрехт Дюрер]] довел западната гравюра върху дърво до етап, където станал ненадминат, повишавайки статута на гравирането върху дърво от едно блокче<ref>[http://www.metmuseum.org/toah/hd/prnt/hd_prnt.htm The Printed Image in the West: History and Techniques. The Metropolitan Museum of Art.] </ref>.
=== Произход и практика в Китай ===
[[Файл:Jingangjing.jpg|мини|вдясно|Китайската Диамантена сутра е най-старата печатна книга в света от 868 г. от н.е.]]
В [[Китай]] изкуството на графиката било разработено преди 1100 години като илюстрации със текст, изрязани на дървени блокове за печат върху хартия. В начало изображенията били главно религиозни, но по време на династията [[Сонг]] художниците започнали да правят и пейзажи. По време на династията Мин (1368
=== Развитие в Япония 1603
[[Файл:Red Fuji southern wind clear morning.jpg|мини|вляво|[[Кацушика Хокусай|Хокусай]]: „Южен вятър в ясна сутрин от планината Фуджи“, част от „Тридесет и шест изгледа от планината Фуджи“]]
Печатането на дървени блокчета в Япония (японски: 木 版画, мока ханга) е техника, най-известна с използването ѝ в стила укийо-е. Въпреки това е широко използвана и за отпечатване на книги през същия период. Печатането на дървени блокчета е било използвано в Китай в продължение на векове за отпечатване на книги, дълго преди появата на по-лесно подвижната техника за отпечатване, но през периода Едо (1603
== Фотография ==
{{Основна|Фотография}}
Фотографията е процес на правене на снимки с помощта на светлината. Светлината се отразява или се излъчва от обекти, които се заснемат върху фоточувствителни материали (филм) или се съхраняват временно в чип. Процесът се осъществява чрез механични затвори или по електронен път във времето чрез фотони в химическа преработка или чрез записващи устройства, известни като камери.
Ред 85:
Думата идва от гръцките думи φως''фос''(„светлина“), и γραφις ''графис'' („писец“, „четка“) или γραφη ''графе'', което заедно означава „рисуване със светлина“ или „рисуване посредством линии“. Традиционно, продукт на фотографията е наречен [[снимка]]. Терминът снимка е съкращение. В цифровата фотография терминът ''изображение'' е заместил думата снимка. (Терминът ''изображение'' е традиционнен в геометричната [[оптика]].)
=== Кино ===
Кинопроизводството е процес на заснемане на картина в движение, започвайки от началната идея и проучване, през писане на текстове, заснемане и запис, анимация или други специални ефекти, монтаж, озвучаване и музикална творба и най-накрая до разпространението ѝ до аудиторията. Този процес е свързан със създаването на всички видове филми, обхващайки документалистиката, видовете театър и литература в киното, както и поетични и експериментални практики, а и често се използва за обозначаване процесите при създаване на видео.
== Компютърно изкуство ==
Визуалните художници вече не се ограничават до традиционните художествени творби. Компютри са били използвани все по-често като инструмент в изобразителното изкуство от 1960 г. Приложенията включват улавянето или създаване на образи и форми, редактирането на тези образи и форми (включително изследване на множество [[Композиция (изобразително изкуство)|композиции]]) и окончателното представяне и/или [[Печатарство|отпечатване]] (включително като [[триизмерен печат|3D картина]]).
Ред 95:
Използването на компютри размива различията между [[илюстратор]]и, [[фотограф]]и, фоторедактори, [[Триизмерен печат|създаващите 3-D изображения]] и занаятчии. Сложното изразяване и редактиращият софтуер са довели до многостранно развити разработчици на снимки. Фотографите могат да станат цифрови художници. Илюстраторите могат да станат аниматори. Ръчната работа може да бъде компютърно добавена или чрез използване на компютърно генерирани образи като шаблон. Компютърното клипово изкуство направи разграничението между визуалните изкуства и оформлението на страници по-малко очевидно поради лесния достъп и редактиране на графичните колекции в процеса на номериране на страниците в документ, особено за неквалифициран наблюдател.
== Пластично изкуство ==
{{Основна|Пластично изкуство}}
Пластика е термин, обхващащ художествени форми, които включват физическа манипулация на пластмасов носител чрез формоване или моделиране, като скулптура или керамика. Терминът също се прилага за всички визуални (нелитературни и немузикални изкуства)<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/plastic%20arts “Merriam-Webster Online"]</ref>.
Ред 101:
Материали, които могат да бъдат изрязани или оформени, като камък и дърво, бетон и стомана, също са включени в определението, тъй като такива материали с подходящи средства също са способни на модулация. Тази употреба на термина „пластично“ в областта на изкуството не бива да се бърка с използвания термин от [[Пийт Мондриан]], нито с движението „неопластицизъм“, което той нарекъл на френски и английски език.
=== Скулптура ===
{{Основна|Скулптура}}
Скулптура е [[триизмерно пространство|триизмерно]] [[произведение на изкуството]] създадена чрез оформяне или комбиниране на твърд и/или пластичен материал, звук и/или текст и/или светлина, често камък ([[скала]] или [[мрамор]]), [[глина]], [[метал]], [[стъкло]] или [[дърво]]. Някои скулптури са създадени пряко от намирането им в природата или чрез [[дърворезба]]; други са сглобени, създадени заедно, изпечени, [[заваряване|заварени]], моделирани или ляти. Скулптури често са в различни [[цвят (оптика)|цветове]]<ref>[http://www.artmuseums.harvard.edu/exhibitions/sackler/godsInColor.html Gods in Color: Painted Sculpture of Classical Antiquity] September 22, 2007 Through January 20, 2008, The Arthur M. Sackler Museum</ref>. Човек, който създава скулптури, се нарича скулптор.
Ред 107:
Тъй като скулптурата включва използването на материали, които могат да бъдат формовани или модулирани, то тя е вид [[пластично изкуство]]. По-голямата част от общественото изкуство е представено чрез скулптури. Много скулптури [[градина]] могат да бъдат съотнесени като вид скулптурна градина.
== Литература ==
* Barnes, A. C., The Art in Painting, 3rd ed., 1937, Harcourt, Brace & World, Inc., NY.
* Bukumirovic, D. (1998). Maga Magazinovic. Biblioteka Fatalne srpkinje knj. br. 4. Beograd: Narodna knj.
* Fazenda, M. J. (1997). Between the pictorial and the expression of ideas: the plastic arts and literature in the dance of Paula Massano. N.p.
* Gerón, C. (2000). Enciclopedia de las artes plásticas dominicanas: 1844
* Laban, R. V. (1976). The language of movement: a guidebook to choreutics. Boston: Plays.
| |||